Може би няма друг световната литература, полски литература, които ще бъдат свързани така плътно или дори кондензиран. Така че, тук е нашата кратко ръководство за полско-беларуската литература.
Беларус в продължение на векове е съсед на Полша и в много отношения най-близо до родината си, но на беларуски литературата, ние все още знаем твърде малко. Направен е опит да се промени тази ситуация е била освобождаването на антология на беларуски поезия "не са склонни да принуди главата ми» ( «Nie chyliłem czoła przed MOCA»), редактирана от Адам Lyavon Borshevsky и Померания. В двуезична антология включва примери за беларуски поезия от XV до ХХ век, не само в беларуски език. Има стихове на латиница, руски и полски език: това е още едно доказателство за това колко необичайно място беше исторически Беларус. Той е тук, че има среща на Изтока и Запада, християнството и католицизма, латински и кирилски култури. Всичко това е отразено в литературата.
Антология показва какво полската литература и полски писатели (въпреки че книгата е частично деконструира концепцията) играе специална роля във формирането на беларуски културна традиция. Тази книга, която в допълнение към поетични текстове също така предоставя изчерпателна биографична информация, не само дава представа за историята на беларуски литература, но също така ви позволява да се вземе друг поглед към полската литература, вижте въздействието на беларуски традиция в работата на писатели, които сме свикнали да се класира като един от националната традиция , Благодарение на антологията, ние можем по-ясно да видим uniatstkie церемонии в писанията на Мицкевич и гори произход муза Narushevich, за откриване на следи от belobolgarskogo Барок в полските произведения на танкове и Knyaznina, и в същото време да видим влиянието на полската традиция в най-големите belobolgarskih поети като Янка Купала, което е първите си стихотворения написах ... на полски език.
Саймън Budny - беларуски арианското
Антология "не е клонинг, аз се отправят към силата на" отваряне на литовския-беларуски хрониката в 1446 с "Слава Витолд". последвано от Латинска фрагмент стихотворение Никола Gusovskogo бизон, но веднага след нея - belobolgarskie стихове на Франсис Skaryna, превод на Библията на езика на издател starobelobolgarsky, който се нарича баща на беларуски литература. И в най-скоро ние откриваме на страниците на "Антология" много неочаквани следи от полската култура.
Като Arian (друго име на тази секта - "полските братя"), Budny официално обявена иновативен демократизиране на държавната система и програмата отхвърли смъртното наказание. В областта на теологията, той отхвърли идеята за божествеността на Христос, твърдейки, че Христос е бил съвършен мъж, заради това, което и е натрупала много врагове.
Budny в същото време продължава да пише на полски език. Неговата новаторска превод на Свещеното Писание (Budny е и един от най-изтъкнатите експерти в иврит), така наречената "Nesvizhskaya Библията." счита за ценен паметник на полската литература.
С калвинистки линия на семейството Radziwill тя също е била свързана Андрю Rimsa, които смятат експерти първият професионален писател belobolgarskim. Той пише в същото време в Стария беларуски и полски език (той пише, по-специално, съдържа 2200 епос строфи Deketeros akroama, целенасочена кампания Стефан Батори в Псков), както и на латиница. Нейната кирилица "Timeline". фрагмент от които е публикувано в "Антология". То е публикувано в беларуски език през 1581 г. в Острог в Volhynia.
"Литва kvitnet ruschiznoyu .."
Трябва да се помни, че макар и благородството на Великото литовско княжество (което е част от територията на днешна Беларус), докато активно Polonized и полски език в покрайнините измества starobelobolgarsky, обикновено има най-малко два езика - латински и църковнославянски. Мемориалът, включени в "Антология" Ya поемата К. Pashkevich, която започва с линиите: "Polska kvitnet Lacina, Литва kvitnet ruschiznoyu". "Ruschiznoy" тук се нарича starobelobolgarsky.
