Предговор към стихосбирка от Джоузеф Бродски
От стихотворението чакаме две неща. На първо място, тя трябва да бъде умело пример за словесно творчество и да почете на езика, на който е написано. На второ място, той трябва да уведоми допълнително чувство за реалност, обща за всички, но това, което вижда от нова перспектива. Какво казва поетът, не говоря с него винаги, но, това се каза, думата му трябва да се възприема от читателя като даденост.
Пълният решението на езикова аспект на поемата е на разположение, разбира се, само за тези, за които езикът, на който е написана поемата, е роден. Без да знае руски, аз трябва да се направи оценка на превода на английски, така че спекулациите е неизбежно. Първият ми аргумент в полза на прехвърлянето на професор Клайн достоен за оригинала, е, че те са първите редове убеди Йосиф Бродски - умел занаятчия думи. В голямата си стихотворение "Елегия за Джон Дън", например, глагола "да спи" се повтаря, ако преброих правилно, петдесет и два пъти. Такова повторение може да раздразни си умишлено, което не се случи, тъй като ние се занимаваме с завършено произведение на изкуството.
От трансфери, пак е ясно, че г-н Бродски притежава широка гама от поетични интонации от лирични ( "коледна песен") и елегичен ( "Стихове за смъртта на Т. С. Елиът"), за да комични и гротескни ( "два часа в резервоара") - и също толкова лесно се използват различни ритми и размери, къси и дълги линии, пентаметър, анапест, мъжки женски рими и стихчета - като например в поемата "Сбогом, мадмоазел Вероника":
Ако завърши дните под крилото на гълъб
че е реалистично, просто месомелачка
превърна в лукс малките нации -
след определен брой комбинации
Марс се движи по-близо до дланите;
и аз се мухите няма да предявяват пръст ...
Изключителност и в същото време, адекватността на поетичната визия по-лесно, достатъчно странно, за да се прецени на чужденеца, за изслушването му не попада в зависимост от езика, на който е написана поемата.
Пожар, което чувате, започна да избледнява.
И сенките в ъглите - преместени.
Вече е невъзможно да се посочи с пръст към тях,
вика, така че те спряха.
( "Пожар, чуваш ...")
Прегръщане възглавница, ръчно
подхлъзване върху стръмни стълба,
наднича в облаците
тяхната нечленоразделен жест.
За камъни скъсани чорапи
извити в тъмното, като лебед,
Flare поглежда нагоре към тавана,
сякаш почернялата Сена.
... И чадър сгъната, като че ли крилата - топа.
И само дръжката ще даде на опашка птици.
( "EINEM Alten architeken в гниене")
Не че пролетта,
Объркване и кривина.
село - всичко
Само пълен ход поглед -
За разлика от съвременната творчеството на г-н Бродски, по мое мнение, това е разположена на разстояние достатъчно далеч от медиите, обществеността в духа на поезията на Маяковски. Бродски никога "играе" фортисимо. Като цяло, аз съм по-склонен да го разглеждаме като традиционалист. Започнете с това, че, когато е възможно, той показва дълбоко уважение и ангажираност към миналото на страната си:
И това е така, заради старо време е, кучета
се появи на същото място лапата си.
Ограда съборени преди много време,
но те трябва да бъдат мечтаят ограда.
За тях тук градината, аз ви казвам - градина.
Но това, което е очевидно за хората,
кучета без значение.
Ето това се нарича "лоялност на куче."
И ако имах възможност да говоря
сериозно за релейни поколенията
След това аз вярвам само в щафетата.
По-скоро в тези миризми.
( "Спри в пустинята")
Неговата традиция е и във факта, че той се интересува от едни и същи въпроси, които се отнасят до всички поети, че е лично тълкуване на природата и човешките ценности, любов и раздяла; разсъждения за човешката природа, смъртта и смисъла на съществуването си.
Стихотворенията му са аполитични - Бих казал дори, предизвикателно аполитичен - и само от това може би може да се обясни с факта, че поезията му все още не е получил официално признание [104], защото аз не намирам в неговата поезия дори намек какво би било най-тежкото цензор видя разрушителни или неморални свойства. Единственият "умишлено" политическа линия в неговата поезия - следното:
Сбогом, който твърди ", за да губят я-я
нищо друго, освен веригите си. "
И съвест, за този въпрос -
( "Писмо в бутилка")
линия, която би се съгласил на всеки истински марксист. Що се отнася до г-н творческо кредо Бродски, едва ли някой от поетите ще спори с факта, че
Може би най-съвременни и отнема
само изяснява и не лъже,
защото основната си право,
Без съмнение, независимостта на детайлите.
След прочитане на превода на професор Клайн, че не е необходимо да се отложи след допускане: Йосиф Бродски - руски език поет на първия ред, лицето, което трябва да се гордеем, че страната му. Аз съм горд от двамата.
Споделяне на страницата
Свързани статии