Пеех първата стрелка,
Робин Худ е започнало,
Шериф им викове: "Побързай,
Накълцайте че е сили. "
Но момчетата не са чакали,
Когато му дойде времето -
От Робин Худ и стрели
Плю на петите.
Ville Statli извика към тях: "Спри!
Просто трябва да.
Не отговаряте на предния капак
В горите на родната си страна. "
Худ извика след тях: "Горко на вас,
Къде сте на шофиране страх?
Може лесно да си почине
Моят меч в ножницата. "
"Аз не мисля, че - Уил отбеляза,
- Какви диви долини
Джон Литъл тук ще
И вие, милорд.
Сега съм свободен отново,
враговете ми тече,
За всичко, което ви благодаря,
Jolly Робин Худ.
В зелен храст, приятели,
Отново се простират на носа.
Да трепери тетивата -
Ние сме сладък звук. "
Транс. Vsev. Коледа
Посещение Нотингам Робин Худ
Имаше едно момче Робин Худ е висока.
Дери, Дери надолу.
Още в петнадесет години
От тези весели сътрудници
които не са с удебелен шрифт.
Хей, надолу, Дери, Дери надолу.
Крайно време беше, че е в Нотингам,
От само себе си в гората, а тук
Преди него петнадесет лесовъди
Пийте бира, бира и мед.
"Какво ново?" - Худ ги попита.
"Какво знаете досега?
Царят направи стрелци спора. "
"Аз ще отида и по смея."
"Това е смешно - каза лесовъдите,
- Това момче внезапно
Ще стрелям пред царя,
Не е в състояние да вземе лък! "
"На двадесет марки - Робин Худ
Отговорих - спори с мен,
И аз трябва да получите сто разтега
Еленът се стрелка. "
"Има, - каза лесовъдите,
- И ние се спори с теб,
Това сто разтега не получават
Можете бум "в него.
И като подигна Робин честни лук
С широка стрелка
И сто разтега, посочени
Елен в мрака на гората.
Той счупи две ребра него,
И може би три,
Стрелката пронизаха гърдите,
И не се заби вътре.
Еленът скочи елен замразени,
Еленът падна в храстите.
"Спечелих, - каза Худ,
- Платете ми една лира ".
"Е, не, - каза лесовъдите,
- Печелите изчезна,
Вземи лък и си отиват,
До късно. "
И Робин стрелките му взеха,
И той взе лъка си честен,
Той се усмихна на себе си,
Отивате в широка поляна.
Тук той започва да процъфтява pristavlyat
Чрез звънене низ,
И петнадесет врагове
Четиринадесет - в тревата.
Този, който започна този дебат.
Щях да избяга,
Но Робин Худ, повишаване на лъка си,
Аз го върна
И той каза: "За пореден път, няма да ви кажа,
Това, което аз съм лош стрелец! "
И главата му разби
Той половината стрелка.
"Тази стрелка I - каза капака
- Какво са правили вдовици
Мечтая, че
Тези, които не каза нито дума. "
Хората, работещи, които напускат му
Прекрасна Нотингам
За да вземете Робин Худ,
За да помогне на лесовъдите.
Един остана без ръце,
И без другия крак,
И Робин, като се поклони, наляво
Гъстата зелената гора.
А nottingamtsy лесовъди
Както всеки знае, че,
Изкопаване гробове, потънали
В гробището, тогава.
Транс. Gumilev.
Робин Худ и Гай от Гизбърн
Когато гори блестят в роса
И дължината на всеки лист,
Толкова много забавно да се скитат в гората
И слушане на съдийски сигнал на птица!
Чуруликаха кос, намирането на
Сред клоните на приюта,
Така че силен, че в своята гора
Събудих Робин Худ.
"Заклевам се, - каза той весело,
- Имах хубава битка;
Сънувах две силна ръка,
Борба с мен.
Те са овладели
Отнесоха лъка си.
Ако бях Робин тук в гората,
Кол ги пощади двете. "
Джон Литъл каза факта:
"Колко бързо от вятъра - сън;
Подобно на вятъра, който духаше днес
И утре, къде е той? "
"Скоро, гей приятели,
Дали, Джон, и сте готови;
Ходя в зелената гора
Потърсете моите стрелци. "
Облечени, не забравяйте едно
Quiver и стрелките, за да се предприемат,
И далеч в зелената гора,
Отидохме да стреля.
Те дойдоха в зелена гора,
На стария си поляна
И видях, че на трибуните
По стрелките на дърветата.
А кама и меч от едната му страна, той
Potragival нея.
Беше облечен в кожа на коня
И с гривата и опашката.
И Джон отбеляза: "Господине,
Под дървото, чакай,
И аз трябва да отида до стрелката
Разберете кой е той. "
"Ти, Джон, не се превърне в съкровище,
И тъга ме отвежда,
Колко често, зад себе си,
Аз изпращам хора напред.
Dodger не научат трик,
Пред мамят.
И ако лъка не е счупен,
Разкая само вие това. "
И ние решихме да се разделим
И Робин Худ и Джон.
Йоан в Bernisdel отиде където
Всички пътеки, които познава.
Когато дойде той да Bernisdel,
Имаше една въздишка на тежкия си,
Той има двама негови другари
Намерени мъртъв.
