Преводач на жестомимичен език, за да се ожени за намаление на всички глухи любовници в Волгоград
Zoe Shtelmohova помага да се легитимира връзката глухи двойки. "Убеден съм, че любовта не е задължително да крещи, - казва тамада с петдесет години опит. - Деца, лишени от глас и слух, усещане за кожата на другия!"
Глухите - най-добрите работници
Зоя отдавна пенсиониран, а на жестомимичен език талантлив работодател няма да се пусне. Няма заместител. Млади професионалисти обезсърчава ниска заплата и липсата на перспективи за кариера.
- Професията мога да кажа, от детството, и двамата родители са били в моя сляп. Мама е била болна от менингит в едно дете, а баща ми страда от антибиотици по време на пневмония. Оказва се, от люлката научих езика на знаците. По-късно тя завършва Педагогически институт, специализиран в "жестомимичен език", а през 1964 г. се установява в Volzhsky завод на азбестови технически продукти, в които се трудят още, - казва Зоя.
В съветско време, компанията доброволно наети хора с увреждания, особено глух оценявам. Постоянството, отговорност и изпълнение - те станаха за пример на колегите си. Зоя също играе ролята на проводник между високоговорителя и ръководителя на глухите подчинените.
- Достатъчно за два дни на обучение, както и обяснение пред глухоням самостоятелно започва да се развива производството. Много много те са прилежни, - казва експертът.
След това, през 60-те години, Зоя Ивановна беше първият иска да работи на почивка. Поради липсата на специалисти със слухови души са били ограничени в тържествата се съберат на една маса с здраво семейство и това е проблема.
- След като се опита веднъж или два пъти, разбрах, че един щастлив работа и е трудно да си представим. Свържете хора, да им даде радост, предизвика усмивка - това е голямо щастие. Колко хора съм "женен", и не се брои. Когато някои празници, просто ми се обади. Аз не знам, щастлив или не, но аз съм в това - казва Зоя.
- Сватба в глухите не се различава от типичната българска празник - казва Volgogradki. - Конкурси, танцови, поздравителни и толкова по-силен музиката играе, толкова по-добре.
Най-често Зоя работи заедно: да доведе триумфа и "превежда" в същото време проблематично. Другарите са в студиото актьорите. Заедно те се изработи състезания и шоу програма.
- преводач на жестомимичен език не трябва да бъде статичен, с открито лице да превежда всичко - ужасно погрешно. През годините на практика, аз станах малко актриса, се научих да свикне с всяко съобщение, действия. Трябва да сте емоционално, жизнен, активен. В края на краищата, хората, които ми носят информация, най-добросърдечни хора в света. Те са много тънки усещане фалш и неискреност - продължава да се Зоя.
Млад преводач на жестомимичен език, тамада придружава, тъй като цената на булката, чрез службата по вписванията и на целия банкет. Пляскайте ръцете му, той показва на посетителите, че е дошло времето аплодисменти опасения устата с ръка - докато "горчиво", танци, е на етап - че е време да танцуват.
- Нямаш представа какви са те пластмаса като грациозно се движат. Музиката се усеща чрез вибрации на налягането на етаж и бас. Тези ритми и те подчертават танци. Оказва изключително хармоничен, макар че те не живеят през целия си живот в мълчание, - казва Зоя.
Оказва се, че браковете, когато единият съпруг е Всечуващия, - много рядко. Такива съюзи са възможни само в селата, където има общност от хора с увреден слух.
- Двойките с запознати детство, преподавани в поправителни училища, спортуват заедно, имат обща хоби и в крайна сметка се влюбват и се женят - казва Зоя. - И това едва ли е човек, който живее в един свят на звуци, има фина организация, както човек глух. Те са хора от различни светове, и следователно да се избегне един от друг.
Един от най-новите сватбата, която се проведе от Volgogradki, е триумф на Хелън и Петър Калъчев. Лена отива към машината, чува, но това е много лошо. Петър от раждането глух. И така се случи, че по-големият брат Петър е роден напълно глух. Родителите, собственици на абсолютна игрище, все още не разбират как се е случило.
Сред присъстващите на церемонията бяха и чували само пет души, включително родители.
- Всички останали - нашите приятели от общността на глухите - продължава Лена. - Но това откъсване от света на звуците повече от компенсирани за Зоя. Когато булката е била открадната, и на младоженеца, в езика на знаците ми каза защо той ме обича, и разговаря с един друг комплименти, родители, слушане на превода Зоя Ивановна, плачейки от радост, а аз с тях.
- Сватбата взехме много забавно. Гостите също иска да остане, но вече сме спали син - усмихва се Лена.
Сватба - любимата част Зоя Ивановна, но не е единственият. Опитни специалисти очакват в болници, съдилища, автошколи и курсове за обучение. Той помага да получат нови умения и да бъде в търсенето на хора с увреден слух.
- Случи се така, че дъщеря ми се роди с увреден слух. Аз винаги съм се борил и ще се борят за правата си, по всякакъв начин да направим живота си по-лесно. И когато казвам, че те не могат да наемат някой с загуба на слуха, защото те не знаят как да общуват с тях, аз съм с кука или мошеник се опитва да покаже потенциала си. Добре, не искам да наемат преводач на жестомимичен език, но можете да общувате с молив и хартия, - казва Зоя тревожно.
През лятото, преводач на жестомимичен език е насрочено горещ сезон. Няколко двойки Зоя Ивановна е поканен да бъде пътеводител в света на мълчанието в света на звуците.
Свързани статии