Този въпрос започва да се пита за дълго време.
Да, нашият роден Бурятски език изчезва. Трябва да се признае сега.
И това е вероятно, че дъщеря ми няма да знае Бурятия - тя просто няма кой да учи и не говори с никого в Бурятия. Разбира се, аз ще говоря с нея на родния си език най-малко в къщи, но знам от опит, че това не е достатъчно.
Търсене в Интернет за информация пространства ка също запази родния си език, и попаднали на голяма статия. Мога да го, и вниманието ви представим. Оригиналната статия можете да намерите тук.
"... не говори езика, може да бъде безкраен - така че това е сложна и интересна система от знаци.
Но днес ние ще се фокусира върху това как езици са на ръба на изчезване и защо някои езици преминат тази линия и да станат мъртви, забравени, и оживяват други усилия на техните говорители.
Някои езици са gosudarstvnenymi като руски: тя не е само говори в ежедневието, но също така се използва в бизнес комуникация, да пиша книги, списания, вестници. Това е езикът, на властта, закона, медиите. Ако мултинационална държава, на езика на мнозинството нация (понякога се нарича в заглавието), е не само държавата, но и на франка лингва за представителите на други народи.
На територията на множество многонационални държави съществуват езици, които не са публични (там са обаче случаи, в които държавата е два или повече езика, например, в Швейцария, в офиса на работа могат да бъдат използвани в четири езика: немски, френски, италиански и реторомански).
Ситуация, при която, заедно с езика на титулярния нация съжителства език към национално малцинство, могат да се различават в детайлите (от тях обсъдени по-късно), но те винаги се намери обща черта: на езика на един малък народ е принуден да се конкурира с езика. Разбира се, за да спечели в тази неравна борба език на един малък народ може да бъде много трудно. Но това е трудно - да не кажа невъзможно. Много притежатели на малцинствени езици изглежда, че положението им е уникален, защото по някаква причина те не са в състояние да се учат от опита на други народи. Така че аз мисля, че всеки от нас ще бъде полезно да се започне да се разбере как една ситуация, в която се оказа нашия език.
Колко голяма език става малък?
За произхода на езика може да бъде дълго и трудно да се каже, но едно нещо, за нас е важно, че когато е налице образуване на някои от нацията, един от акцентите на осъзнаване на себе си като отделна нация - е наличието на собствения си език. Все пак, това се случва, че цялата нация е частично или напълно губи своята език. Как се случва това?
Хората губят им състояние по време на завладяването на силна държава. Победителят определя езика си като държава и представител на покорените хора, за да успее в едно общество, трябва да научите езика на победителя. Езикови завладява хората постепенно изместени социалния им живот и е на езика на всекидневното общуване в малките градове или в места, отдалечени от административни центрове.
Понякога процесът на изместване на един език, различен протегна продължение на векове.
След диспергиране (т.е. дифузно) преселване на хората, изселени са принудени задължително да научат езика на страната, в която са дошли, или пребиваването им в страната и включването в обществото е невъзможно. В този случай, имигрант език на титулярния нация езици изместване е много по-бързо и загубата на родния език може да се случи в продължение на няколко десетилетия, както това се случва с нашия език. Но в първия случай често има рязък спад в броя на превозвачите малцинства език. Това се случва в случай на резки социални промени (революция, технологичната революция, масивна отлив на население в градовете, появата на радио- и телевизионно разпръскване на езика на титулярния нация при липса на такава на езика на националните малцинства).
Как да губят езика? Бързо и лесно
За език напълно излязла от употреба, достатъчно 3-4 поколения. Нека разгледаме този процес по-подробно с примера за езика Бретон във Франция и асирийски език в Русия. Разбира се, това е само една схема за развитие и историята на отделни семейства и отделни говорители не могат да бъдат поставени на тази схема, а дори и да го противоречат.
Това са хора, които първоначално са собственици на един език - езика на националните малцинства. По някаква причина, за да бъде пълноправен член на Дружеството на познаването на езика не е достатъчно.
В случай на руски асирийците е първо поколение имигранти, дошли в Русия и принудени в контакт с рускоговорящ околната среда, за да си намерят работа и да се осигури най-малко минимален стандарт на живот. В случай на бретонците са жителите на селските райони, за първи път се сблъскват с необходимостта от използване на френски в ежедневието (след 1 и 2 световни войни, когато рязка промяна на традиционния начин на живот, необходимостта да се ходи на работа в града).
