Впоследствие, слабата държава не е успяла да поддържа заявената си позиция. Държавно предприятие "Роснефт" все още е преобразувана в акционерно дружество, а основните му активи постепенно дойде под контрола на различни бизнес структури, както и регионални и национални елити. По този начин тя е създадена цяла поредица от частни фирми, в това число Тюмен Oil Company, или TNC, въз основа на който по-късно е създадено съвместно предприятие TNK-BP. Следователно, може да се предположи, че мултинационалните компании вече работят под марката на TNK-BP, тя просто се връща в лоното на "Роснефт", а държавата възстановява само загуби позиции и не е за нещо по-голямо. Както беше отбелязано по-горе, след приключването на сделката, "Роснефт" и акционерите на TNK-BP състояние започва да контролира само 50% от местното производство на масло, контролирана от GP "Роснефт" някога е бил 60%.
Почти всички фирми, които в момента работят в сектора на български горива и енергия, с изключение на държавната корпорация "Росатом", са акционерни дружества, развиващи се в съответствие с общоприетите стандарти за корпоративно управление. Контролния пакет акции в държавни компании в някои от тях, а в други - на частни юридически и физически лица. И основният въпрос тук е защо акционерни дружества с преобладаване на участието на обществеността априори обречени на неефективност. Както се вижда от българския опит, мажоритарен акционер в лицето на държавата не ограничава развитието на компанията, която той контролира. Например, тя позволява да се наемат висококвалифицирани и високоплатени персонал - включително и чуждестранни, за придобиване на нови активи и да се въведе най-новите технологии.
От по-горе може да се заключи: компанията акционерно мощност с преобладаващо държавно участие може ефективно да се развиват и да се конкурират с конкуренти от частния сектор, при условие че управлението му е с високи професионални стандарти и да се придържат мажоритарен акционер с общоприетите стандарти за корпоративно управление и се фокусира изключително върху максимизиране на печалбата, например с оглед попълване на държавния бюджет. В този контекст е много разкриващи опита на Норвегия.
Важно е също така, че Statoil е собственик на уникалните технологии и услуги в областта на добив на въглеводороди на голяма дълбочина на морето. Днес, компанията се счита за най-големият оператор на проекта в света, се осъществява по морски дълбочини над 100 метра. Този безспорен технологично предимство е ключът към настоящето и бъдещия просперитет на фирмата. Със сигурност ще бъде много популярен по време на предстоящото развитие на дълбоководни ресурси на Земята. Не е случайно, че Statoil вече стана водещ оператор на проекти в дълбоководно мазут в Бразилия, а също подписа споразумение за сътрудничество с "Роснефт", при които тя ще използва най-новата си технология в българската част на моретата Баренцово и Охотско.
Пример Statoil разкрива факта, че контролът на държавните предприятия се превърна в основата без които частните инвеститори, особено чуждестранните, едва ли биха инвестирали значителни средства в разработването на комплексни, капиталоемки проекти на норвежкия континентален шелф в Северно и Баренцово море. Statoil да заявят своето партньорство се разглежда като необходим за гарантиране на безопасността на своите инвестиции.
Сделката "Роснефт" и TNK-BP национализация или приватизация?
Сделка "Роснефт" за закупуването на TNK-BP може да бъде видяна от още една гледна точка. Ако българските TNK-BP акционери в лицето на консорциума AAR получили повече от половината от приблизително 28 милиарда $. Тяхната британски партньор BP на дружеството, в резултат на сделка на два етапа е придобил не само за $ 17.0 милиарда. Но също така и 12,84% от акциите на новата "Роснефт" а. Освен това, в рамките на споразумението BP купил от държавата "Rosnefgaza" - директно на основния акционер на "Роснефт", друг 5.66% от "Роснефт" за една и съща цена - $ 8 на акция ..
Преди сделката да купят TNK-BP структура на "Роснефт" акционерния капитал е както следва: на държавната корпорация на "Rosneftegas" - 75,16%, "RN-развитие" филиал на NK "Роснефт" - 9,53%, "RN -BUD "дъщерно дружество на NK" Роснефт "- 0,01%, и други, най-вече частни инвеститори - 15,3%. По този начин, има 84,7% от акциите на "Роснефт" в ръцете на държавата през последните години. В резултат на горното сделката, "Роснефт" с дял на участие на държавата в държавните компании на BP отказа да 66,2%. Това е още по-нисък от този на норвежката Statoil държавата в капитала на дружеството - 67%.
