Хумар, третата съпруга на Джалал изглежда, е бил прав, че с пристигането на арменци в тяхната историческа родина, нейните сънародници трябва да напуснат за дълго време не станат чужди Стария Erivan. Многобройни тюркски семейство, както и кюрди и персите постепенно започнаха да напуснат домовете си, оставяйки търговци със или без тях, в Персия, в област Атропатена, или както го нарича по свой начин - Adarbeydzhan източно от Урмия. Турците са емигрирали от Карабах, Нахичеван, като домовете им до арменци. Да се ​​каже, че това е от полза за тях, че не е вярно; много хора просто не се разбираме със съседите си от други вероизповедания. Както се казва, "Време е да се хвърлят камъни - време, за да ги събере." Но дали виното след това обикновените граждани, които, подобно на агнета, забити в чужда страна - те са имали време да се установят тук и да създадете свой раса? Същото важи и за арменците, които в Джулфа и Табриз персийски цар даде земя и право да живеят, да изградят своите християнски църкви, да работи, да се ожени. Но ако трябваше да бъде от арменците от родината си? Разбира се, не. И Николай I, изглежда, ще постави всичко на мястото си. Арменци идват не само от Персия, но също така и от Турция, а Източна и Западна Армения, които са били също така арогантно и кървав начин отнеме от тях.
През пролетта, веднага щом времето се затопля, в района на персийските кервансарай, които се намират в непосредствена близост до арменската, събрали няколко семейства от кавказките турците да напуснат Erivan. Веднага след като камили, натоварени с тях тежки неща, деца и жени е помръднало един от турците най-после извика към арменци враждебно слово, подкрепена от още един два или три от един и същи смелчага. Арменци, присъстващи в близост до нея, разбира се, не се харесва, особено след като някои от тях са жени. Те им отговори. Турците хвърляха камъни по тях - арменци не се отказаха: дойдоха в тълпата остави турците започна кървава борба. То е продължило дълго време, първият ранените от двете страни, жени и деца пищят, моли да спре тази лудост, но никой не ги слушаше, докато два изстрела във въздуха с пистолет, не е извършило ядосан тълпа да спре.
- Ами спрете. - силно и категорично осъжда руски офицер, заедно с партньор на кон счупи в средата на тълпата.
Само тогава всички млъкнаха и се втренчи в руски.
- Какво става тук? - гневно попита полицаят.
- Това Ermeni ни изгонят от домовете ни. - злонамерено извика един турчин, сочат с пръст, вдадени към арменците.
- Той лъже. - арменски младеж експлодира. - Ние ги имаме и не докосвайте с пръст. Те излизат извън сами по себе си!
- Те изгорят къщите ни. - извикаха останалите турците.
- О, копеле. Оставяйки ви изгаря собствения си дом, дъмпинговия арменци? - Казах Вкопчени ръцете си в юмрук арменски човек.
- Достатъчно. - прекъсна руски офицер, който очевидно уморен от тези взаимни обиди турци и арменци. - Слушай сега, аз ще ти кажа, арменци и татари. Тук някой как да живеят, има право занапред да се уточни само Негово Величество великия цар, и който не се подчинява на нарежданията му ще бъде изпълнена, или в най-добрия ще изгние в камерата. Разбираш ли?
Вече наскоро замеряни взаимно арменци и турци висяха главите си и не каза нищо. А руски офицер на белия си кон приближи турците и попита:
- Защо напусна страната? Трябва никой тук насилствено изгонване и такава заповед не е!
Дълго време никой не смееше да каже, докато един възрастните турци не излезе и с виновен усмивка на лицето му се опита да заглади положението:
- Manim Азиз *. ние напускаме, защото искаме да вече не се намесва Ermeni живеят в родината си. Ние имаме нашите земи има в Табриз, Ardabil, така че, Бог е велик. Аллах boyukdur! *
- Какво каза той? - прошепнах на офицера стои до един приятел, който очевидно знаеше тюркски-персийски.
Но докато той преведе думите му Turk, шум тълпа възкръсна:
- Ъ-ъ, Мирза. - старецът обидил някого. - Какво искаш да кажеш? Това е нашата страна. Баща ми почина и аз живея тук със семейството си. Това е моят дом, също. Защо трябва да си тръгна?
Старецът, очевидно не се страхува от по-нататъшно насилие от своите сънародници, а след това каза на младите турци:
- Не, Хасан. Вие добре познавате някой, който е управлявал. Това не е нашата земя. Ако продължим да живеем тук с Ermeni, а след това избухва в бъдеще още по-голяма война. Искаш ли смъртта на сина си в една страна, която не е с право нашата?
- права Мирза. права Мирза. - Чух няколко колеги вик от тълпата.
Тогава руски офицер с помирение погледна към турците и обяви:
- Е, тогава, татарите. Ако все пак решите да се оттегли от Erivan - това е ваше право. Sage права. Вие там в продължение на Аракс имат добра земя, така че не се отиде!
После, след като чака отговор от тяхна страна, и виждам, че те са мълчи, той добави:
- И сега всички разходи. За такова вече не мога да видя!
С тези думи, руски офицери се обърнаха конете си и препуснаха напред. Турци и арменци, злонамерено изглеждаха отново един срещу друг, твърде разпръснати, и тяхната каравана бавно се отдалечи.

