Сергей Довлатов в есето си "Това непреводима дума - грубост" от книгата "Един малко известен Dovlatov" даде пример за това как Набоков не може да обясни на американските студенти, които като грубост. Вулгарност еснафщина те са разбрали, но грубостта нямаше представа. Дори вдигна синоними, като "дързост", "груб", "наглост", не помогна. Audacity - това налягане без морал, нерва - същата дързостта, както и липсата на срам, грубост - форма на поведение. Грубост, наглост, наглост, според S.Dovlatov, не е убил направо, губи надежда, че можем да се справим с тях, както го е направил, например, един възрастен човек. Това също така припомня Dovlatov: въпрос за спиране на трамвая ", вид паплач" и започва да се грубо, нагло докосне стареца, той ги нещо, за да се отговори. Един от най-наглите казва: "Вие, дядото в гроба е отдавна!" И старецът тихо отвърна: "Страхувам се, че с вашата арогантност там, преди да имам време!" Имаше обща смях и заглушител грубияните. Старецът се оказа по-остър език и отблъснати келеш. Грубост е невъзможно да се преодолее, е непобедим. "Грубостта е нищо друго, като грубост, наглост, наглост комбинирани, умножена по безнаказаност", - заключи S. Dovlatov.
Проблемът със завист, злорадство
В Г. К. Роулинг в "Хари Потър" е такова нещо като "злонамерен проклятие", което може да се предскаже с фатален изход. Но ние не сме "potteriane" на живо, вредите се извършва изключително в ежедневието, като убива всеки човек "Die!" И срещу този подигравателен "zlopyhatelskogo произвол" завист поет Ryukhin към класиката Пушкин на Булгаков "Майстора и Маргарита" ( " изстрел го застреля Дантес Бялата гвардия и при условие, безсмъртие! ") изглежда точно момчешки арогантност.
Свързани статии