Що се отнася до по-нова приватизационна процедура в България, включително и в областта на енергетиката, а след това те бяха доста спорен и двусмислен. Най-очевидният пример - реформата на РАО "ЕЕС Росии на България", в резултат на което на вертикално интегрираното предприятие ток държавна собственост в национален мащаб е разделен на няколко независими бизнес единици да бъдат приватизирани.
За разлика от Украйна, създават заедно национален вертикално интегрирани монопол няколко местни идеолози на българските реформи, предложени образуването на шест генериращи компании за търговия на едро и да го направи, така че те са влезли производствена мощност, най-вече държавната област електроцентрала. от различни региони на страната. В допълнение, успоредна нужда 14 териториални генериращи компании са били създадени, съставът на която се състои главно комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия. По-голямата част от ВЕЦ-ове е бил разпределен в отделен акционер структура сега - "RusHydro".
На второ място, създаването на пазар на електрическа енергия на едро и изоставянето на регулиране на цените за промишлените потребители не създаде необходимата конкуренция в бранша, което не само подобрява качеството на услугите, предоставяни, но също така доведе до рязко покачване на цените на електроенергията в страната. те имат повече от два пъти през последните пет години. И ако населението на цената на електрическата енергия все още е настроен от правителството и е все още на сравнително ниско ниво, промишлените потребители в България са често плащат повече, отколкото европейските им конкуренти. също така е важно, че връзката към електрическите мрежи в България остава една от най-дългите и най-скъпо в сравнение с други страни. Като цяло в света връзка с мрежата отнема 3-3,5 месеца в България - повече от 9 месеца.
Редица български експерти, включително и бивш заместник-министър на енергия Владимир Кърли, вярвам, че реформата на РАО "ЕЕС Росии на България" контрол върху енергийните дружества получи структура предвид дейността на тези дружества единствено от гледна точка на приходите, най-вече в краткосрочен план. Броят на всички видове насилие се е увеличил драстично, както и дружествата за доставка са заобиколени от мрежа от редица частни, паразитни посредници, което води до увеличение на тарифите.
На толкова противоречива фон в правителството и индустрията няма консенсус за това как да се доразвие националния сектор на електроенергия. Една група, която е доминирана от либералните реформатори, счита, че е необходимо да се приведе предприета през и да зададете реформа в електричество напълно свободен пазар, премахване на де факто местни монополи и кръстосано субсидиране. Конкурсът, който е в България с голяма трудност да се вкорени в пазара на едро трябва да бъде коригирана, според представители на групата, до нивото на търговията на дребно, за всички крайни потребители имат възможност за избор на доставчик.
Друга група, представлявана от статисти, а напротив, в полза на засилване на влиянието на държавата в сектора на електроенергията, която е от стратегическо, стратегическо значение за икономиката и домакинствата. Такъв подход трябва да се увеличи управляемост и националната електрическа комплекс решаването на тези разходи. Между другото, на челни позиции в българската енергетика - около 55% от производството вече е заета от българските държавни компании - "RusHydro", "Газпром енергия", "Росатом" и "Интер РАО ЕЕС".
Обобщавайки по-горе, следва да се отбележи, че въпросът за публична или частна собственост в българската енергетика, както и енергийния сектор като цяло, е по-скоро незначително. Опит за реформиране на РАО "ЕЕС Росии на България" показва, че основният фактор, който определя успеха или неуспеха на всяка промяна и проекти е качеството на управлението. И прехвърляне на държавна собственост в частни ръце не може да бъде панацея, но държавно акционерно дружество с компетентно управление може да бъде доста ефективно и полезно за националния пазар и потребностите на гражданите.
Горните цифри са примерни и са предназначени само да посоча факта на подценяване на българските енергийни компании в този исторически етап от тяхното развитие. Възможно е, че в средносрочен план, пазарната стойност на "Роснефт" и други енергийни активи държавни ще се увеличи с няколко пъти, а след това отново да започне гласове в полза на преразглеждането на приватизационни резултати.
Съгласно българското законодателство или законодателството на България "На подземните богатства", правото да разработва находища на арктическия континентален шелф на България са само фирми с преобладаващо държавно участие - повече от 50% от акциите и пет години опит на рафта. Тези условия са вече само да отговорят на "Газпром" и "Роснефт". Тяхната приватизация неминуемо ще доведе до преразглеждане на законодателството, които могат да влязат в конфликт с интересите на мнозинството от гражданите са скептични по отношение на продажбата на стратегически държавни активи.
Свързани статии