Двуезичието (билингвизъм), притежание на два езика; обикновено - в ситуация, в която и двата езика в същото време доста често всъщност, използвани в съобщението. Най-типичният случай на поява на двуезичието - когато едно дете расте в семейство, където родителите говорят на различни езици (на принципа "едно лице - един език"). Специален случай - когато бавачка или гувернантка, прекарва много време с детето, говори на друг език, и по този начин го учи детето. Всички по-общия случай - семейството живее в чуждоезикова среда на детето извън семейството комуникира на език, различен от вкъщи (бежанци, имигранти).
Най-често срещаният случай на усвояване на втори език - училище изучаването на чужд език. Подобряване на нивото на образование прави всичко населението на света е до известна степен двуезично, като чужди езици и езиците на малцинствата често са включени в учебните програми, както и разширяване на международното сътрудничество създава реална мотивация за учене. Двуезичие може да се прояви в активна и пасивна притежаването на втори език, въпреки че периодите на интензивно използване на език може да бъде заменен с латентна.
Разграничаване усвояване на чужд език в детска възраст, юношеството и зрелостта. Когато владеене на два езика се случва в същото време в ранна детска възраст (т.е. на втория език започва да се въведе до 5-8 години), след това се говори за двойно улавяне на майчиния език или на овладяването на два роден или първи език, за да се подчертае, че втори език е възпитавани чрез същите механизми като първата. Такава собственост е качествено различен от последващо начина на усвояване на езика, тъй като този процес не може да се осъществи напълно спонтанно. Смятате деца билингви в ситуация на спазването на принципа на "един език - един човек", т.е. когато единият от родителите говорят само на собствения си език, формиран представа за езика, поради обхвата на приложение (например, "думи на майка ми" и "думите на татко"); Понякога две думи на различни езици се използват заедно (както ще прехвърли) или избрани стабилен набор от думи на два езика. Родителите обърнат повече внимание на развитието на всеки език, толкова по-малко те са смесени, но някои смущения елемент все още е неизбежна. Критичният период в овладяването на втори език се счита за най-годишна възраст 8-11 години, след което намалява вероятността от добро качество на овладяването на фонетичен система на чужд език, се намалява вероятността от естествен придобиване на езикови конструкции, директен възприемане на чужда култура. Ако човек е в различна езикова среда като възрастен, той е също така, до известна степен майстори втори език спонтанно да общуват с други хора, но той има по силата на опита, много повече да се мисли за структурата на езика. Обикновено, възрастни, които преподават чужд език, без никакви специални продължителни тренировки, говорят не е подходящо идиоми (което е показателно за наличието на висока степен на владеене на езика) и замразени от (свидетелстващ за некроза на живия език в готов скоростта).
Много изследвания се прави в областта на говорни нарушения в bilinguals, което позволява не само да се разбере как мозъкът на двуезично индивид, но и по-добре да се опише естеството на способността реч като цяло. Така че, в афазия случаи, когато хората помнят езикът е научил като дете, но кой тогава не се използва; забравил, но емоционално зареден език; езика, който се говори директно на болестта, но не и доминиращ език. Новите научни работа, извършена с помощта на сканиране на повредени и повреден мозъка на bilinguals, показа, че хората, които са станали двуезичен като възрастни, два езика, а локализирани в различни части на мозъка, както и тези, които са изучавали два езика от детството си, най-вероятно, в едно и също нещо.
Всички хора имат явлението интерференция (отрицателно влияние на първия език на втория) и прехвърлянето (положителен трансфер на умения един език на друг). Когато човек е дълго време не използва един от езиците, известни на него, тогава ние казваме, че той е "спи" двуезичен. Ако говорители са последователно един, а след това на другия език, това се нарича код превключване. Ако езиците се смесват в рамките на една дума или изречение, понякога е объркване по отношение на кода. Също така се използва терминът "хибрид", както се прилага към тумори, компонентите на заемане на различни езици. Ако тези промени са натрупани в използването на големи групи от потребители, говорещи има Pidgin и креолски езици. заеми причини са липса на компетентност на език, или, напротив, желанието за най-точно отразява неговата мисъл; Доказателство за група солидарност и принадлежност, изразяване на връзката на слушател, умора и други психологически прояви.
Двуезичните образователни програми, представени от деца в неравностойно социално положение, деца от етнически малцинствени групи, деца, които говорят диалекти и креолски общини, особено имигранти. За да се опише една такава програма, че е необходимо да се знае кой е преподавател (език monolinguals носител, двуезични, двама учители в същото време), колко часа, колко дни в седмицата, по кое време на това, което е дадено езици, много трае правилното езиково обучение, който подлага език преподава, какви възможности контакти с носители на езика са на разположение, и това, което преподаване материали учители използваме това, какъв е размерът на класове и групи връзката между родните езици на студентите. Когато целият клас се обучават постоянно на език, различен от родния език на учениците, този метод се нарича потапяне; ако част от учениците не говорят доминиращият език (учителят език и повечето от този клас), но в същото време да се научим да краищата, това е потапяне. Експериментите показват, че за успеха на обучението зависи от подкрепата на родния си език, който има семейство, от организацията на обучението (независимо дали всички необходими видове речева дейност са включени в учебния процес), качеството и обхвата на достъп до всеки от езиците.
Свързани статии