Джен - в центъра на историята на действието или парцел, без значение на романтичната линия
Джоан Роулинг "Хари Потър". Хари Потър (кросоувър)
Главните герои: Хари Потър (The Boy-Кой-е живял), Хърмаяни Грейнджър, кучешки (куче Хагрид), Рон Уизли, Рубиъс Хагрид, Хари Потър, Хърмаяни Грейнджър (Уизли), Рон Уизли, Рубиъс Хагрид Peyring: Хари, Рон, Хърмаяни Хагрид и Фанг Рейтинг: - .: - FIC на нежните и романтични взаимоотношения обикновено, Романтика fanfiction, в който и / или могат да присъстват нотки на насилие и други трудни моменти "> PG-13 Жанр може да се опише една романтична връзка на ниво целувки. има щастлив край. "> Романтика. Хуморът - хумористичен fanfic "> Хумор AU -. Една история, в която героите на света канон попадат в друг свят или други обстоятелства, свързани по някакъв начин с канона не е Той може да бъде и друг вилица в канона на събитията .."> AU.. Postapokaliptika - Истории на един свят, където е имало един вид бедствие, което поставя човечеството на ръба на изчезване, или в много трудни условия за оцеляване "> Postapokaliptika Приятелство - Описание близо nonsexual прозаичен връзка между героите .."> Размер Приятелство :. - средният fanfic. Приблизителен размер: 20 до 70 машинописни страници. "> Midi 39 страници, 6 броя Статус :. Завършен
Награди от читатели:
Хари, Рон, Хърмаяни, Хагрид и с кола по пътищата, говори за плюсовете и минусите на зомби апокалипсис, и се научи да се радват на живота.
Публикация на други сайтове:
Nonmagic AU, смъртта на някои от героите, за позовавания на известния зомби канон.
Подайте × за събиране
Създаване на колекция и добавяне на работа
Обществен Отивам включена
Изберете цвят на текста
Изберете цвят на фона
Хари лежеше там, загледан в афиша над главата му - очукан бълбука, понякога вече зад тавана. В тишината се чуваше дори дишането Хърмаяни и Рон помиришат. В звездите блестяха тъмносин, почти черно небе; свеж въздух през нощта придаваше запознат миризма на прах, горещ метал и гума някои фините сладък оттенък. Хари си пое дълбоко дъх на хладен въздух на лятната нощ и седна, чувствайки очила.
- Защо не спиш? - Хагрид погледна назад, продължавайки да Бъкбийк през тъмната магистрала пустиня.
- Не мога да спя - Хари внимавайте да не го събуди, прекрачи трупа на snorer Fang и седна на седалката до Хагрид. - Къде отиваме?
- Спомням си, тук някъде трябва да има мотел и бензиностанция, - каза Хагрид. Той извади от някъде под седалката отвори бутилка уиски и го подаде на Хари.
Хари поклати глава.
- Не, къде отиваме все пак? Казват, че там е място, далеч на изток, където не е достигнал на инфекцията ...
Хагрид изсумтя и се забави, пътували обърнат камион "Federal Express", около който се рееше безцелно живите мъртви. Виждайки къща на колела, той изхриптя и протегна ръка, сякаш иска асансьор.
- Аз не вярвам в тези истории - Хагрид рязко отвори вратата, ще събаряш зомбита. След преминаване проснат на тротоара на живите мъртви, Хагрид извади къс ръкав на тениската му. - Виждате ли татуировката? - Хагрид удари дясното рамо, която носеше татуировка на голям черен паяк и надпис в готически букви - ". Aragog" - Това е моята цел. Имам всичките им албуми и сингли - той кимна към купчината CD-дискове - с изключение на първата демонстрация, с песни "Aragog, цар Паякообразни" и "Akromantul". Никъде не мога да го намеря. Може би някой и breshet, че звукът от него все още суров, баса е доста слаба ... И аз казвам - майната ти! Отличен звук - zaboristye, сочни! - Точно в този момент, Хагрид, възпалена, се блъснал в друг мъртвец, и като че ли за да потвърди думите му с наслада кръв плисна върху предното стъкло. - Това е начина! - Хагрид удовлетворение стовари юмрук върху волана.
