ИАОС ïîíèìàòü ñëîâà Õðèñòà: «Èñòèííî ãîâîðþ òåáå íûíå АЕА áóäåøü Ni Ìíîþ â гроб»?
Е. Ðåéíãàðäò, ïàñòîð, àâòîð îäíîãî ЕО íàèáîëåå OI ÷ íûõ ïåðåâîäîâ Íîâîãî Çàâåòà на битовите íåìåöêèé ÿçûê
(Ïðåäëàãàåìàÿ ñòàòüÿ е. Ðåéíãàðäòà îïóáëèêîâàíà â æóðíàëå «Ãîëîñ Èñòèíû» ¹ 9 CA 1925 а.)
Изглежда, че причината за всички произтичащи във връзка с този цитат недоразумение възниква само от време маловажни на граматическите правила, а именно, на пунктуация, дали запетая пред думата "днес" или след нея. По същество въпроса дали Исус каза, разпнат с Него крадец, както и нас, набедените от другата страна на света на отвъдното, или го насочи към бъдещето си царство на земята. С една дума, това е важен въпрос: дали Христос проповядва Божието царство валиден, свързани с ново небе и нова земя, или дали трябва да го търсят от другата страна на живота, в царството на мъртвите. В това е цялата същност на въпроса, но не и в обжалваното пунктуация. Що се отнася до пунктуацията, трябва да се отбележи, че те са въведени сравнително наскоро. Те са разработени във Венеция, един познати принтери, някои Mantiusom и пусната в печат през 1490. Въпреки, че древните гърци и римляни също са използвали различни знаци, които те наричат също препинателни знаци, но тези знаци са били напълно различни, чисто риторически стойност и се използват изключително в речи и рецитации. Те са означени с една точка и инсулт, който посочи определена спирка, от която е получил името си - ". Пунктуация" В писмото не се признава абсолютно никакви признаци, така че всички стари ръкописи на Новия Завет (не по-късно от IV век, които са били използвани от всички християни) не са на всички, така че четете тези последните пунктуацията не е било толкова лесно и просто, тъй като се очаква много невежа по този въпрос.
Един от първите открития в тази област е т.нар stihometricheskoe единица, която въведе 462 в Александрия, дякон Euthalia, Virgin мъченик. Той разделен Павловите послания, действа на апостолите и буквите в катедрала stichoi (ст), т. Е. В отделни точки, тъй като те трябва да бъдат разделени при четене. Приета сега имаме разделението на Стария и Новия Завет на глави, има своите корени в XIII век и за първи път е въведен от кардинал Уго. Окончателното разпределение на стиховете се състоя след въвеждането на препинателни знаци и стана известен учен принтерите Стефан (всъщност, Робърт Etienn, 1503-1559) в Париж, които направиха това разделение в своята издание на Новия Завет.
Древни ръкописи също не може да ни обясняват как всъщност първоначално е била четена в Евангелието на Лука 23:43. И така, за да се отговори на въпроса, предложен тук, ние трябва да се обърнем към други средства и се възползват напълно от исторически данни.
Не може да има, разбира се, не се съмнявам, че от V-ти век, този стих в Евангелието на Лука 23:43 се чете по същия начин, както е сега, това е. Е. Това отиде, без да каже препинателни знаци са същите като сега, въпреки противоречията Той винаги е бил достатъчно. Но тук въпросът не е за това, как да го прочетете в по-късните векове, но за това как да се разбере тези думи, Исус Христос, разпнат с Него разбойник, и Лука самия евангелист. Каза, че ако Исус Христос, или дали той иска да каже на крадеца: "Истина ти казвам, днес ще бъдеш с Мене в рая"? Или е той щеше да му каже: "Истина ви казвам: днес - ще бъдеш с мен (тоест, когато дойда, и като Месия приемам господство му ..) В рая (т.е., в царството на Месията ..)"?