Зад всичко това се случва отдалеч наблюдаваше Джалал заедно с верния си приятел от детството Рауф Mammadzade. Когато керванът се скри зад градини хан, каза той замислено:
- това е нашият ред!
Рауф не каза нищо.
- Нищо Хюсеин и Абас не унищожи всички тези Ermeni. - омраза в сърцето продължава Dzhalal.- Такъв подъл народ Аз не съм виждал!
- Успокой се, приятелю, - сложи ръка на рамото му и побърза да утеши Рауф - ще дойде време, и ни ще реши този проблем. Ще видите!
- Наа. Страхувам се, че ако ние вече няма да е жив, и ние ще се не види нищо - саркастично отбеляза Джалал. - Тези руски гяури да се видят, за дълго време ще седя тук и да ги оближе Ermeni обратно до Съдния ден!
Рауф се засмя и се опитва да развесели приятел предложи:
- Добре, нека да играят табла. Вчера ви победи ме здраво, а сега е мой ред да печелите!
- Сигурни ли сте? - най-накрая светна Джалал.
- Хайде!
Пристигане в луксозния си дом, Джалал поканен приятел на беседката при ниска цъфтящи чинар в двора, и те се отвориха на маса табла.
- Наргис. - Джалал извика на жена си. - Подгответе се за мен и Рауф две чаши силен чай!
- Добре. - каза съпругата на къщата.
Наргис в продължение на три години по-млада от съпруга си, миналата година тя беше на тридесет и пет години. Тя е принадлежала на тюркски племена shahsevenov. На пръв поглед, Наргис не се открояват особено красива, но тя имаше добра тялото, прави крака и красиви гърди. Малко тъмно жена - майка на двама сина, се е запазила много добре. Тя рисува ярка и може така да се каже, отидете, погали съпруга си, но е амбициозен и арогантен. Със своя зет, смирна Nursan Khanum, се опитаха да запазят дистанция: Турки жена не трябва да се спори с родителите на съпруга си. Но Наргис е ясно и не го е грижа, тъй като тя не се вари и толкова често желаят да общуват с свекърва си. Въпреки това, от този ден, като жена женен Джалал, тя забеляза, че съпругът й нещо не прилича на майка си. Не може да има син и да е черти на лицето, нещо, което не се наследява от майка си, най-малко, да кажем, формата на носа или очертанията на очите, веждите. В допълнение, Nursan Khanum имаше бяла кожа и Джалал беше мургав. След Nargiz рискува шеговито поиска от разликата, но Джалал гордо каза само, че ходи баща му, както и че всички приказки свърши.
- Ики-ОЛП. - извиках аз Рауф, хвърляне на зарове на дъската.
- Дор-Jar. - Джалал отговори.
- Du-Shesh. - Радвам се Рауф.
Скоро вратата на къщата се отвори и Nargiz с поднос в ръце се приближи до тях. Внимателно я постави на масата, тя е отделена от стъклени буркани и се изсипва в тях от малка кана силен чай, след което се поставя в непосредствена близост до захарницата. Джалал е на път да се докоснат жена си за нея послушание и привлекателност, но се срамувам пред другия, и само успя да прошепне с нея:
- Siz manim Сирин *!
Nargiz гордо се усмихна и се движи буйни бедрата, гърба си тръгна.
- Вие не се ожени, красив? - шегува, аз помолих Джалал друг, когато съпругата му изчезна в къщата.
- След. - усмихнато каза Рауф, да движат фигури на дъската.
- Както веднъж? Не искате да имате една жена?
- Защо е аз не искам просто все още не е готов!
Джалал отхапа захар и отпи от чая, след това се повтаря и Рауф, след като едва доловимо отбелязва:
- Nargiz добър готвач!
- Да. В този случай, той е експерт в. - възхити се той потвърди Джалал.
Изведнъж от къщата чул странен, възбудени възгласи Nursan Khanum:
- Мелек, Мелек *. Тя ме търси. Знам. Тя не дай ми почивка!
Джалал Рауф смая и се спогледаха.
- Какво е това с Nursan Khanum? - Рауф изненада.
Джалал поклати глава и изрече без разбиране:
- Не знам. Тя също така каза, че това вчера!
- Тя е здравословно?
- Подобно Уау!
Но тогава Nursan Khanum Веднага се успокоих и приятели не обръщат внимание на тази странност възрастна жена отново забравил игра на табла.

__________________________________
* Manim Азиз (тур.) - скъпа.

* Аллах boyukdur (тур.) - Бог е велик.

* Siz manim Сирин (тур.) - Ти си ми сладка.

* Мелек (тур.) - Ангел.