Съвременните японски имена се състоят от две части - името, което е на първо място, както и името, което е на второ място. Въпреки това, японците често пишат имената си в "Европейската заповед" (име - фамилно име), ако те пишат ромаджи. За удобство на японците понякога се пише името му с главни букви, за да не бъде объркан с името (поради по-горе хаоса).
Изключение е императорът и членовете на неговото семейство. Те нямат имена. Момичета, които се женят, първенците също губят техните имена.
Древните имена
Преди началото на Мейджи, имената са само аристократи (куге) и самурай (Bushi). Всички останалата част от населението на съдържание Япония с лични имена и прякори.
Жените аристократични и самурайските семейства и обикновено не носят имена, тъй като тя не разполага с право на наследяване. В случаите, когато все още са имената на жените, те не ги променя, когато се ожени.
Фамилии са били разделени на две групи - имената на аристократи и самурай семейство.
За разлика от това, броят на самурайските семейства, броят на имената на аристократи почти не нарасна от древни времена. Много от тях се върна в миналото японски жречески аристокрация.
Йерархията на благородството на аристократичните семейства започва да се оформя в VI век и продължава до края на XI век, когато властта в страната, предава на самураите. Сред тях особено отношение радваше Генджи клан (Минамото), Хайке (Тайра), на Hojo, Ашикага, Токугава, Мацудайра, Хосокава, Shimazu, Ода. Редица техни представители по различно време на Шогуна (военен владетел) на Япония.
Личните имена на аристократи и високопоставен самурай образувани от канджи (знака) "благороден" чувството две.
Личните имена на самурайските васали и селяни често бяха дадени на "изброяване". Първият син - Ичиро, вторият - Джиро, третата - четвъртата Сабуро - Shiro, пети - Goro и т.н. Също така, в допълнение към "РО", използван за тази цел наставки "-emon", "-dzi", "-dzo", "-suke", "- да бъде".
При влизане на самураите по време на юношеството, той избра друго име от този, който му е дадена по рождение. Понякога Samurai променил имената им, както и през целия живот за възрастни, например, да се подчертае своята нова офанзива период (повишаване или преместване на друго работно място). Господ е имал право да преименувате васал му. В случай на сериозно заболяване понякога името е променено на името на Амида Буда, за да се хареса на неговата милост.
Според правилата на самурайските битки преди битка самурай той трябваше да даде пълното му име, така че врагът може да реши дали той е достоен за такъв противник. Разбира се, животът е обикновено много по-малко уважаван, отколкото в романите и хроники.
В края на имената на момичетата от благороднически фамилии добавя суфикса "-hime". Тя често се превежда като "принцеса", но в действителност тя е била използвана по отношение на всички благородни дами.
"-godzen" наставка е била използвана за съпругите на имената на самураи. Те често се наричат просто чрез името и ранга на мъжа си. Личните имена на омъжените жени използват почти само от техните близки роднини.
За имената на монасите и монахините от благородните класове използва наставката "-в".
Съвременните имена
По време на Мейджи, японците са предназначени за всички имена. Естествено е, че повечето от тях са били свързани с различни признаци на селския живот, особено с ориз и нейното лечение. Тези имена, както и семейството на висшата класа и обикновено се състои от две канджи.
Най-често японски фамилията сега - Suzuki, Tanaka, Yamamoto, Watanabe, Saito Sato, Sasaki, Kudo, Takahashi, Kobayashi, Kato, Ito, Murakami Oonishi, Yamaguchi Nakamura, Kuroki, Higa.
Имената мъже са се променили малко. Те също така са често зависи от "сериен номер" син в семейството. наставки "-iti" и "-kadzu" често се използват, което означава "първи син" и суфикса "-dzi" ( "втори син") и "-dzo" ( "трети син").
Имена съдържащи "грях", обикновено се считат за неуспешни и нещастен, защото "грях" на японски - ". Смърт"
Имената на повечето японски жените завършват на "ко" ( "дете") или "-та" ( "красота"). Момичетата обикновено се дават имена, свързани по смисъл с цялата красива, приятна и женски род. За разлика от мъжките имена, женски имена обикновено не се записват канджи и хирагана.
Някои съвременни момичета не обичат края на "ко" в името си, и предпочитат да бъдат пропуснати. Например, едно момиче на име "Юрико" могат да се нарекат "Юри".
Според закона преминал по време на управлението на император Мейджи, след брака са необходими съпругът и съпругата да вземе едно име. В 98% от случаите, това е името на съпруга си. В продължение на няколко години, Парламентът обсъжда изменение на Гражданския процесуален кодекс, който позволява на съпрузите да напусне имената на моминските. Въпреки това, докато тя не може да се наемат необходимия брой гласове.
След смъртта на японски човек получава нов, посмъртно име (kaymo), който е написан на специална дървена плоча (ihay). Този етикет се считат за въплъщение на духа на починалия, и се използва в погребалните обреди. Kaymo и ihay закупен от будистки монаси - понякога дори преди смъртта на човека.
Свързани статии