словоред в гръцкия оригинал е точно същата като във втория случай превода, но тя все още не казва нищо и не се докаже лоялността към втори вариант на четене, както и в гръцкия текст запетаята може да се поставя пред думата "днес", или след това, без да се променя тази последователност от думи. това е невъзможно в превода на български език, ако не и по-ниско частица "като". Въпреки, че много са се опитвали да се уверя, че пермутацията запетая след "днес" думата нарушава стила на гръцки език, но със сигурност е несправедливо. Независимо от това, трябва да се приеме, че изразът "Аз сега ви кажа" не се използва във всеки език, различен от иврит, и е едновременно българския и гръцкия превод на необичайна и доста неудобно реч. Но Христос казва, че крадецът разпънат не на гръцки, а не на руски, но на иврит, или по-скоро, в арамейски език. На иврит тази цифра на словото е често срещано явление, което се потвърждава от много места в Стария Завет. Така например, през 5-ти Книгата на Моисей 8:19 казва: "Аз заявявам ви днес, че. "Пак там, глава 30, стихове 15, 16, казва:" Ето, днес поставям пред вас днес. ти заповядвам "и т.н. Това Hebraism Има и апостол Павел, когато той напуска Милет, заяви: .." Ето защо, аз ви свидетелствам този ден, че съм невинен за кръвта на всички хора "(Деяния 20:26).. Също така, като се позовава на цар Агрипа, той каза: "Не само вие, но всички, които ме слушате днес. . "(Деяния 26:29). На базата на тези и други подобни текстове от Писанието, и е невъзможно да се съмнявам, че Исус, Павел и Лука са били запознати с този израз, "Истина ви казвам, днес", и че са го използвали.
Но не само това доказва възможността и вероятността, че Исус и Лука всъщност използва тази фигура на речта. Граматика на новозаветните гръцките искания за свързване на думата "сега" с предходната глагол.
Д-р Bullinder казва в своя труд "гръцки и английски тълкуване на Новия Завет", "Ако" сега "стои след глагола, тя се отнася към една и съща глагол, ако тя не принадлежи към нея, тя трябва да бъде свързан чрез ότι следното част от офертата. " Bullinder потвърждава това на много места в Новия Завет, тъй като, например, в Марк 14:30, където Исус казва на Петър: "Истина ви казвам, че (ότι) ден, дори и в тази нощ." и така нататък. д. Така че, ако думата "днес" в Лука. 23:43 се отнася до втората част на предложението, на гръцки език е трябвало да бъде ότι, което наистина не е пред него. Думата "сега" трябва, следователно, да се дължи на глагола "каже", но противно на българския превод на граматиката на Новия Завет.
Тази фигура на речта, "Истина ви казвам: днес" изглежда, може би ние, български, малко чужденец, но това идва от факта, че е буквален превод от общоприетите дори сега запазен в езика иврит, речта. Такава т.нар Hebraism е много често срещан в Новия Завет, и особено важно за нас, защото те са гаранция, че всички места, в които можем да ги изпълнят, не представляват по-късните гръцки допълнения, но може да се счита за правилното първоначално излъчване оригинален, защото те съответстват на мислене и реч, роден евреите, следователно, Христос и апостолите. Така че, ще видим, че въпросът в 400 година, тъй като не е съвсем правилна експозиция на гръцкия текст е единственото доказателство, че отговорът на Христос, злодей, се излъчваше от устните, родени евреин и, следователно, е pervobytnohristianskim и точни.
Така че, до сега запазен пунктуация безспорно доминира почти 500 години. Това е било улеснено не граматика и разумно тълкуване на Писанието, но фалшива вяра в задгробния живот, с всички произтичащи от това убеждение езически и novoplatonicheskoy философия и теология, която твърди, че безсмъртните душите на хората веднага след смъртта се движат небето и завинаги остават праведни. Така учи Сократ, Платон, Цицерон, и почти всички езически философи на времето, но drevneizrailskoe pervobytnohristianskoe и доверие в идващия Месия не знаеше нищо за него, е възникнало от древен египетски езически суеверия - тази очевидна лудост.
Цялата Библия наистина не знам нищо за предполагаемия безсмъртието на човешката душа, тя ни учи, че само един Бог е безсмъртен (1 Тим. 6:16), и хората могат да стигнат до вечен живот само чрез възкресението.