Представителят на първото поколение полага големи усилия, за да изучават езика на титулярния нация, тъй като липсата на знания води до изолация от обществото. Учене на език се дава на тях с голяма трудност и само в редки случаи, представители на първото поколение може да ги притежават безплатно. Като общо правило, да научат езика на титулярния нация, те поддържат фокуса, да направи граматически и лексикални грешки. В резултат на това те често стават обект на подигравки и коментари от страна на майчин език на титулярния нация и собствените си деца, за които титулярния нация е вече втори роден език. Всичко това в повечето случаи води до факта, че на родния език се възприема като неудобство, повреда, от които да се отървете от. Сформирана враждебно отношение към родния език. Когато родителските форма монтаж на езиковото обучение на титулярния нация.
Като правило, са билингви от раждането. Къщи в комуникацията с по-старото поколение използват езика на националните малцинства, по - езикът на титулярния нация.
Отношение към майчиния език или за отказ, тъй че на първото поколение, или повече уважение, тъй като той вече не е сериозна пречка за интеграцията в обществото. Понякога на пода до представителя на второто поколение се застъпи за поддържане на родния си език, но в действителност повечето от тях са направи всичко необходимо, за да се гарантира, че децата им са станали пълноправни членове на обществото, както и да се съсредоточат на владеене на езика на титулярния нация и изучаване на международния език за комуникация (например английски) , Като правило, дори и ако първо поколение притежава диплома на родния си език, всички бъдещи поколения са напълно или частично неграмотни.
Или двуезичен или се говори само на езика на титулярния нация. Вече това поколение може да се дължи на така наречените крайни високоговорителите, т.е. поколение, което слага край на живота на език. Доста често, това поколение се учи на родния език не е от родителите, а от бабите и дядовците, особено ако те живеят в селските райони и все още се използва, за да се използва на родния си език. В такава ситуация, понякога трето поколение говорят езика малко по-добри представители на втория.
Повечето или не притежават роден език, или е собственик на терминала високоговорителите ниво: знаете няколко ежедневни думи, фрази, и така нататък, но не са в състояние да проведат разговор на родния си език.
Като представители на третото и четвъртото поколение, повечето от тях са пълни, а понякога и проспериращи членове на обществото, те не разбират презрително отношение на първите две поколения на родния си език. Майчин език не се счита за неудобство. Сред представителите на това поколение, особено сред творчески интелигенция имаме желание отново да научат езика на предците си и да го съживи.
Забележка. Всички по-горе - обобщенията, като за да получите статистика по този въпрос е изключително трудно. Доста често, загубата на родния си език, а болезнено гледа по него носител, така че не всички са съгласни, за да обсъди тази тема, да отговори на въпросите на изследователя. Периодично по време на изследването се появи доста остри конфликти.
Как да се съживи езика? Дълъг и труден
Защо представителите на националните малцинства, рано или късно има желание да съживи своя език?
Това е труден въпрос, защото много от проблемите, които възникват по време на прехода от един език на други превозвачи се чувствах на безсъзнание ниво и често е трудно да се разбере, собствен опит на медиите.
Ниво на владеене на езика, като роден език - това означава не само да имаш богат речник, знаят език граматика и да бъде в състояние да го съобщят. Когато детето майстори на езика, той вижда света през призмата на езика, усвояване както на буквални и фигуративни значенията на думите.
В първите години от живота на човек възприема света чрез поставените фрази (червено слънце), познатата метафора (глупав като тапа), пословици, поговорки, лозунги, и така нататък. Ние не само описват света около нас на език, който се създаде картина на света с помощта на думите и обрати на речта, че сме били научени от детството си.
Руската не става с обич и шеговито нарича син на магаре, и за асирийците е съвсем естествено справка поругание на отвор
Загубата на родния си език и преминаването към друг език може да се възприема зле, защото на този фактор: промяна несъзнателно-формира картина на света е трудно, ако не и невъзможно.
В допълнение, загубата на езика, хората не губят своята идентичност и има парадоксална ситуация: пълна асимилация не изключва възможността за ясно разграничение между "нас" и "не ни" от страна на представители на титулярния нация. Това е особено вярно, ако представителите на усвоените хората изглеждат по-различно от по-голямата част (като, например, magribintsy във Франция).
С цел да се проследи изчезването на малък език нация, първо помисли за ситуацията, в която се развива в "критична точка", когато езикът е на ръба на изчезване: всички носители на неговата двуезична и езика на доминиращата нация е семеен, и престижа на националния език се губи, и практическата стойност на това не е а.
