Седнах до прозореца, а вечер, когато на вратата се почука. Улицата беше проливен дъжд и буря гърми; Не очаквах в такъв час, и така отидох малко изненадан да отключи вратата. Завъртане на ключа в ключалката, аз го отворих и видях, че на прага на Бог стои. Той беше мокър до кости, дрехи, вода течеше от него и около бил малък локва. Поканих го в и той ми кимна с благодарност. Отидохме в стаята ми, седнах мой гост на дивана, в близост до електрически нагревател и той седна на един стол до прозореца, където седях преди.
- Защо дойде при мен? - попитах аз.
- Ще умреш днес, дойдох да те взема.
- Но аз съм напълно здрав, защо трябва да умре, - казах му аз.
- Вие ще умре от болестта, която не разполага с улики - обясни той
- Но какъв вид заболяване, от които нищо не знам?
- По-добре да остане на тъмно, но това би било пречка за вас. Пречка по пътя към рая. Аз, за да се предотврати това, ела тук за вас.
Бях загубил в догадки. Какво е това заболяване и как, защото не можете да отидете в него небето? Всеки намира утеха болки нали?
- Но това е абсурдно! - Започнах да ври, - той идва при мен и Бог ме отведе до някои рай, а до края, ако има този неизвестен рай наистина е и аз искам да отида там.
- Студено ми е, чай, ако не мога - внезапно попита Бог.
Погледнах го и видях, че той наистина изглежда замразени: той потърка ръката си в ръката и трепери като треска. Аз бързо затопля водата и наля чая си в голяма емайл чаша и я хвърли две големи бучки захар. Той взе чашата от мен и той стискаше с две ръце и започна да пие внимателно, за страх от изгаряне.
- Благодаря ви, - всичко, което той каза.
- Слушай - това е някакъв вид лош сън - често I - Бог седи на моя диван и пиене на чай. Харесва ли Ви? Пиха чай и отлетя към небето. Харесва ли Ви?
- В думите ви има истина - той ме погледна с сините му очи. Или те са зелени?
Валежи почти спря. От зад облаците и луната сякаш се облекчи града извън прозореца призрачната светлина лимон. Вятърът я прати на дърветата и те са като огромна метла, разпръснати фрагменти от облаци.
- Трябва да напуснем до полунощ - той ме призова, за довършителни работи чая си - или всичките ми усилия ще бъдат напразни. Трябва да вървим сега. Хайде.
Аз с копнеж погледна самотен си стая. Нещата и мебелите са стари, но досега познатите. Господи, какво искаш да ми прибиращо устройство?
- Добре, но по начина, по който трябва да ми обещаеш, че можете да ми кажете какво щеше да се случи с мен тази вечер.
- напредък! - бог усмихна лесно и открито.
- И колко далече е раят? - попитах аз, чувствайки, че сега ние ще излезем на вратата, ще се събуди, и всичко това ще бъде само сън, странно, но е необходимо да се признае, не е зле.
- Ако отидете пеша, далеч, но ние ще се лети, така че аз мисля, че за около половин час, - отвърна той.
- Ами отидете, че е летял, - казах аз, и се премества решително към изхода.
Ние излезе от къщата ми, и след няколко стъпки на мократа трева, Бог взе ръката ми и ние започнахме да се покачва постепенно над земята. Отначало бавно, а след това по-бързо и по-бързо, ние прелетя през мъглата и летящи облаци, се втурна право към Луната. През цялото това време, Бог могъщ държеше ръката ми. Чувствах се като муха в балон, но без подходящите кошници и една топка върху него. Опитах се да не гледам надолу.
- Значи, вие обеща да ми каже - аз бях любопитен.
- Слушай. болест Това се нарича сомнамбулизма. През нощта, на светлината на пълнолунието, вие сте облечен, и отвори прозореца и слезе от петия етаж и се разби.
- Това ли е всичко? Но какъв вид пречка, за който говорихте котката? Какво ще ме спре да встъпването си в рая?
- Самоубийство на небето не попадат - имах отговор. - умишлено или не, но вие сами убит собствената си плът. Но сега всичко свърши, дръжте се здраво, летим!
Стиснах ръката му по-трудно, последния път, когато погледна надолу, а ние отлетя към небето.
Свързани статии