Ранните християни вярвали, тъй като те се научи, че най-древната от всички писанията на Новия завет, а именно 1 Солунци (4: 13-18), вярващи, християни вече не умират, но че те, с ежедневно предстоящото идване на Христос без дегустация на смърт, ще влезе в царството на Месията очаква на земята и по този начин наследи вечен живот. Солунци защото скръб и че някои от тях е починал, без да се чака идването на Христос. Пол се опита да ги утеши в скръбта си, но не и с помощта на езически доктрина, ако нашите безсмъртни души веднага след смъртта, се издигат към небето, но с помощта на надеждата за възкресение, която ги очаква в деня на Христовото идване. Апостолът казва, че на живот не предшестват мъртвите, а заедно с тях ще бъдат "хванати в облаците да посрещнем Господа" слиза от небето на земята (εις άπαντηδιν), а след това те ще бъдат с Господа (в царството на Месията). По искане на злодея и отговора на Исус, за да бъдат съдени (както и да ги изразя) в съответствие с възгледите на евреите и ранните християни.
Кой замества други изгледи на Исус и Лука, идващи от novoplatonicheskoy религиозна философия, той е извършване на една голяма и непростима историческа фалшификация.
Ако продължите с това съзнание за проблема, предложен за нас, ние веднага да разбере историческата значимост на отговор на Исус: Исус е бил прикован на кръста с два престъпници, които, без съмнение, са също евреи.
Хората и техните владетели се подиграват Исус и му казаха: Ако той бъде Христос, Божият Избраник, нека избави Себе Си. Над главата му на кръста е написан на гръцки, латински и еврейски букви, които той е бил разпънат на кръст като предполагаемата "Юдейският цар".
Един от злодеите разпнат с Господа му се присмиваха и каза: "Ако Ти Христос, избави Себе Си и нас"; От друга злодей, ядосан от поведението на първия, го смъмриха, и като се обърна към Исус, той каза: "Исусе, спомни си за мене, когато дойдеш в царството ти."
Той е, следователно, убеден, че Исус е истинския Месия, въпреки факта, че езическите воини Той е бил прикован на кръста, и че хората, заедно с ръководителите на Неговата нагло осмиван; разбойник смята, че въпреки всичко това срам и унижение, Господ е показал царството на Месия на земята и затова смирено го моли да се помни, а след това за него и да вземе в Своето Царство. Бихте Тогава Исус каза на разбойника: "Не мисля за Месия, защото тя е празна, аз трябва да ви кажа нещо по-добро: .. Сега на същия, т.е., няколко часа по-късно, ще бъдеш с мен в подземния свят на царството на мъртвите, което аз наричам рай"?
Ние спокойно можем да приемем, че въпрос, защото тогава ние веднага да видите колко извратен и колко погрешно сега се приема тълкуване на този стих се съдържа в Евангелието на Лука 23:43. Исус вероятно никога не мислех за това и не може да се отхвърли надежда злодей за Месията и да насочи вниманието си към подземния свят царството на мъртвите. Той е Месията може да даде на вярващия в злодей Месия отговорим на чисто библейски характер. Той не искаше да злепостави както злодей и тълпата около него, той напълно непознати и неясни убеждения. Думите на Исус бяха да се даде еднозначен и положителен отговор на искането на злодея, а това може да се случи само ако сме съгласни, че думата "паради" (т. Е. Paradise) означава същото като "царство на Месията" , Всяко друго твърдение е не само невярно, но противно на положителните намерения на Исус и всички исторически обстоятелства на времето.
Думата "рай" ( "Паради") се споменава в Библията 6 пъти; 3 пъти OT (Ней 2: ... 8; ЗСК 2: 5 и 4:13 надвишение) и 3 пъти в Новия завет (Лука 23:43; 2 Кор 12: 4. Rev. 2 и 7.). , На иврит тази дума звучи като "чифт-и-десет", а на гръцки писмен Παρά δεγδος. _β същите светски гръцки автори използват думата. Например, добре известен историк Диодор от Сицилия Sikulis в '50 г. пр.н.е. X. пише: "Когато финикийците разбунтуваха срещу персийския цар Артаксеркс (... 464-425 години преди новата ера - б.а.), те започват своята вражда, която започна да намали кралското paradaiozose (т.е. парка, седалището на персийските царе -.... ред.) дървета и да изгори сеното, от която първенци са подредени за конница лагер. " Въз основа на този цитат, както и произведения на други гръцки писатели, "паради", или рай, персийските царе, представени големите паркове и красивите градини, засадени с великолепни дървета, с замъци, сгради и колонади, езера за напояване и заградени зони за лов , което ние не знаем в древни времена. И тъй като евреите, озаглавена "паради" (Paradise), подобна идея е свързана, от тези текстове от Писанието, при които се провежда на думата. В Nehemiah 2: 8 казва за определен Асаф като ползватели на цар гори, "Сомировият ха пара и десет", което в действителност, точната превод означава "рай пазител" и, както се доказва от обща връзка, има същото значение, думата "forestmeyster". В Еклисиаст. 2: 5, и песни. 04:13 думата "пара-и-десет" (Heaven) е преведена от думата "градина", въпреки че "парк" би било по-правилно.
