"Nyhas.ru" репортер контакт Ремзи Йълдъръм (Hanyhuaty), който ни разказа за това как да живеят осетинците в Турция, в която те са в състояние да, какви са техните проблеми ...
Трябва да се отбележи, че осетинците се е преместил в Турция през 1860. заедно с генерал Муса Kunduhovym, и те основават редица села. В момента, обаче, само две от осетинския селото, останали в Турция. Един от тях - Konakozu (осетинци го наричат Honæuyz). Той е на 950 км от Истанбул, в близост до град Сивас. Постоянно там живеят само 2 семейства. През лятото населението се увеличава до 5 семейства. Селото е основано през 1862 г. 5 семейства от името Hanyhuatæ.
По-късно в това село се установява от представители на фамилните имена Slonatæ (Dudaratæ) Ballatæ, Mamsyratæ, Tsælyggatæ и Kutsyggatæ. Въпреки факта, че селото е почти безлюден, жителите са запазили земята, която принадлежи на техните семейства. Тези села и осетински фамилии книга "Nykhas fydybæstæimæ" ( "Разговор с родината") е издаден през Северна Осетия.
Според официални данни, само Турция е дом на около 20 хиляди осетинци, но според самите осетинския диаспора в Турция членовете, точни и надеждни данни не са налични.
В тази връзка, следва да се отбележи, че членовете на диаспората смятат, че името "турска осетинците" грешни. Никой не казва, например, "Руска осетинци" или "руски осетинци." Правилно, наречена "осетинците в Турция" или "осетинци, живеещи в Турция."
В него се разказва Рамзи, всички живи осетинците в Турция, публикувана на турски семейство, въпреки че всеки знае истинските им имена. Тези имена осетинците, които са близки по звучене турците, са се променили леко. Останалите са се променили напълно. Осетински имена са били забранени. Това стана, защото на турското законодателство, на всички, които живеят в Турция се считат за турци.
Преди 1960. Осетинците в Турция са живели в отделни осетински села. Това им помага да запазят своя език и традиции непокътнати, за да ги предпази от асимилация. Но през 1970г. Осетинци започна да се движи в града и да се заселят в цяла Турция. Въпреки това, те са по-голямата част държат връзката и комуникацията между тях. Въпреки това, в същото време има една значителна част от тези, които са загубили връзката си с по етнически Осетия диаспора.
В допълнение, ние откри в Северна и Южна Осетия etnolagere "Alanian отпечатък" участват 10 млади хора от броя на осетинците, живеещи в Турция.
Що се отнася до проблема с осетинския език в Турция, според Рамзи, тя остава тревожно. Езикът е застрашен. Тенденции в това отношение са същите, както в цяла по най Осетия.
Ситуацията се усложнява допълнително от факта, че Турция никога не могат да се научат майчиния си език в училищата. Език се учи само в семеен кръг. Така например, в Турция 20 милиона кюрди живеят, но те също не са имали право да изучаване на кюрдски език в училищата.
Напоследък обаче турските власти са позволили на осетинския език обучение в училищата. Въпреки че тази цифра на осетинците в едно специално училище трябва да бъде не по-малко от 10 ученици, а те трябва да получите разрешение за това. Но такива номера в едно училище всъщност не се случи. И така е и снизхождение не спаси положението с проблема на осетинския език в Турция.
Въпреки факта, че в това дружество, "Алън" е програма за изучаване на осетинския език, но също има трудности. Така например, около 20 милиона души в Истанбул. Често това не е лесно да се съберат, цялата работа, други неща ... Същото е положението и в други големи градове.
В същото време тя може да се види, че активистите на диаспората и общество "Алън" е преследването на изучаването на майчиния език и култура. Тези, които знаят езика, опитайте се да общува в семейството на осетинския, но като основен език на комуникация все още е турски. Така че горе Hanyhuaty Рамзи започнах да се уча осетинския език, след като дойде в Истанбул и влезе в университета. Преподаватели и консултанти в които той не е имал. Използването на кирилицата е забранено. И така, той научил езика, без да я рекламирате. Тогава той може да говори Осетия само една дума - "да". В момента той говори и пише в осетинския без проблеми. (Това е въпросът, който ни е трудно да научат езика, за които са създадени всички условия).
По-рано членове на осетинския диаспора в Турция поддържа малка връзка с осетинците, живеещи в Сирия. Въпреки това, след началото на гражданската война там, контакти са счупени.
"Алън" вече е водещ Husaty Sadrettin. Там се образува съвет, състоящ се от 7 души. Секретар е Puhaty Жале. Също така на борда е Hanyhuaty Pynar. Осетинския език на добро ниво и притежават Husaty Sadrettin Puhaty Жале. Останалите членове на съвета знаят по-зле език, но се опитват да го изследват. Съветът се избира за срок от една година. Нейните членове се опитват да даде възможност да бъде избран за тези, които искат и могат да се възползват от обществото. те също се опитват да помогнат на младите хора.
Също по темата:
Свързани статии