Стихове - приказка "Цар-девойка", "Добър"
В периода 1920-1922 Цветаева пише значение за разбирането на същността на нейните произведения на изкуството - три стихотворения, че Марина се нарича "Руски", т.е. тя се присъедини към тях в течение. Тук са включени "Кинг-Maid" (1920), "платна" (1921), "добър" (1922 г.). Ако "Добро" и "Цар Maiden", написана по темата на руски приказки Афанасиев "платна" - въз основа на епоса "Dobrynya и Маринка".
Тези стихове са комбинирани фолк басня и техники поетика, схеми фолк дизайн, популярен лексикон, на тема "огнена възнесение". Тези стихове са родени заедно с нарастващия интерес на Марина Цветаева в руския фолклор.
Източниците на поемата "The Цар момичето" и "добра" - руски народни приказки. Нещо повече, тези двете дела са по-(радикално трансформират) известни изпълнения специфичен жанр стих - приказка-стихотворение (т.е. има едно стихотворение-приказка "популярна" тема и език). В тези произведения на Марина Цветаева и има силен отзвук от народното изкуство: те не се използват само техники, характерни за руска народна литература, но също така подчертава тяхната "национална" произход, тъй като и двете стихотворения са лесно разпознаваеми като произведение на базата на най-известните народни приказки. Те признават също като приказка стихотворение на, т.е. есета, стихотворения сливат жанр жанр истории. Появата на жанра в много отношения са допринесли за Пушкин, Жуковски и Ершов. Пример за това е Пушкин "Приказка за свещеника и на Неговия Уъркман Balda" (1839), "Приказка за цар Салтан" (1831), "Приказка за рибаря и рибката" (1833), "Приказка на мъртвите Принцесата и седемте рицарите" ( 1833), "Приказка за златната петле" (1834); "Приказка за цар Беренде" (1831), "Спящата принцеса" (1831) и "Приказка за Иван Царевич и сивият вълк" (1845) Жуковски; "Изгърбен кон" (1834) Ершов.
Основната цел на поемата на приказен - конвертирате фолклор в фикция, направете фолк представляват приемлив част от "високо" изкуство.
По този начин, "Цар момичето" и "прави" се превърна в архаичен съживи жанра. И двете творби са издадени малки източници обем прозата мащаб интерпретации в стих. И двете - включва коренно различни техники и материали. Един от тях е озаглавена "стихотворение устройство", друг - "приказка".
Фолк литература се предполага уникалност на крайния, особено необходима за стихотворението указатели (като "те заживели щастливо щастливо завинаги", "това е толкова тъжен край на една приказка", "и те са живели дълго добро натрупал мъдрост" и т.н. ) .. В М. Цветаева, тези очаквания не се сбъднаха. Какво най-напред изглеждаше спокоен разказ "ние", доказва, че е хор от непокорен народ, готов да свали кралската власт:
Над сутерена - ти етаж,
Над етаж - таван,
Dome - на тавана,
Облаци - над куполите.
Нация се обявява Червената Рус, като по този начин нанесе удар на вечния свят на парцела като се позовава на днешна Съветска Русия. облицовки на продукта отбелязват спонтанен бунт. Последният ред се състои от една-единствена дума, разбити с тире на срички: "Ша - Баш!". Така през пролуката в думата "Цар Maiden" се реализира идеята за унищожение.
Героинята на стихотворение-приказка "Цар момичето" се появява безстрашен войн, надарен с мъжки добродетели. Неговите предшественици не могат да се намерят в народните приказки Афанасиев, а в някои епоси с техните героини, воини [8, 106].
Има и чисто езикови средства, които показват Intertext. Така че, в "Цар момичето" има такива, характерни за народната литература техники като паралелизъм, повторение и паратакса. Въпреки това, тук те допринасят за потискането на причинно-следствени връзки. Отрицателният знак на сравнението, че да фолклор поетика на гравитацията, но в сравнение M.Tsvetaeva въведена поразително подобна ситуация, елементи:
Това не се пуши, мъгла, турска kurenitse -
В Царевич преди videnitse Кинг
Това не е птица за двама затвор мрежа -
Клепачите ниски, смирени.
В стихове Цветаева се виждат изображения на различни културни периоди. Без съмнение, един от най-важните е за Цветаева образ на коня. Дори Blok заяви: "" Бронзовата конник "- всички ние сме в вибрациите на своя меден". И това е вярно. Символиката на кон и ездач започва своята история от античността. В славянски митология, конят - олицетворение на ветрове, бури, това е огън-дишане, според Афанасиев. В Русия - от времето на Иван Грозни, има флаг, който е изобразен конник на бял кон, архангел Михаил също е на крилат кон. Гергьовден върху иконата и емблема на Москва - една и съща ездач.
В руската култура, а ездачът трябва апокалиптични конотации. стихотворение Цветаева 1918 - кон ужасен "поглъщащ огън ми кон!":
О, огънят - конят ми - лаком яде!
О, огън по него - ненаситната конник!
С Gnarls червена грива на косата ...
Пожар ивица - в небесата!
В поемата "На Цар момичето" сме свидетели на абсолютна съгласуваност на кон и ездач, когото той се превръща в подкрепа и защита; така в писмо до Рилке Цветаева той пише: "Райнер! Трябва ли да бъде изпратено на книгата "Изкуството", където ще намерите Свети Георги,
Или, в поемата "ленти": това е почти на коня, а конят, че ездачът почти, аз не съм съгласен с тях ... "[9, 4: 60.].
Един добър обрат заслужава и друг кон,
Ето защо, Цветаева кон съчетава и апокалиптичен, и героичен, възвишен смисъл.
Свързани статии