Стъкло схруска тихо под ботушите му. Той му отекна всеки ход в стените на катедралата, леене усещане за присъствието на някой друг ...
само аз, аз не разполагате с чифт
Желаещи да изгори изгаряне на пожари
И за мен не съществува щастие без любов
Soul-скоро да умре в мен!
Всяка дума отекна в каменните стени.
От под сводовете вятърът и извади от бял човек пръстите листове.
-И вие, вятъра, моите стихове не оценяват! - извика един човек в празнота - И какво предлагаш да направя?
Зад него хвърли сянка ... нощен пазач се обърна и трепна. В сянката на олтара лежеше гола жена в кръвта. На пръв поглед, това е ясно - тя е мъртва.
-Възобновена жертви?
-Точно така.
-Кой си ти?
-Сянка World.
-Хайде, аз съм сериозен ...
Сянката изчезна зад насипно колона.
-Защо се криеш - попита гот, - излезе, няма да те нараня.
Пред него от мрака на една фигура в тъмно наметало.
-Катя?
-Да.
-Какво правиш тук?
-Waiting.
-Какво?
-Край ...
Над главите им се забиха обсипал стъкло и звучаха симфония от витла с хеликоптер шум, изстрели, експлозии и викове на хората.
-Тя започна.
Когато се събуди на студения под, човекът, започнал в страх да си спомня името му ...
-Wolf ... вълк ... ... и Уолт, Wolf! Моето име е вълк, аз съм на 19 години и аз съм в Москва. Но какво по дяволите става тук?
Wolf стана от пода на храма и се огледа. Навсякъде бяха счупени стъкла и кръв.
-Наистина бих могъл да се нарани толкова много?
Той погледна надолу към себе си. На него не е имало нито едно петно от кръв ...
-Катя - той си спомни и сериозно притеснени - Кейт!
Но не е имало душа. Както гробището.
Бавно походка Wolf възстанови до нокаутиран прозореца и скок се оказа на улицата.
Онова, което видя го остави в ужас. Разрушени къщи, убити хора и животни, украсени по улиците на града. Войната? Или апокалипсис?
Близо младежът забелязал машината. Така наречените Емка.
Свързани статии