Седнахме на верандата
Три тъжен овце.
Седнахме и въздъхна
Овца на верандата.
Небето беше синьо,
И пойна птичка в горичка.
И едно агне
Тя каза:
-Ах, сестра!
В крайна сметка, най-скоро да бъде вечер
И да залезе слънцето!
И скоро ще падне
И горичка да вехнат.
- И небето е сиво -
Той добави още един.
- Да, - каза една трета,
Тихо въздиша -
Зимни вятър вой
И виелица свирка!
И тогава всичките три овце
Плака горко:
- О, колко тъжно всичко,
Kind сестра!
Небето беше синьо
И пеят птиците в горичка,
Слънце грее на небето,
И дъждът гъба.
И това беше много, много
Световният доброто!
В момента някой чете този сайт: Стих с планини, стръмния бряг
Можете да отпечатате текст,
да го изпратите по електронната поща или да споделите с приятелите си в социалните мрежи
навигационни записи
Търсене на място
Парцел, теми и тагове
Търсене на място
Лична библиотека
Не сте влезли в системата.
Влезте в профила си CAN
два начина
Натискане на този бутон, ако все още не сте се регистрирали в социалните мрежи споменати по-горе
да използвате всички функции на сайта, в частност, ще трябва
възможност за избор на личен библиотека от любимите приказки пъзели, детски стихчета, рими и детски книжки за оцветяване,
този начин се формира своя собствена, уникална библиотека.
Постепенно вашата лична библиотека е пълна и няма да се налага да прекарват времето си повторно сканиране на любимите произведения.
Свързани статии