За това ние използваме класификацията на жизнена мотивация (ВАЛС).
Първият, който се премести в доминиращия език на нацията, тези, които искат да се открояват в рамките на тяхното общество, за да се превърне в първокласен (мотивация да бъде "по-добре от другите"). Така че, ако "малък" език се говори в страната, на езика на доминиращата нация - в града, се изкачи с една степен означава да се приеме един градски начин на живот, и "градски", престижен език.
По-късно тази група извади голямата част от населението като мотивация да "бъде като всички останали". Това става в момент, когато езикът на доминиращите народи са вече започва да се каже, някои от най-успешните членове на обществото, които са били в състояние да помогне с език, за да се постигнат значителни резултати. Те започват да бъде основната част от обществото. И за група мотивирани от "живеят като всички" езика на доминиращата нация е един от компонентите на благосъстояние, набор от ценности, която е от значение в съвременното общество.
Това също се присъединиха представители на групата с мотивацията "да живее с семейство Джоунс."
И ние можем да кажем, че езикът се е близо до пълното изчезване, когато те притежават само представителите на обществото, не е насочена към професионални успехи и личностно израстване, така наречените "борци за оцеляване." Тези хора нямат стимул да правят никакви усилия за развитието на езика на титулярния нация, това е достатъчно, че едно минимално ниво на просперитет и комфорт, който може да се получи с минимум усилия.
Освен това, на езика, на който говорят, като правило, беден речник е ограничен, тъй като тя е по-голямата част или слабо образовани и необразовани хора, както правят лумпенизирани елементи. Техните познания за езика, често ще бъде на ниво "Знам, че три думи, три псувни."
Положителни примери са оскъдни. Обикновено, възраждането на езика става успешен, в случай, че в момента хората се водят борба за национално освобождение и езика става в очите на мнозина символ на независимост (както е в случая на чешки език).
Един от малкото примери за възраждането на езика, без формиране на ново правителство - за промяна на статута на уелския език през ХХ век. Въпреки това, за да успее в възраждането на родния си език не е задължително в превод от езиков проблем в политическия пейзаж. , което се случва през цялото време.
Дори и придобиването на независимост от страна на хората, и даване на държавния език не винаги води до възраждането на езика. Пример - на ирландски език, която се превърна в състояние през 1921 година. Не са мерки (задължително изучаване в училищата, за изследване на ирландците при присъединяването на държавната служба) не са в състояние да го върне към живота в цялата страна. Сега се говори само в Gaeltacht. Следователно, може да се твърди, че пряка и силна връзка между способността език, за да оцелее и да няма движение политическа окраска (уелски език, а не една държава е в по-добра позиция, отколкото ирландците) за запазване на езика.
Трудно е да се идентифицират и да се изброят всички фактори, един или друг начин засяга запазването на езиците на малцинствата, така че ние подбираме само най-очевидното:
Фактори, които допринасят за опазването на малцинствен език:
1. Наличието на литература и литературна традиция
2. Чрез нея с (втори) административен език, състоянието на държавния език.
3. Използване на езика (или "класически" вариант ") като език за обслужване
4. учене на език в училищата, поне като свободно избираем предмет, наличието на езиков курс.
5. Мотивация високоговорители ( "Национален фактор задуха")
Факторите, които затрудняват запазването на малцинствени езици
1. Държавната политика, насочена към премахване на малцинствените езици.
2. Липсата на литература и литературна традиция.
3. Социално-политически фактори. В икономическата изостаналост на областите, в които живеят хората, говори на този език. Изтичането на населението от тези райони. Нестабилната военна и политическа ситуация в тези области.
4. Липса на мотивация сред превозвачите, ниско самочувствие превозвачи.
Защо спести на майчин език?
Език - това е много важно средство за самоидентификация. За да се адаптира към обществото, което е, да намерите своето място в обществото - това е задача на всеки член на обществото. За да се откаже от своя език - означава отказва от част от своята адаптация, от обичайния смисъл на себе си, от страна на самия себе си. Смяна на език много по-трудно, отколкото да се промени тяхната страна на пребиваване и начин на живот.
Запазване на родния си език, или не - е въпрос, който може да бъде решен само от нейните носители. Не външна помощ, без ентусиасти усилие няма да помогнат, ако председателите ще бъдат удобни, за да го откажа. И, отново, без неблагоприятни външни фактори не могат да унищожат езика ако го говорят смятат, че езикът трябва да се поддържа, и са готови да направят за тези усилия.
В друга статия по тази тема:
Свързани статии