И Скарлет избягал пеша
Сред камъни и пънове,
Тя преследва шерифа
Със своя район.
"Аз пуща стрелка - каза Йоан -
Христос ми дава знак,
Ще спра на шерифа,
Така че за да не я бързайте толкова. "
И веднага се сложи стрела
От своя лък Дългия Джон,
Но имаше тънки клони се поклонят
Той прекъсна инча
"Защо, защо, ти, ядосан клон
На дървото расте?
Ти не ми помогне да се въвеждат,
И така, толкова много зло. "
Но ударът, макар и случайни беше
Ами не всичко е загубено напразно,
Сред хората sherifovyh
Уилям Трент падна.
О, това би било по-добре у дома е Уилям,
Сад депресиран,
Какво тази сутрин, за да се срещнат
Стрелка, че Джон се отказа.
Но настояват, че в битката
Пет струва повече от три.
Джон Литъл шериф взето
И граница, аз легна на мъх.
Доста Джон ни служи.
Браво Робин Худ,
Когато един могъщ стрелка
олово му крак?
Робин отбеляза: "Добър ден!"
"Hello!" - каза друг.
"Съдейки по лък,
Можете стрелец не е лошо. "
"Аз съм свободен, - каза стрелецът -
По време на моето време! "
Робин каза: "Да открия
Вашето ръководство. "
"Аз съм тук търси изгнание,
Чието име е Робин Худ.
Искам да се запозная с него за мен,
Златната стомна. "
"Ще срещнеш Робин, стрели,
Когато отидете с мен;
горичка дървета от двете страни за първи път
Amuse игра.
Първо ние показваме, ловкост,
След избиране тук това цяло.
И ние ще се срещне Робин Худ,
Може би тук скоро. "
Те намалиха храстите
В гората, където кърлинг хмел.
И naplel от тези кръстове,
Желаещи да се стреля по мишена.
"Нека да започнем - каза Робин Худ -
Започнете, приятелю! "
"О, не, кълна се - отвърна той -
Аз ще ви следват. "
И първия изстрел в гол Худ
Това е от един инч;
Въпреки, че умен непознат е,
Но тъй като той не може да стреля.
Нейната втора стрелка стрелка
Леко надраскани хмел,
Но Робин изстреля една стрела
И разцепва насочени.
Той каза: "Бог да те благослови,
Ти си добър изстрел там,
И ако сърцето, ръката,
Ти не си по-добър от Худ. "
"Кажи ми, че ти е името?" -
Shooter го попита.
"Не, - отговори Робин, - досега
Не й кажа. "
Той каза: "Аз живея в планината,
За да хванеш Робин
И те наричат Гай от Гизбърн, когато
Те искат от мен да се обади. "
"Аз живея в гората, аз, - беше отговорът -
Тя отдавна ви дразнят,
Аз Bernisdelsky Робин Худ,
И, което търсите за мен. "
Без корени всеки можеше да види
Наслада за очите:
Погледнете в побой на стрелците,
На тъмно блясъка на мечове.
По пътя те се бореха със стрелка
два часа може да изглежда;
Нито Робин Худ или Гай от Гизбърн
Не си мисли, за да избяга.
Но препъна Робин Худ
На едно дърво пън,
Със страшна сила Гай Гизбърн
Ударих го в страната.
"Спаси ме, - каза Худ -
Save, Майко на Христос.
Не е подходящ за всеки,
До времето да умре. "
Извика Мария Робин Худ
Отново извършени сили
И, обратно удар,
Той положи Гая.
Той грабна главата на врага,
Тук на един дълъг лък:
"Вие сте били предател през целия си живот
И изведнъж те са готови. "
И Робин ирландски взе нож,
Той замахна лицето;
Един би разпознал Гай, който
Той не ражда една жена.
И той каза: "Ами, лъжа, сър Гай,
Тяхната съдба се радвам;
За зла удара ръката ми
Взимаш костюм ми. "
Той си сложи Гай палто,
Това зелени листа;
Конна кожата облече
От главата до петите.
"Вашият лък и стрели, и една тръба
Ще отнеме,
Посещавам моите хора
Аз отивам да Bernisdal ".
И по пътя на празната Робин Худ,
Рогът взривиха с Гай;
С течение на Джон Литъл склон,
Чух звука на шерифа.
"Слушай, - каза шерифът,
- Право консумиран съда.
Гай рог тръби, защото
Робин Худ е починал.
Рано гръм
Сър Гай от Гизбърн рог е. "
И тук в кожата на самия кон
Той се обърне към тях стрели.
"Питайте ме каквото искате. Гай,
Щастлив съм да ви дам. "
"Нямам нужда - Робин отговорил:
- Аз нямам награди.
Г-н ме победи.
Нека ме убие слуга;
И няма други награди
Не мога да попитам. "
"Madman, - отвърна шерифът,
- Ще може да стане богат.
Но тъй като те питам толкова малко,
Мога ли да откаже а? "
Г-н Джон чу
И разбрах - часът.
"С Христос в силата на небето
Аз съм свободен, "- каза той.
Ето до Йоан, за да го разгърнете,
Бент Робин Худ,
Но охраната и шериф
Отново, това ще отнеме.
Свързани статии