Един от нотариални актове, които са необходими за извършване на всички нотариуси, както и упълномощени длъжностни лица на консулските учреждения, свидетели верността на превода. Това нотариално действие може да се извърши по един от двата посочени в чл. 81 Основи на законодателството за нотариусите начина: или самия нотариус показва точността на превода от един език на друг, ако притежава съответните езици (з 1.), Или преводът трябва да бъде направена от преводача и нотариуса удостовери автентичността на подписа на преводача (2 ч.). Когато правите това нотариален акт винаги е настроена личност адресирани.
Преводът може да бъде посочен на отделен лист, който е прикрепен към оригиналния документ, низ заедно под подписа и печата на нотариуса или упълномощен служител, който задължава този нотариален акт. По този начин се доказва превод на всякакви запитвания, молби, пълномощно и т.н.
Превод може да бъде направено на един лист на оригинала.
В този превод и оригиналният текст може да бъде поставена на една страница, разделена на вертикална лента, така че оригиналният текст е бил поставен от лявата страна, а преводът - в дясно.
Така например, така че е възможно да се направи по превода нотариално видно от копие на заявлението, на която нотариално заверено подпис адресирано до нотариус лице, пасивите, нотариално заверено и т.н. Ако преводи от преводач, подписа си винаги се поставя само при прехвърлянето, преди да завери нотариално текст. Превод може да бъде направено от преводач, известен на нотариуса. Когато проверката на подписите преводач нотариус установява самоличността на преводача, като съответно вписване в регистъра на регистрация на нотариални актове.
Документи, издадени от компетентните органи на чужди държави, в съответствие с чл. 106 служи като основа за превод само ако те отбележат легализирането (т.е. свидетели консули или консулски отдел Министерство на външните работи на Република България на съответните документи на законите на страната, в която е издадено, и автентичността на подписите на длъжностните лица) или Апостил (заверка на подпис автентичността на един човек Подписано и автентичността на отпечатъка от компетентния орган на държавата, в която е изготвен документът нагоре).
Нотариусът трябва да отказват да бъдат доказателство за верността на превода на документа, ако той съдържа изтривания, регистър, зачеркнато думи и други неуточнени грешки, и ако тя не трябва отпечатък върху легализирането или апостил.
Проповядвах с превод вярност нотариус направи по него е направен от идентификационен етикет 60 № форма.
Свързани статии