фламандски
Фламандски, фламандската език, в северната част на Белгия (на езика на южната част на Белгия - Валония - е диалект на френски език). Фламандски се говори от около 5 млн. Души, предимно на север от границата, разделяща език Белгия, течаща от изток на запад, южно от Брюксел, както и на около 200 хиляди души. Човекът в департамент Nord във Франция. Фламандци - германския народ, тясно свързани с холандците; те постепенно (от края на римско време до 14-ти век.) се установява на сегашното си място. Фламандски отнася до Западна Германия група и не се различава от холандците до 16. когато двете страни са разделени, както е в Холандия и създадена протестантство те придоби независимост от Белгия също остана католик и е бил под чуждо владичество. След фламандски започва да се използва най-вече в областта на устната комуникация и развитието на холандски език през 17-ти и 18-ти век. почти никакво влияние върху тях. Когато Белгия и Холандия бяха събира отново през 1815 г., фламандски възвръща предишната значение, а след създаването на независима Белгия през 1830 фламандци не са готови да имат свой език все още се счита местния диалект. Въпреки това, регулаторната одобрението на книжовен език е свързано с големи трудности, защото много образовани и заможни фламандски говори на френски.
Въпреки, че редица решения, приети в периода 1873-1883, даде фламандски статут на една от двете белгийски официалните езици, заедно с френски, френскоговорящите валонци все още преобладаваха в правителството и банките на страната и две основни отрасли на промишлеността си - въглища и стомана, базиран във Валония. След Втората световна война развитието на съвременните индустрии във Фландрия и спада в производството на въглища и стомана са причинили фламандци, е 55% от населението, желанието за промяна в политическите и културната сфера, което ще се отрази новата ситуация. Разликите между двете групи от хора, говорещи различни езици и, по-специално, на конфликта дали езикът трябва да се преподава в университета в Лувен, довели до сериозна политическа криза през 1968 г. Под заплахата се оказа наличието на Белгия като единна държава, тъй като много от тях са за превръщането на Фландрия и Валония в автономните региони. В резултат на това през 1970 г. редица закони е ясен езикова граница е създадена, за определяне на територията, в която фламандски език трябва да се използва в областта на образованието, правосъдието, както и във всички държавни институции. Белгия, е изменена Конституцията, така че да се осигури по-голяма регионална и езикова автономия. През 1973 г. на Съвета за култура фламандски е решил да се отнасят до езика на белгийските фламандски холандците, а не фламандците.
Фламандски версия на холандски език има свои специфични особености: броят на произношение характеристики (пълна липса на солидна атака и др.) И граматика (последователно определяне на границите на трите пола чрез подмяна на личните местоимения). Фламандски е изобилие Gallicisms; От друга страна, фламандците - Bólshie пуристите от холандците (вж фламандски opstelraad «издание." - в холандската redactie). Сега там е процес на по-нататъшно "gollandizatsii" фламандски език.
Свързани статии