Федералната Арбитражния съд на област Москва
случай N A40-38783 на / 08-92-365
Федералната Арбитражния съд на област Москва
председателстват съдии Latypova RR
Съдии: Агапов MR Воронина ЕЙ
с участието в срещата:
третото лице
Девети Арбитражния апелативен съд
приети EV съдии Pronnikovoy Yakutova EV Потапова JV
на претенцията (приложение) на Държавната институция за формиране на Държавния фонд на благородни метали и скъпоценни камъни на България, съхраняването и използването на благородни метали и скъпоценни камъни в Министерството на финансите на български
Gokhran България не са съгласни с констатациите на въззивния съд, настоявайки за отмяна на решението въз основа на неправилно прилагане на материалния закон, нарушение на процесуалните правила. Според жалбата на жалбоподателя в касационната, представителство на Камарата на сметки има характеристиките на не-нормативен акт, валидността на който да се проверява в съда. Оспорваната представителство генерира юридическо лице дефинирани отговорности, а именно да се обмисли идеята в определено време, за да поправи щетите на държавата и в случай на отговорност несъответствие са направени.
В съдебното заседание представителят на Gokhran на България подкрепи доводите и твърденията на жалбата на основанията, посочени в нея.
В съдебното заседание на представителите на сметната палата, с аргументите на жалбата не са били съгласни, позовавайки се на неплатежоспособност, съдържащи се в него аргументи и поискаха провеждат в случай на съдебни актове остават непроменени и касационната жалба. Представиха преглед на обжалване, изготвен в съответствие с член 279 от Арбитражния-процесуалния кодекс на Република България.
Федералната Арбитражния съд на област Москва, след като разгледа по делото материали, чували и обсъдени аргументите на представителите на страните, проверени в съответствие с член 286 от Арбитражния-процесуалния кодекс на Република България, на правилното прилагане на материалния закон и на справедливия съдебен процес, не намира основания за отмяна на съдебния акт.
Съгласно член 13 от България ГПК, член 198 от процесуален кодекс на българските неправителствени организации нормативен акт на държавен орган или на местното самоуправление арбитраж, а в случаите, предвидени със закон, и регулиране, които не отговарят на закона или други нормативни актове и, че нарушават гражданските права и законни граждански интереси или юридическо лице може да се счита за невалидно от съда.
Отмяна тя не отговаря на изискванията на законодателството в областта на нормативните поръчки, определени държавен орган, който съдържа елементи на не-нормативен акт, в съответствие с член 12 от Гражданския процесуален кодекс на Република България е начин за защита на нарушените права и законните интереси на юридическото лице за работа с изявление пред арбитражен съд.
В този случай, не-нормативен акт се отнася до акта на тялото, съдържащи задължителни регламенти, директиви, които водят до правни последици.
Спирането на производството, въззивният съд изхожда от факта, че представянето на българската Сметна палата не е девиантно акт, чиято валидност може да бъде тествана в съда.
Заключения апелативен съд фактическите обстоятелства на мача на случай. материалния закон се прилага правилно.
Въз основа на смисъла на тази разпоредба, гледката не съдържа сила и задължителни правила, не е само по себе си е причина за възникването на граждански права и задължения.
Представяне издадена в резултат на дейностите включва доброволното премахване на нарушенията.
Чрез свързване на актове на сметната палата, свързани изискване, възможността за обжалване е предвидено в член 24 от Федералния закон N 4-FZ, което е в контраст с представителството поражда правни последици. Предписание като не-нормативен акт на орган, подписано от председателя на Камарата сметки на България, докато оспорената представителство подписва от одитора.
По този начин, на законодателя, определяне на правната природа на нормативната уредба, а не го извършва на ненормативни актове, които могат да бъдат оспорени в съда.
Що се отнася до аргументите на касационната жалба на жалбоподателя, те са всъщност повтори аргументите, изложени в апелативния съд, като се основава на неправилно тълкуване на материалния закон. Тези аргументи и съдът ги считат за оценка, както е отразено в Апелативния съд се произнесе.
Съдебно производство, нарушение на което е основание за отмяна на решението в съответствие с част 4 от член 288 на Арбитражния-процесуалния кодекс на Република България, не са нарушени.
Свързани статии