Микрокосмос (срещу Иля Bomshteyn, muz.CEPHEI MC) чете Татяна Shkredova
Малко повече Спомням си в къщата,
Спомням си още жив.
Devils атакуват от всички страни,
Какво е станало с душата ми?
Чувам тропот на стотици копита,
Evil смях на старицата.
огън запали огледало,
От него са привлечени ръцете на някой друг.
На дъното на ямата, лежи сам,
Аз не виждам светлината вече.
Около тъмнината и черен дим,
Това проклятие на поета.
Демоните се смеят на глас,
До мен седем чували.
Тя може да спи? След това искам да се събудя,
И да се отървете от седемте гряха.
Пийте огън с очила,
Dawn nastaot.
От огледалата да се простират ръцете си,
Смъртта идва за мен.
Защото, съвсем близо
Тя отива. Тя отива.
На масата в бележка за самоубийство,
Dawn nastaot.
Спомням си малка къща, и майка ми,
Тези, топъл, прекрасна вечер.
И сега съм в черната мъгла,
Аз не всякога се върне.
Дали моят край?
Животът е?
Прости ми, върховен бащата,
Тъмнината влезе в душата ми.
Сега самотна луна,
Така блести среброто.
Поет забулена тъмнина,
Но не забравяйте, скъпа къща.
Качвам от тъмнината,
Ето защо, в истинския безсмъртието.
Пътни светлини, светлината на луната,
Отново на ръка, часовника и пръстена.
Чрез клюки и слава,
Вървя по тънък лед.
За да бъде сам, ми забавно,
Със седем греховете на земята движение.
Господ помогна събуди,
Изгонват бесове от къщата.
Оставих да се върна,
Отново виждам облаците и слънцето.
Без да премахнете старата от кръста,
Аз вярвам в Исус Христос.
Спокойно, без истерия,
Аз ще се върна в небето.
Night ще се проведе, тъмнина отстъпление.
Преди по пътя към Бог и се помоли;
Shine слънцето, луната ще отида,
И аз ще се върна у дома.
Тя е толкова лесно да диша отново,
Бог е записан поет.
Доста да губи в празно време,
Това е моят ален изгрев слънце.
Свързани статии