"Всички истории измислям. Не ме интересува, за да опише готов историята ", - казва Катрин Vil'mont.
Vil'mont BG - популярен руски писател, преводач. Читателите са добре запознати с романите си, изпълнен с оптимизъм и чувство за хумор: "Пътешествие оптимист, или всички жени са глупаци", "Три polugratsii или няколко думи за любовта в края на Милениума", "Пиле по време на полет." Книги препечатани, общо тиражите в милиони копия. Наскоро публикувано на новия роман на Катрин Vil'mont - "Бог знае какво и страничен лък."
Бог знае какво страни на носа и
- Най-корицата на книгата изглежда като плакат превръща в платно: Той и тя е показано, плаващи по вълните на промени живота си. Heroes не е съвсем нормално - котка в човешка форма. Между другото, една женска котка на шевната машина, има на корицата на книгата "Аз живея жираф", има бръмчене и на кориците на "Млъкни", романите "Фигура с него, с мавъра". Това, което привлича толкова "котка" тема?
- Темата на котки е много интересно. Повечето от моите детективи излезе от поредицата "Черно коте". Имам къща и голяма колекция от котки: порцелан, стъкло, кора.
- Казват, че дори можете да прекарате една викторина, посветена на тези сладки същества?
- Да. Прекрасни хора да изпращат снимки на своите домашни любимци. По време на срещите с читателите ми задават въпроси. Например, страната, в която котки се считат за свещени животни, в които свещената книга не се споменава за котки, както през Средновековието, бягайки от зли духове, използвайки котки.
- Имате ли котка у дома?
- В нашата къща винаги е имал котки. Ние живеехме в общински апартамент, котки, които не са трудни за производство на улицата, те избягали. Като дете, аз бях една година и половина, ние сме живели котка праскова. След като родителите са установили, че имам с него, Лакан мляко от паничка. Тогава там е котката Fushiki - грозен. Папата говори за него: "Гадост". Така че името идва. Тогава там е прекрасна черна котка Didenko, той е кръстен на Чернишевски.
- четете във вашата биография - родителите ви са преводачи. Тя е по някакъв начин предварително определен избор на живот?
- Израснал съм в литературно семейство. Отец е добре известен преводач, Germanist, литературен критик. Мама преведен на френски и немски класика. Много скоро, аз започнах да правя превода себе си. Мнозина не вярваха, мисля, че за мен е преведено майка ми.
- Една мечта да стане писател?
- Не, никога не съм мечтал. Сценарист станах много късно, на 49-годишна възраст. Преди това ритмично трансфер. Това е и една литературна творба, известна училище. Взех го толкова лесно за мен да пиша.
- Как мина първата си роман?
- Това беше през 95-та година. Един ден, един приятел каза: "Превод умира. Напишете нещо от моя собствен. " Помислих си, че не мога.
- Тогава там е една дълга поредица от детски детективи?
- Да, мисля, впрегнати да работят за детски детективи. Написано четиридесет книги. До този момент, въпреки че аз не пиша тези детективи вече дванадесет години, децата се обръщат към мен, иска да излезе с продължаване на историята. Едно момиче пише, че тя обичаше четене след моите книги. Тя искаше да знае какво се случва с героите детектив поредицата "Квартет детектив бюро."
Останкино с печене
- на екраните на филма направен според делата. Как се чувстваш за филмовата адаптация?
- Той е бил прострелян пет филма, само два могат да се счита за успешно: "Обичам те" и "Три polugratsii". Актьори, занимаващи се с добро, но някъде там е хит, някъде не е катастрофално. Популярният сериал "рецепта за щастие", въз основа на романа "Кокошката в полет", той често показва, не ми харесва. Героинята не е мой. Но във филма "Три polugratsii" Алиса от Алена Хмелницки се обърна.
- Вие ще вземат участие в стрелбата в горния сценарий?
- сценарий аз не пиша, това е различна професия. Писатели да видите снимка на бъдещето на филма, аз не знам как. Предложиха ми да пиша сценария. Вероятно, самостоятелно или в тандем с професионален ще бъде в състояние да се учи, но защо? Нека всички да си вършат работата.
- По време на снимките на "Прости съвети", че не биха могли да стоят настрана?
- Не издържам, го помолих да ми изпрати сценария. В книгата, героинята на екипа на филма носи сладкиши. В сценария не пристига в студиото с обратното, което е свински джолан. Ти ми кажи, кой може да дойде в Останкино със сода? Обадих се на директора, се променя. Тя ще изглежда, че това е просто детайл, но тъй като те означават толкова много! Друг пример. В романа, героят прострелян коалите, а в сценария - крокодили. Той попита защо героят не може да стреля коалите? Отговорили, че филмът ще отидат за малките градове, хората не могат да знаят за тези животни. Но също така и в малките села хората гледат телевизия, те показват не само крокодили. В резултат на това на главния герой стрелба кенгура.
- Вие се опише в книгите на недвижими история?
- Не, това е история го измислям, просто го измислям. Не ме интересува, за да опишат готови истории. Във всяка книга има събития в живота ми, но те са се променили. Има характер-преводач, писател, но това не съм аз.
- В романите има рецепти. Готови ли сте за това?
- Всичко, което писане, аз съм готов. Написах книга - е престанал да готвя. Като цяло, творчество - начин да се отървете от негативност. Аз пиша - за обида прохода.
- В книгите си необичайни имена. Как да се появяват?
- Различен. Понякога имена се раждат по-ранни книги. Казвам рецептата момиче, тъй като перестройката "кокошка в полет". Пиле се поставя върху бутилката с вода, поставете във фурната. По време на разговора, като, подходящо заглавие за книга. Един от героите на романа миналата изрече фразата: ". Бог знае какво и страничен лък" Тя се превърна в име. И защо не? Original.
- Какви книги обичате ли като дете?
- Моята любима книга като дете е била "Пътят преминава в далечината. "Александра Brushtein - автобиографичен трилогия. Много я харесвам. Не толкова отдавна дадох тази книга.
- Какви книги от съвременни автори можете да препоръчате?
- Наскоро четох историята на Юрий Поляков "Sky Fallen". Аз съм придирчив читател. Аз не препоръчвам книгата, ако не се чувствате добре. Ефект опит тридесет превод: виж всички подробности. В нашия случай той се нарича "бълхи улов." В Полякова в книгата не са имали "бълха".
Свързани статии