Тази книга се занимава с проблема за възприемане на английски хумор от различни култури.
Хуморът е съществен компонент на човешката комуникация. Въпросът е, което се отразява характеристиките на хумор на някои хора, все още остава отворен. От една страна, хумор има индивидуален цвят. Смята се също, че по-голяма роля при оценката на шеги има индивидуален принадлежащи към дадена култура. Вярно ли е това? Значението на тази работа се състои в това, че тя е на първо място, той помага да проникне по-дълбоко в културата на англичаните, както и в хумор са израз на неговите основни ценности и приоритети, а от друга, за да се проучи какви реакция е английски хумор от различни култури. Това ще помогне да се отговори на въпроса за факторите, които влияят върху чувството за хумор на хората като цяло.
Цел - да се определи в кои случаи възприемането на английски хумор хора от различни страни, зависи от членството си в дадена култура.
1) За да се изследва теоретичния материал като компонент на хумор посветена култури, особено британски хумор;
2) да се определи кои фактори оказват влияние върху възприятието хумор различните култури;
3) За да се изследват основните теми за вицове от британците;
4) Идентифициране на приликите и разликите във възприемането на английски хумор различни култури;
5) да докаже / опровергае съществуването на различия във възприемането на британски хумор британски и други култури.
Като избран изследователски метод писмена анкета (въпросник).
Хумора и междукултурна комуникация
Културата е специфична форма на човешко и социално съществуване в света. Това е, което обединява и отличава хора въз основа на подобен начин на живот, поведение на системата, норми и ценности. Нейната един вид "огледало" е езикът, който е самата от своя страна влияе на културата. В същото време той действа като средство за тълкуване на човешката култура, манталитета на нацията. Връзката между език и култура може да се разглежда като част и пълнозърнести взаимоотношения. Езикът може да се разглежда като компонент на култура и културите инструмент (което не е същото). Тъй като всеки англоговорящ е едновременно носител на култура, езикови знаци придобиват способността да действа като признаци на културата и по този начин да служи като средство за представяне на основните културни съоръжения. Ето защо на езика може да показва национално културно манталитет на нейните говорители. (3, стр. 62)
Като културна концепция, хумор има ценностни характеристики, т.е. свързани с ключовите цели в живота. Хуморът в природата е един от най-удобните начини за човешката адаптация към променящите се обстоятелства, е реакция на неочаквани развития, до известна степен - помирение с реалността, и с опита на положителни емоции, които са известни да допринесе за укрепването на човешкото здраве. По този начин, хумор - е органичен защитна характеристика на човешката психиката, достатъчно тънък и комплекс емоционална феномен свързан с оцеляването на човешкия вид, т.е. хумор се свързва с жизненоважни човешки стойности (1, стр. 156).
От една страна, има чувство за хумор - чисто лична собственост на всеки от тях. Често шеги, които изглеждат нелепо за един човек, няма да предизвика реакция от страна на друга, или дори може да доведе до конфликт. От друга страна, хуморът може да бъде културно обусловено както от културата е от решаващо значение при формирането на отношението на човека към действителността. Тази област е много интересно за всички, които по един или друг начин стига до проблема за междукултурно общуване. На първо място, разбирането на националния хумор води до разбирането за културата като цяло (присъщите му стойности, по-специално на възприемане на света, поведението, отношението на своите представители в реалност, и др.). На второ място, важно е прагматична страна на въпроса, защото ако междукултурното общуване необходимо взаимното разбирателство между участниците в нея. Фактът, че в една култура, може да се счита за голямо чувство за хумор, а другият ще се възприема като незнание; забавен виц за някои може просто да бъде незабелязано от другите.
Има различни причини за неразбиране хумор, когато междукултурно общуване:
1) Липса на познания за действителност на културата. Пример за това е следната виц:
· "Не Е, това е необходимо, за да бъде толкова алчни!" Мисъл инспектор Иванов, въпреки опасани шофьори, любезен да пешеходци.
На чужденец разбирам тази случка, той ще трябва да се обясни, че персоналът на Руската контролиране КАТ постоянно вземат подкупи от нарушители, и че това е шега разиграва един парадокс: правилата не са нарушени, и този, който е отговорен за цел по пътищата, нещастен, защото те не го правят може да получи от този доход.
