Очевидно е, че са достойни за нашето внимание трябва да бъде само тези културни явления, които не вредят на душите ни.
В историята на България, седемнадесети век е богат на икономически, политически и културни събития. Последното може безопасно да се дължи формулирането на първото театрално, идея, която за пръв път се появява в посолството на поръчката, която по времето на цар Алексей Михайлович играе ролята на културен център. Служителите посланическа ред, на няколко пъти пътува до Европа по управление на бизнеса, там се запознава с европейска култура и се опита да прехвърли своите най-добри постижения на българска земя. Посланиците на реда играе важна роля в създаването на съд театър Москва, като европейските, и неговата глава - Artamon Матвеев - е основен организатор и вдъхновител на театъра. Матвеева идеи намерени пълна подкрепа от страна на цар Алексей Михайлович. Податливи на всички видове забавления спектакъл на царя по-охотно реши да организира театрални представления, тъй като, по негова идея може да се превърне в успешен част от очакваната в двора на честванията по случай рождения ден на първородните на кралица Наталия, бъдещият Петър I.
Но изисква капитанът на бизнеса с театър, изискваше известно умение. Първоначално всички експерти за продукции, беше решено да се напише от чужбина, но фона на неизбежната поява на трон наследник, ние решихме да започнат работа веднага и да ги доведе до добросъвестен майстори на различни квалификации, живеещи в германската квартал.
Един от най-литературни образовани жители немски сетълмент в Москва посолството на поръчката, и лично Матвеева, смята лутерански пастор Йохан Готфрид Грегъри, който взе активно участие в подготовката на изпълнението. Можем да предположим, че той е бил известен и на самия цар. Грегъри идва в България през 1658 в Москва, той е работил като първият учител училище на Лутеранската църква, където той е покровителстван Общи Бауман, а след това, след обучение в Германия, вторият пастор на църква, наречена "вземете офицер" и директора на училището в това.
От държавната хазна са отпуснати значителни средства за изграждането на театъра. Цялата подготвителна работа, се извършва под внимателното наблюдение Матвеева. Изграждане дърводелски стрелци. Отговаря за изграждането и за целия реквизит е назначен стотник Даниел Koblin. Пастор Грегъри и пиесата на немски, чиновници посланиците, за да го преведе на български език. Боядисани природа доведе художника от немската селището Петър Англе, производството и организацията на "фонова музика" се занимава и с германците. В изявлението, сред актьорите са участвали и ученици от училището, която бе водена от Пастор Грегъри, така че "Асуир действие" - не е само първото театрално преживяване в България. Това изпълнение с право може да се нарече като един от първите опити на Германо-българската културно сътрудничество.
Въпреки че играта е на немски език (тъй като всички участници са били немски) с "интерпретация" извършва Tolmachev посланиците на поръчката, царят на това до такава степен, много, че той наблюдаваше играта по време на целия десет часа (това е колко време е играта в своята оригинална формулировка), без да се. Наслаждавах се на играта и на кралицата и съда. Постановка на пиесата успя за първи път в историята на България, за да докаже на практика, че задачата на театъра - не забавление на публични груби шеги, тъй като те са по-ранни клоуни. Театърът е проектиран да се образоват хората и да ги издигнат и благородна. го изпълни по най-добрия видя Пастор Грегъри, с помощта на примери от Писанието.
Според историците, след "Асуир действие", която след това се повтаря при царската молба, повтарям, актьори Йохан Грегор реализира три успешни продукции на библейски теми. Въпреки че театър и театър училището в село Преображение продължила само три години, е преустановило дейността си след смъртта на пастор Грегъри, но той е в състояние да се утвърди в руска земя. След възнесението на Петър I на престола на театралния живот възобновено в Москва, никога да спре.
До 50-те години на XX век пиеса "Асуир действие" се счита за безвъзвратно загубени. Въпреки това, през 1954 г., се появява в информацията на пресата за двата съществуващи списъци на работата. Оказа се, че те се допълват взаимно: списък на срещите Вологда библиотека и списък на Градската библиотека в Лион (Франция). Издателството на СССР академия на науките, през 1957 г., под редакцията на I.M.Kudryavtseva пълния текст на пиесата е публикувана в Стария руски език.
Свързани статии