2. Жанр оригиналност на романа на Сервантес, отношенията му с рицаря, пасторален и живописен роман, поезия и драма.
3. системно снимки на героите от романа.
4. тълкуването на образа на Дон Кихот.
5. тълкуването на образа на Санчо Панса.
6. Характеристики на новите състави.
7. "Дон Кихот" в световната литература. Дилемата на "Хамлет и Дон Кихот".
Дон Кихот помни човечеството от векове. Той отдавна е внимателен читатели са се опитали да реконструира миналото на Дон Кихот от речите си. Той е запознат с билки, в армията, в трудни филологическите проблеми (например, може да се покаже по-задълбочени познания по въпроса за влиянието на арабски език на испански), като цяло, не е минало Алонсо Кихано, а именно Дон Кихот. От друга страна, Дон Кихот, като че ли нарочно се откъсва от Алонсо. Страхотно място в основата на романа отнема всеотдайност епизод герой рицар: ханджията в клоунски начин за води с ритуал, след което Дон Кихот мисли като истински рицар (1, 71-77). Но трябва да се отбележи, че Алонсо Кихано, и така да е било, защото господинът (идалго) - испански име приземи рицар (въпреки това, идалго - той все още не caballiero, благороден рицар, който трябва да се обадите на Дон). Въпреки това, Алонсо бе за древно семейство, и да се съхраняват генерични рицарски оръжия. Но това е в ежедневието, и Дон Кихот роден в (сега ще каже "виртуални") реалност, и тя се нуждае, е всеотдайност, както и купата на бръснене е по-добър от стария Сисак (каската без козирка), е дошъл при него от неговите предци.
Но в действителност, в първите страници на романа Дон Кихот е само за един ден, и петдесет години - съвсем друг човек. Какво ще кажете за него? Какво е името му Kihada (Испански -. Челюст), или Кесада (Испански -. Баница), или Keha (1, 58). Разказвачът казва, че фамилното име - е правилен. Но ако се вгледате в края на втория том - той се нарича, и устието на Дон Кихот, произнасяйки Неговата воля, съвсем различно име - Алонсо Кихано (II, 595). Те казват, че такъв човек, Алонсо Kihada живял в началото на XVI век в село де Ла Манча на Esquivias е далечен роднина на съпругата на Сервантес, потомък на едни и същи места. Той, както и Дон Кихот, четеше любовни романи, в които истината на вярата е свещен. Но защо трябва писател така играе имената? Сервантес Алонсо Кихано - джентълмен ", чиято собственост е в семейство копието, древна щит, мършаво конче и хрътка куче (1, 58). По това време той е бил влюбен в едно село момиче от съседното село El Toboso - Aldonsa Лорънс, но скрито чувство му.
Сервантес ни показва как роден литературен герой. Тримата му излизане разделени от кратки интервали от време да съответства на три епохи в човешкия живот - детство, зряла възраст, старост мъдър. Детството е смешно наивност грешка (първа грешка - да спаси момчето от епизод да го накаже капитана, когато безразсъдно вяра на Дон Кихот от уста на някой води само до увеличаване на злото). Учените смятат, че първото излизане на героя "Protokihotom" (терминът Г. Torrente Ballester) - оригинален малък Историята, която постепенно еволюира от роман. Отбелязва се, че основното място тук е подигравка на рицарството и Дон Кихот загубил ума си, защото от тях, но е отбелязано нещо друго: герой в първата си пътуване не се отнася до романите и романси (изключителен испански медиевист Робърт Менендес Pidal намерен взаимоотношение започва връзка с анонимен "интерлюдии на романтиката", публикувана в "третата част от комедиите на Лопе де Вега, а другият на автора" през 1611 или 1612, но тъй като убедително учен, написана през 1590 или 1591. и има силна вяра, че "Дон Кихот", като че ли от само себе си Тя се развива и става по-дълбоко в концепцията и сложна форма.
