- Харесва ми Таджикистан. Там също искам да уча, но родителите ми казаха, че образованието по-добре е да получите тук, в Русия - не е дете на сериозно, казва 10-годишната Олга. Руската име за него остана в училище, и в свидетелството за раждане е записано като Hamroh Avazov, родом от Таджикистан република квартал Vahdat. Тази година той е в четвърти клас училището близо до Москва.
Линията в училище №1 кръстен на Герой на Съветския съюз, LD Churilova крайградски Котелники
В малкото градче Котелники живее много имигранти от Таджикистан. Някои от тези семейства са живели тук в продължение на няколко години. При пристигането си първото нещо, което родителите се опитват да запишат децата си в местните училища, лица, така тъмнокожи деца при първата покана е по-скоро правило, отколкото изключение.
В близост до стената е публикувал списъци на първокласници, които аз се проточат. На неруски имена се срещат, макар и не толкова често. Майките междувременно коригирани детски облекла. трудно с бащите им. В близост забелязах една жена в година, която комуникира с родителите си. Тя Евдокия V. Beaver, учител с 49-годишен опит. Тя е тук знае всеки студент по име, включително и тези, които идват от Централна Азия. Те са били, каза тя, е да се научим много тук.
- Тук, в моя 4 "А" клас научите няколко деца от Централна Азия. Например, Mirzoalimova Muhlio, който се присъедини към отбора веднага - без колебание изрича името на своя ученик Евдокия Vasilevna.
- Тя изучава с нас от втори клас. На първо място, разбира се, че е трудно. Дори и аз трябваше да остана за втора поредна година. Момичето е спокоен, добър ученик, много усърден, - учител като похвали собствената си дъщеря. - Тя отиде до уроци и в дневни грижи група, но престана да ги посетите, тъй като те са платени. Може би пари е проблематично - тя свива рамене.
В същите научава класа и Hamroh Avazov, или както я наричат в училището, Олга. Тя за разлика от Muhlio в това училище, тъй като първи клас и живее наблизо. Евдокия V. започна да се говори за Оле, но като видя, че всичко върви по линията, се извини и отиде до другите учители.
Оля име Hamroh
След официалната част, започнах да търся в тълпата Олу, но този път аз блокиран малко тъмен мъж на около 35-40:
- Съжаляваме, момиче, ако можете да направите снимка на нас? - каза той с забележим акцент, държи камера с усмивка.
До него са две момчета и едно момиче на около дванадесет. Както се оказа, това е Олга, и мъж с камера - баща й.
От дясно на ляво: Ormahmad Avaza Hamroh дъщеря му, син и племенник на Ибрахим Khabibula
- Първата година, когато децата отидоха на училище, те, разбира се, че е трудно. Но тогава бяхме свикнали и сега те са приятели и другари. С местни момчета, те са приятели. Не мога да повярвам, но съседите се обаждат и да поиска жена ми, така че тя нека децата играят в двора с децата си. Аз не знам точно, но мисля, че местните деца се чувстват сигурни, когато много от нашите момчета. В крайна сметка, нашата - от друга. Те донесоха в източните традиции и се използва за защита на друг - казва той откритията си.
Ormahmadu Avazov 37 години, 20 от които той живее и работи в Русия. Той е на водача, е работил на различни места, но за последните няколко години работи в една от фирмите за сигурност в Москва. В Таджикистан, той признава, той не тегли.
- Аз бях в този квартал ", силикат" в продължение на толкова много години, аз живея, за мен всичко е роден. Особено, ако притежават руски език, всички около добро за вас. И у дома, след като през 3-4 години - въздиша, и тъй като тя започва да се извинявам. - Знаеш ли, не минава и седмица, като се започне да пропусне Москва. Ако нещо липсва. Имам пуснат корени тук; Семейство, деца, приятели - това е всичко. И самите родители често идват да посетят.
Деца, казва той, училището приети без никакви проблеми. Чужди деца за прием или прехвърляне на руските училища се нуждаят от същите документи, както гражданите на Руската федерация. Те трябва да бъдат преведени на руски и нотариално заверено. В допълнение, трябва да имате документ, потвърждаващ правото на престой на територията на Руската федерация, както и регистрацията на пребиваване. Ormahmadu също липсваше само здравно осигуряване, както и покупката не беше трудно.
Едно от момчетата в съседство - синът му Khabibula съкращение Habik. Той учи в шести клас, той имаше вид на типичен таджикски момче за разлика от светлината, по-скоро като на Руската момиче, отколкото таджикски, сестра.
- Да, знам, аз казвам много за него, - един срамежлив, но не и без усмивка казва Олга.