Първоначално думата "пара-и-десет" (.. Т.е. Paradise) не е, както можем да видим от всичко това, абсолютно нищо общо с царството на мъртвите, с какъвто и да е въображаем от другата страна на света; това означава само едно прекрасно парк, който на драго сърце остана персийските царе. Тъй като тези паркове са много като тази на еврейската традиция (Битие 2 :. 8-17), наречена "Eden", където преди падането човекът живее в рай за невинност, това не трябва да ни изненадва, че евреите донесе малко по малко, думата " паради ", т.е.. д." рай "под един концепция с" Райска градина ". Че това наистина е така, ни показва гръцкия превод на 70-те и устните, които се извършват в Египет в II и III в.пр.Хр. В Битие 2: 8-17, на мястото на "Райска градина", заяви "паради" т. е. "рай". Същото е и на други места. Така е и в други книги, като, например, в Исая 51: 3 и Езекил 36: 33-35, където не е примитивен рай, но чудотворната състоянието на красивата страна в бъдеще царство на Месията. Превод 70 също използва думата "паради" (рай). Това доказва, че в предхристиянската еврейски Месиански очакване е тясно свързана с идеята за рай. отговор на Исус, злодей, това показва, че думата "паради", т.е.. Д. Heaven означава за самия Христос, както и за всички, които са около него, "царството на Месия." Същата използването намираме Йоан в Откровение. 2: 7. В Божия рай (Битие 2: 9) е дърво на живота, което е Откровение казва. 22: 2, също така е необходимо в царството на Месията от двете страни на източника на живота. Видяхме, че думата рай е еквивалентно на "царството на Месията" в Новия Завет.
Прочетете 2 Коринтяни 12: 4 може да даде глупавият впечатлението, че апостол Павел разбира под думата "паради" (рай) е бъдещето на царството на Христос, и третото небе, или разделяне на последния. По-внимателно четене убеден, че не е, за Павел, точно както Исус и Йоан разбира под думата "рай" "Царството на Месия." Ако искаме да разберем правилно апостол Павел, ние не трябва да приписват на него някакви платонична-езически представи за рая, където боговете живеят, нито египетски идеи за царството на мъртвите. Ние трябва да се отнасят до складовете на фарисеите, обучение, която е била в центъра на светогледа на апостола и неговите съвременници. Съдейки по мнението на фарисеите, рай на земята, от която в резултат на падането били изгонени Адам и Ева, е взето от самия Бог на (от януари 3), небето, за да оцелее толкова дълго, тъй като тя е рай, заедно с Христос не слезе на земята и да се направи, за да мястото си на пребиваване на блажените и просветени партньори възкръсна царство на Месия. Вследствие на това за апостол Павел, който е споделил тези възгледи, "паради", т.е., рай - .. Това е царството на Месията (все още идват, но с нетърпение очаква). Разбира се, това е комбинация от две напълно различни възгледи да ни изглежда малко странно, но все пак това е безспорен исторически факт. Самият Павел като недоумение поради това, преобладаващата несигурността по това време. Това се доказва от думите му в 2 Коринтяни 12: 2-3, където той потвърди, че не знае е бил там по време на зрението му в тялото или извън него, и така нататък ..
Историческите факти доказват, следователно, че в Новия Завет думата "небето" се използва в смисъл на идващото царство на Месията.
От това следва, че Исус каза на разбойника: "Истина ви казвам сега. Ще бъдеш с мен (това е, когато дойдат в Мое царско управление на Месията ..) В рая (т.е. идващото царство на Месията ..)"
По този начин, Исус е съвсем ясно и директно в отговор на молбата на крадеца.
1 Апостол Павел знаеше, само три от небето, а именно: 1) първото небе, което е на въздушното пространство, в което птиците летят; .. 2) вторият небето. .. Т.е. звездното пространство; 3) и третото небе, където обитава Бог.
Свързани статии