Хари се загледа в лицето му, чудейки се, ако той не се шегува.
- Значи, вие рискувате да ... в името на демото "Aragog?"
- Да, - той свърши добра глътка уиски, бутилката погледна оберлихт, завърши останките на оглед и го хвърли през прозореца - бутилка със криза удари в зомби главата.
- Какво ... - Хари замълча. - Какво ще правиш, ако все още се намери демото?
Хагрид се ухили в брадата си.
- Какво ще правя? Да, ясно е, че! Vrublyus лектори на пълен капацитет и ще се возят и се вози, докато не свършат всички албуми!
- Тогава ... - Хагрид стъпи на газ, каране направо в зомби проститутка. - После сложих албумите от самото начало и да продължи.
Хари трябваше да се усмихне - толкова просто и в същото време zhizneutverzhdayusche звучеше.
- Отлично цел - каза той.
Извърна, Хари погледна през прозореца към преминаване пустинята и все още тъмно небе над него. Бъкбийк фарове хвана във монотонен участък тъмно на магистрала, от време на време - Ръсти пътни знаци и изоставени автомобили. От прозореца давност излъчваше прохлада. Хари, че това е наистина добър тук, така че отидете и се вози през безлюдните пътища, зареждане с гориво, събиране на храна, се убиват зомбита и никога не спира в продължение на дълъг период от време ...
- Е, нали? - Аз прекъсна мислите на Хари гласови Хагрид. - Къде сте езда с приятели - преди светът да наводни тези неща?
Хари продължаваше да гледа през прозореца.
- Отидохме в колеж - отвърна той, без да се обръща към Хагрид. - Най-Хогуортс. Бях отведен в Хогуортс ловец на бейзболен отбор, тя спечели шампионата в правописа, сме били дадени стипендии към нея и Рон се съгласи да ни даде лифт на баща си "Форд" ... Кой знаеше, че всичко ще излезе добре.
Хагрид посегна Хари и съчувствено го потупа по рамото.
- Трудно е да ти, човече, знам - въздъхна той. - Вероятно, цялото семейство в Ню Лондон наляво, а?
Хари се облегна чело на стъклото.
- Не, - каза той тихо. - Аз нямам семейство - той спря за дълго време, но тогава все още добавя - без да знае защо доверие на този почти непознат: - Джини ... Това е моето момиче ... Тя остана в Ню Лондон. Исках да дойде в Хогуортс през следващата година, за да бъдем заедно с мен ... Това е - Хари Хагрид тъкани Beaded Baubles на лявата си китка. - Тя даде, когато се сбогувахме. Каза - в памет ... - Хари загубил гласа си, а той отново се обърна към прозореца, гледайки към безкрайната магистрала платно.
- Да-а ... Това е трудно да продължиш напред, когато любимият отива - тъпа каза Хагрид - сега той също не погледна към Хари, гледайки право напред, мига. - Това е моят Макс вече не е до мен ... Виж, - Хагрид извади от жабката очукан снимка: зловещ вид мома и половина глава по-висок от Хагрид, седнал в скута си, втренчи очи и широка усмивка ярко боядисани устата с големи, като конски зъби. - Доста, а? Видях я - веднага разбрах, че липсва. Заедно са пътували в цялата страна - аз и моя Макс, първо автостоп, а след това си купих тук Бъкбийк ... И тогава във фермата - Макс искаше уседнал живот. Тя искаше истинско семейство, така че ... Трябва да са видели какво тиквата израснал в нашата ферма! В какво! - Хагрид, държейки стомаха на волана, разпери ръце, като посочи размера на тиквата. - Най-славен живот беше като ... Да ... Понякога, ден след Деня на благодарността rasprodam реколта тикви vrublyus "Aragog" пълен, ще задам Макс серия и се втурват по пътищата на Бъкбийк ...
