По поръчка - типично поведение, което се разви благодарение на неговото действително използване за дълго време; основната форма на регулиране на поведението в предварително държавно общество в условията на племенни отношения. Спазване на митнически осигури мерки за обществено въздействие върху нарушителя (изпълнението на експулсирането на семейството, загуба на огъня и водата, и т.н.) или одобрение на мерките, които се прилагат за нарушителя обиден, неговите близки или членове на семейството (кръвна вражда). Упълномощаване на обичая-членки да прилагат или в съдебни или административни дейности, които са послужили като основание за потребителски решение на спора, или чрез включване в обичая, публикувано в роб или феодална държава законодателство е набор от обичайното право.
Персонализирана като източник на право все още е призната от римските юристи, ако производството е имало конкретни индикации, изразени в други форми на закона. В такива случаи изискването на потребителски счита задължителни и равностойни правни изисквания. Все пак, не всеки обичай призна правно обвързваща. Обичаят е да не е в противоречие със закона, той е разбрал, че тя се допълва с в натура "съживява"; Със сигурност тя счита, че по поръчка не може да замени разпоредбите на закона. За признаването на законово изискване, т.е. защитени от съда, обичай е да се: а) изрази дължината на правната практика; б) отразява единна практика - действие, така и бездействие; в) прилагане на спешни и разумен необходимостта от правно регулиране на ситуацията. И накрая, на спецификата на приложение обичай е, че обичаят не се предполага, че в съда и да се докаже.
Международният обичай е източник на международното право в случаите, когато връзката не е регламентирано от международен договор. Съгласно международното обичай да се разбере правилата, създадени от дългосрочно приложение в отношенията между всички или някои държави. Необходимо условие за признаването на обичайното международно източник на правото, или както я наричат, обичайно норма на международното право, е признаването на всички или на някои от държавите, изразена в активна форма (напр. Определени действия в тази ситуация) или чрез въздържане от действия. Правилата, съдържащи се в международната практика е в сила само за онези държави, които са по един или друг начин не го признават.
Свързани статии