2) Хумор се основава на играта на думи. Само много дълбоко познаване на езика на чужденец сила, за да се усмихне в отговор на такива шеги
· Пациентът трябва лекарски грижи. И лекарят ще стане по-бързо, толкова по-добре.
· В ресторанта се питам сервитьорката:
-Това е пилето? - Не, не е ядене.
3) Липса на разбиране на определени стандарти, приети в областта на културата. например:
Мъжете отидоха на риболовно пътуване. А водка забравен.
Българският народ ще се смеят на тази ситуация, изглежда малко вероятно да му и комичен, тъй като ние знаем, че без употребата на алкохол не направи някоя туризъм за риболов; чужденецът няма да видите тук не е шега.
4) Липсата на разбиране на основните ценности на културата.
· Един пациент на прием при психолога:
-- Докторе, съпругът ми и аз никога не се бият.
-- Странно. Така че не сте създадени един за друг.
Представителите на другите, особено западната култура на руската "Lovely проклятието - просто се забавлява" причина, най-вероятно, объркване. Се срещна с не съчувствие, а след "народната мъдрост":
· Най-мързелив човек - толкова повече му работа, подобен на подвиг.
В култури, където се цени особено от предприятието и ефективност, особено осъжда мързел, така че "подвиг" на мързелив човек и може да става въпрос.
Всяка култура има своите "любими" теми за шеги и техните герои. Ние го и Малкият Джони и "новият български" Щирлиц, а други имат. Австралийците обичат да се шегуват с това новозеландци, както и за Момичетата и овце стригачи, които живеят в отдалечени райони. Американците - за политици и адвокати (Въпрос: Защо в Аризона гъмжеше от лешояди, адвокат, Вашингтон отговори: Аризона избира първият?). Основният източник на испански шеги е малко село на Lepe в югозападната част на Андалусия. Например: "Колко жители на Lepe трябва да развийте крушката от контакта?" - "Четири. Един да държи крушката и три, за да завъртите стола. " Много теми като връзката с майката, прекомерно богатство и прекомерно бедността, алчността и сребролюбието, разточителство, и други характеристики на поведение са общи за повечето страни.
В допълнение, представители на различни култури обичат да се шегуват един с друг. Най-често "жертви" стават съседи: на български език - Чукотско, украински, естонски; французите - белгийската; Украинците - български, молдовски. В английските вицове подиграват "алчни шотландците" и "пиян Irish". Основен предмет на немски хумор, като правило, са характерните черти на жителите на някои райони на Германия: твърдостта на коренните жители на Прусия, арогантност и безхаберие на баварците, глупост Източна Фризия, shustrost берлинчани, измама саксонци (8). Повечето от тези шеги, основаващи се на стереотипи. По този начин, на представянето на европейците един към друг са добре илюстриран в известния виц:
Paradise - място, където полицаи - британците, готвачите - за френското, механики - немците, любителите - италианците, и на управителя - швейцарската. Hell - място, където главният готвач - британците, механиката - французите, любителите - швейцарската полиция - германците, а мениджърите - италианците.
Англичаните са спазени по отношение на техните полицаи, германската полиция са известни със своята жестокост, френска кухня е известна със своята елегантност и английски е подложена на критика. Германците са известни в Европа, любовта на механиката и точни механизми, италианския стереотип - страстен любовник, швейцарците са известни със своята дисциплина и добри организационни умения (1, 168).
Но ние не трябва да приемем, че всичко ще бъде една и съща култура се шегува неразбираем за другия. Пример за това е най-малкото, на факта, че в различните страни гледат чужди комедия и най-важното, се смее на тях. Понякога шегите са третирани по свой начин в различните култури, той е замислен не като създатели, но все пак да предизвика смях. Често, представители на друга култура, за да разберат смисъла на шега, но не намират за смешно.
По този начин, за да се разбере шегата, трябва да имате някои основни познания: на първо място знанието на езика, стереотипи, определени реалности, особено национален характер, и т.н. Въпреки това, не винаги разбират смисъла на шега води до неговата положителна оценка.
Свързани статии