Тя обича да учи в училището Москва. Тя е много общителен и говори без акцент на руски, пак за разлика от брат си, след което чу.
В този момент, тя изтича най-добрите си приятели - съученици и Алина Мария, започват да споделят впечатления за лятна ваканция.
Hamroh (Оля), Маша и Алина (отдясно наляво) - най-добри приятели и съученици.
- И както ви успокоя, къде е? - попита Мери, оплакват, че един приятел беше в града през лятото.
- Бях в Душанбе - накратко отговаря Олга, но след това започва да се говори с възхищение за празниците, прекарани с баба и дядо си в столицата на Таджикистан. Той изчака, докато всичко свърши, се намесва в разговора и питат за Олу приятелките си.
- И ако пиша за Олга, тя бе станал известен? - пламенно се интересуват от Алина.
- Може би - и аз казвам чакаме какво ще се случи по-нататък.
Друга инициатива в ръцете си взема Маша:
- Оля ни учи от първи клас. Той е много интересен и общителен момиче. Нас с нея интересно. Понякога я питам имената на някои обекти или думи на езика на Таджикистан, а тя ги превежда като нас. Например, ние вече знаем, че, "как си?" В таджикски ще "чи хели?". - с лек руски акцент произнася думата таджикски момичета, и трите са пълни с искрен смях на децата.
Виждайки, че момичетата много неща, все още трябва да си кажем, тях и главата напусне в сградата, главният човек в това училище - Astafieva Наталия Lvovna.
Директорът Astafieva Наталия L.
Бивши граждани на СССР
В кабинета на директора, който се намира на партерния етаж, много светъл. От кабинета украсена много чаши и таблица затрупани десетки красиви цветя от родителите на учениците. Astafieva тя беше много приятелски настроен и общителен жена. Навиците изолират децата от Централна Азия за него няма, но тя се оплаква, че не всички от тях са готови да учат в руските училища.
- От днес в училищата на бившите съветски републики на руски език не е нещо, което семейството, а дори е задължително, някои деца е трудно да се учат от нас, - каза тя, премахване на една от последните и големи букети, които се намират между нас на масата. - Понякога дори родителите говорят руски по-добре от децата си.
В семействата, което прави Русия преди няколко години, когато детската градина на детето посещава, децата знаят руски език по-добре от родителите си, тя каза:
- Понякога дори случаи на деца, прехвърлени към родителите си това, което казваме. И в семейства, които едва наскоро са пристигнали в Руската федерация, нито родителите, нито детето е, разбира се, не говоря руски. Поради това тези деца имат учителите понякога имат проблеми.
Но този проблем скоро ще се надяваме да решим. Тази година е новият заместник-директор на възпитателната работа в началното училище - логопед, който е взето специално за извършване на допълнителни дейности за деца, за които на руски език не е роден.
- По принцип, за да се гарантира, че тези деца са по-добре абсорбира в местната общност, е необходимо да се говори на семействата повече, отколкото на руски, като, разбира се поддържането на родния си език, - добавя Наталия L ..
- Аз съм много спокоен отношение към посетителите на гражданите, защото те са граждани на бившия Съветски съюз. Нито един от тях, по-специално на работниците, не са виновни. В края на краищата, те не идват тук, защото те не обичат страната си. Те мислят за техните деца и семейства.
Тя изглежда далеч и продължава да има, без да се усмихне:
- От една страна, аз споделям с тях, но от друга страна, те са страхотни, защото те все още се мисли за бъдещето на децата си и за тази работа, въпреки всички трудности.
Детето като дете
Излизайки от офиса на директора на, отново, аз ще срещна класен Oli-Hamroh. Евдокия V. спомни предишния ни разговор бе прекъснат по история за Ole. Бяхме говорили за известно време, а когато те започнаха да си тръгне, тя бе внезапно си спомни историята на последните години:
Евдокия V. Beaver не споделя своите ученици на национално равнище и да ги учи, че всички са равни.
- В съветските времена, ние дори не забележите, кой кой е. Спомням си преди много време в моя клас учи на таджикски момиче. Това е обратно в СССР. В един фестивал тя приготви стая - пее в таджикски и танцуваха. На първо място, признавам, не съм наистина хвана окото, но веднага след като тя започна да пее и танцува в национална носия. той привлича широко внимание. След това аз дори започнах да се отнасям с нея по различен начин. Преди тази мисъл - детето като дете, а след това тя ни даде своите таланти. Това са моментите, накара хората по-близо и дават възможност да се научат на обичаите и традициите на един друг.
Свързани статии