Фрагменти от критичните работи за "Дон Кихот"
ИСТОРИЯ НА ЕВРОПЕЙСКАТА ЛИТЕРАТУРА
Концепцията на романа, тъй като тя е, изтъкнати от Бокачо и Сервантес, - идеята за романтични книги, романтични композиции, където всички форми и жанрове са смесени и преплетени. В романа, основната маса на проза е по-разнообразен, отколкото в който и да е древен жанр. Има исторически, риторичен, диалогичен част, всички тези стилове се променят взаимно, са свързани и преплетени най-техничен и остроумен начин. всички видове поезия (лирични, епични, дидактични, романси), пръснати из целия и да го украсяват с колоритен изобилие и разнообразие от най-ярките начин. Романът - произведение на строителството, на целия сплит поетични творения. Ясно е, че такъв поетичен състав, смесени от толкова различни части и форми, в които не се къса мярка не се ограничава до външни условия, дава възможност да се много по-хитър поезия сплит от епос или драма, защото в тях царува, поне единството на тон, това е както предназначена за съзерцание на всичко трябва да се съсредоточи и да видите лесно. Лирична работа може да бъде само една много малка част от svoemuvnutrennemu заслугите и защото това би било най-подходящо. Роман е първоначално предназначен за четене и релаксираща, трезвен отражение върху природата на жанра е най-близък пъстра сплит, изобилие и разнообразие, по-голямата дължина. И тук, където поетът може напълно да се предадат на произвола на въображението му, изливане м вашето настроение и хумор на играта, където той не е обвързан от единство на тон, промяна на шега и сериозност - е почти напълно невъзможно монотонност.
Роман - това е оригинално, оригинален, перфектна форма на романтична поезия, характеризираща се с древната, класическа, където жанрове са строго разделени, той е този смесване на всички форми. Това е доста романтично, украсен и сложно вплетени състав, в който различни стилове разнообразен заместят всяка друга; от тези различни стилове често се развиват нови комбинации, общ пародия, когато пародира старите романи - в крайната съвършенство се намират в трите най-великите произведения на Сервантес: "Галатея", "Дон Кихот", "Persilese". Стилът на всички тези дела е доста романтично.
Романтичен стил герой в проза, както в поезията, е остроумен, цветни, музикални; за това можем да добавим още архаичен, прост, наивен. строг, скъпа, напълно ни потапя в духа на древния поетичното. Сервантес стил като богат и умело украсени, колко величествен състав на цялото. Проза Сервантес - единствената съвременна проза, ние може да се противопостави на прозата на Тацит, Демостен и Платон, именно защото е точно толкова модерна като този древен, и, освен това, като богата и развита по свой собствен начин. Никоя друга проза подреждане на думи се появява не толкова симетрични и музика, никой друг не счита различия в степента на стил като маси от цвят и светлина, нито един от тях е различен в общите условия на светската култура като свежест, жизненост и глоба. Винаги благородно и грациозна, тя след това се развива до най-остра прозрението, че е изгубен в сладки мечти детството. Затова испански проза - разбира се, прозата на Сервантес - както конкретно отговаря на нов, призвана да представя живота фантазия на музика, и свързаните с него жанрове, като древния прозата - реторични и историческите произведения.
Композиции Сервантес блестящо разграничи извънредно тънки и с дълбока умисъл в цялата композиция и богата развитие е завършен части. Първата му работа - с "Галатея), великият, богатите и умело състои музикалната пасторален роман. Невероятно състав на вечния музиката на фантазия и любов, най-добрите, чаровен роман, цветът на невинност и по-рано, дори и плах младежта. Следван от "Дон Кихот" - един от най-задълбочено, дълбоки творения на остроумие и пародия характеризират като щедър пълнота на въображението и фантастичен остроумие, така радостен, весел и, освен това, внимателен и умишлено измама, така замислен изработка, така интелигентно, разумно подреждане на цялата оригинална фантастика тъкан и богат поетичен маса декорация брилянтен развитие на отделните части, чудесно и хармонично слети заедно, че е неповторим красиво творение може да се дължи на SEH отношения, за да завършите шедьоврите на по-висока романтична изкуство
В "Божествена комедия" Данте е сериозна, на "Дон Кихот" е остроумен и забавен, която е, обаче, да бъдат доведени до известна степен, граничи в значението му с дълбока сериозност. <.>
Като роман, тъй като е представена от Сервантес и Бокачо, е всеобхватна състава, а след това следва, че тя е ограничена не толкова въпрос на колко нагласи към полето, умения и ориентация на човешката душа, която се разгръща в целия свят, разработени и представени в неговата цялост и гъвкавост, което прави цялата композиция получава нещо дидактичен. Материал в романа в това отношение се третира с голяма лекота и като такъв, Сервантес, често композиране произволно. Поради това е само средство към по-високо, по-значителна цел.