Чуване на гласове, Хари стреснато се събуди. Битовете не са били там. Той скочи на крака и бързо се огледа, очаквайки да види зомби тълпа, изпълвайки цялото пространство пред него ... Приспиван бърборене Хагрид, Хари не забеляза, като дрямка, а сега буден, не веднага да си спомни къде се намира. От прозорците изсипва светлата утринна светлина; от някъде извън дойде весел лай Fang, и Хагрид, Рон и Хърмаяни седяха на кръгла маса притихнали от американец младият мъж ядеше консерви свинско и боб от запасите Хагрид.
- ... I-в-виждал ужасни неща - Хари чу, когато той се приближи до масата. - По-ужасно, ужасно в най-важното - на непознат ръкува, което го прави несъвместимо това бе придружено от звъна на калай, която той не може да получи лъжица. - Аз п-р-ъ-ъ-предупреди г-н Р ... р ... р ... - странен човек си пое дълбоко дъх, на пауза и накрая изтърси: - Г-н Ридъл! Аз на годишна база, се казва какво да EE-дори т-т-тестове. Но той даде р-н-ред ... аз ... аз ... аз ... п п не може да направи нищо ...
- Какво е това? - Хари седна до Хърмаяни с изненада гледа към чужденеца, който е бил толкова развълнуван от собствената си история, която намекна по-трудно и по-болезнено.
- Това е професор Quirrell, - обясни тя бързо. - Той поведе експеримента "Наследник на Слидерин".
- Наследникът на кого? - Хари не можеше да се събуди.
Хърмаяни го погледна с неудоволствие.
- Не ми казвай, че никога не са чували за "наследник на Слидерин!" - каза тя с възмущение, сякаш Хари каза, че никога не е чувал за Ганди ... или, например, за Бил Мъри. - Те разработиха тайно оръжие за военни вирусни и доведе т.нар вирус «Avada».
Когато думите Хърмаяни около вируса проф Quirrell забележимо нервен - той дори трепна окото.
- Хм, господин Ридъл не нн подреден нн-стоп експеримент - Quirrell изведнъж сграбчи ръката на Хари. - Казах му, п-р-помолен да OC-с-с-с ... спри! Нещо р-н-е объркало ... Хм ... ние загубил контрол в всичко-в-лабораторни-B-лабораторни ... Те з-з-замалко дд-до мен ...
- Професор Quirrell - последният оцелял от тайна лаборатория Ню Лондон, - тя обясни, че изглежда уморен заекване ексцентричен професор. - Разбирам, че е имало изтичане на вируса ...
Quirrell внезапно я прекъсна: той скочи и вкара над масата - калай завъртя на пода, изливане на останките на соса - и истерично крещеше се почеса по главата, сякаш отчаяно се бореше с нещо от себе си разкопчавам:
- Това е в главата ми! Това е в главата ми! Извадете, издърпайте, извадете го от мен!
Отчуждаване на Хари, професор Quirrell избяга от къщата на колела, все още крещи нещо за "Г-н Riddle" и гласовете в главата си. На стълбите той не спъват, падна на лицето първо в асфалта, но в следващия миг скочи, сякаш се чувстваше болка, и избяга от магистралата, rastsarapyvaya момента шия. Fang изръмжа след него, а след това бързо се блъсна в къщата на колела и се скри зад Хагрид.
- И какво, според вас, нали? - измърмори Рон.
Хари погледна през прозореца, гледайки като професор Quirrell бяга в пустинята.
- че той не е бил ухапан ли сте?
- Външните признаци, аз не забеляза - каза тя. - Може би някаква драскотина под дрехите си?
- Във всеки случай, добре е, че той е от тук, - заключи Хагрид. Дръжте потегляне, вземете тенекиена кутия, той ритна с лъжица си на пътя.
Свързани статии