Ценни книжа - финансови документи, които съдържат право на собственост, или съотношението на заетостта, потвърждаващ плащането на собственика си на определена сума пари, човек, който е издал сигурността (емитента) и да му даде право да получава доход под формата на лихви или дивиденти.
Ценни книжа са разнородни по своя характер и могат да бъдат класифицирани по различни критерии:
По реда на легализация (проверка) притежателят на ценни книжа са три вида:
ü ценни книжа на приносител, на които не е посочено името на собственика;
ü регистрирани ценни книжа, собственик на правата върху които се поддържат от въвеждането на името си в текста на сигурност;
ü хомогенни ценни книжа (права на собственик на тези ценни книжа се поддържат от забележките в текста на гаранция (одобрение) и представяне на себе си.
ü Министерството на финансите, които са издадени от правителството на име от Министерството на финансите;
ü общини, издадени от местните власти;
ü ценни книжа на корпорации и финансови институции.
ü дълг, привлича пари заеми (собственици на такива ценни книжа са кредитори за техните емитенти);
ü собствения капитал (инвестиции), които да приложат правото на собственика от страна на неговите активи, т.е. права на собственост.
По отношение на лечението:
ü краткосрочни (1 години)
ü Средносрочна (1 до 5 години)
ü дългосрочни (над 5 години)
ü без дата (без падеж или обратно изкупуване)
Според зоната на лечение:
ü регионални (местни ценни книжа)
ü национален (търгува на вътрешния пазар)
ü International (търгувани на територията на други държави)
За ролята си в пазара на ценни книжа:
ü основни ценни книжа (акции, облигации)
ü производни (опции, фючърси, форуърди, варанти)
ü спомагателни (бележки, депозитни сертификати, проверки и т.н.)
Според начина на плащане на доходите:
ü фиксиран доход
ü плаващ лихвен процент
Ценните книжа включват акции, облигации, съкровищни задължения на държавата, спестовни сертификати, записи на заповед и други.
Свързани статии