Оп. : F. Шлегел естетика, философия, критика:
B 2 об. М. изкуство, 1983. Т. 2. P. 99-101.
Въведение в "Дон Кихот"
Точно както Сервантес въвежда в романа е демократичен елемент в тези дни, когато тя доминира в началото на едностранно рицарството и Уолтър Скот отново се върна роман аристократичен елемент, когато последният е напълно загасен в него, и царува сам прозаичен еснаф от противоположния метод, Walter Скот се завръща роман, който перфектно съотношение, което ние се възхищаваме на "Дон Кихот" на Сервантес.
Транс. А. Gornfeld
Оп. от: Литературни манифести Западна романтици / Comp. AS Дмитриев. - Московския държавен университет, 1980 г. - П. 239-240
3. Историята на чуждестранна литература. Средновековие и Възраждането. \ MP Алексеев, VM Zhirmunsky. - Москва Висше училище по 1987.
9. Stein AL Сервантес. // AL Stein История на испанската литература. (Средновековие и Ренесанс). - Москва гимназия, 1976 - S.117-148.
90-100 точки - отлично (А);
75-89 точки - добър (Британска Колумбия);
60-74 точки - задоволително (DE);
35-59 точки - незадоволително, трябва да извършите допълнителна работа (FX);
1-34 точки - незадоволителни, обем необходима допълнителна работа (F)
1. История на чуждестранна литература. Средновековие и Възраждането. \ MP Алексеев, VM Zhirmunsky. - Москва Висше училище по 1987.
2. чуждестранна литература от Средновековието (латински, Селтик, норвежците, провансалски, френска литература): A Reader. - Москва, 1974.
5. Anikst AA Шекспир: Занаятът на драматурга. - М. 1974.
6. Batkin LM Италианските хуманисти: начин на живот, начин на мислене. - Москва, 1978.
8. Бахтин MM Творчеството на Франсоа Рабле и народната култура на Средновековието и Ренесанса. - М., 1965.
11. Losev AF Ренесансови естетика. - Москва, 1978.
12. LE Pinsky Bulk парцел. - М. 1989.
13. Renaissance. Барок. Класицизъм: Proc. - М. 1985.
15. Steblin - Kamenskii MI Световната сага. Ставайки литература. - L. 1984.
Въведение модул съдържание 1 литература от темите, Средновековие и проблемите, семинари Тема 1: героичните епични средновековни теми и задачи КЗК Тема 1: Elder Еда Тема 2: Жанр оригиналност на романтика Терминология малко артистични текстови Въпроси за самоконтрол съдържание Модул 2: Литература ренесансови теми и Семинар на тема 2. "Божествена комедия" на Данте от. идеалната концепция. Класификация на греховете Тема 3: Жанр разнообразие от въплъщение на едно ново отношение към човека, в текста на Петрарка Тема 4: роман жанр в творчеството на Бокачо. Художествен оригиналност на книгата "Декамерон" Тема 5:. Традицията на народното чувство за хумор в романа Ф. Рабле "Гаргантюа и Пантагрюел" 6-7 Относно: Създаване на Уилям Шекспир. Тема 8: "Дон Кихот" от Мигел де Сервантес. Терминологична минимум художествени текстови Въпроси за самооценка на знанията на учениците оценка мащаб Препоръчителна литература:
Свързани статии