Скоро starobelobolgarsky език е напълно елиминирана от обществото на Великото херцогство. За това как се е случило, казва Адам Pomorski:
Интелектуалния елит отказа belobolgarskogo език. Както е обяснено Pomorski, от този момент само православната и католическата гръцки (униатски) starobelobolgarsky духовенство продължиха да използват езика - разбира се, заедно със Стария църква.
Тези езикови промени са отразени в литературата. В този период от първите опити за защита на родния език на polonization и го освобождават от задължителната сила на езика Стария славянски. Един от тези защитници бил реформатор Васил Tyapinsky, благородник от Повет Полоцк - един от първите писатели belobolgarskih.
Друг важен книжовен паметник на тази епоха е "Dzonnik" Фьодор Evlashovskogo (1546 - 1606) - един вид дневник Novogrudskii асистент рефер, написан, според изследователя на беларуски литература Телесфор Poznyaka "в balagurnom стил, ярък език, пълен Polonism характеристика на полско-литовската -belorusskoy провинциален дворяни, чиито хроникьор и защитник Evlashovsky беше. "
Критика polonization дворяни в Литва и Беларус, откриваме и в други важни произведения на периода - в политическата сатира, наречена "Реч Иван Meleshkov, Castellan на Смоленск, да ги доставя на seyme1589 Варшава, в присъствието на цар SigizmundaIII".
По това време, влиянието на полската култура е наистина страхотно. Според Телесфор Poznyaka, в тези дни belobolgarskie писатели често насочени към латински и полската поезия. Тогава дойде поемата адаптирани към прозодия на полски език (с акцент върху предпоследната сричка) и осеяни с полски "шеговит език." Този стил се използва sillabisty-поет, който пише в полски, беларуски Стария и Латинска - Rimsha като споменатите по-горе ( "Хронология"). Leonty Mamoniches и Атанасий Брест-Литовск. Скоро тази полско-беларуски традиция идва на себе си в Москва - благодарение на известния Симеон Полоцк.
Двуезичието при Креси
си представи Антъни Prushinskogo
"Belobolgarsky език не може да бъде разбран от всички читатели, така че историите на тези хора, които чух от обикновените хора, реших да пиша, колкото е възможно, на полски език."
Както можем да видим, можем да кажем, че Barschevsky (както и Chechot или Мицкевич) в известен смисъл се превежда изходен материал belobolgarsky на.
И в двата езика, той също пише признат за баща на съвременната литература беларуски Винсънт (Виктор) Dunin-Марчинкевич. Ранните му творби са написани на полски език в пасторален стил. В някои творби са преплетени езици, като полско-беларуски либрето "селски идилия". на която Moniuszko създава своята опера "Идилия" (премиера се състоя в Минск през 1852). В по-късно му написан на език работи на Беларус, започва да доминира на реалистична история - така пише "седянка" и "Spellbound". Най-известната работа на Dunin-Марчинкевич е "Пинск дворяни". силно разглежда като комедия "въздушно"
Чрез беларуски поетичен училище, въпреки факта, че той е написал в полски, ранг като Тадеуш Lada Zablotskyy. През 1835 г. той е заточен в Кавказ за участие в патриотичен под земята, така че това също е посочена като кавказката група от полски поети.
Беларуски литература antiserfdom
Източник: Wikipedia
Незаконен езика на знаците и "Беларус"
Източник: Wikipedia
Генериране на "Наша нива"
Полската култура продължава да бъде важна алтернатива за контекста и възникващата беларуски идентичност. Belobolgarsky главен поет на ХХ век, Янка Купала (1882 - 1942), дебютира през 1905 стихове, написани на полски език. На belobolgarsky той попада под влиянието на четене на книги Bogushevich и Dunin-Марчинкевич. Според Lyavon Borshevsky в своите belobolgarskih Midsummer стихотворения стана традиция да се съчетаят полския поезията на ХIХ век (Мицкевич, словашки и Lenartovich, но преди vsego Syrokomlya и Konopnicka) с фолк, балада мотиви neoslavyanskimi, които са пристрастени към българските символисти. Богдан Tsivinsky добавя, че той пише през 1913 г., "Курган" се вписват в общия поток на европейската идея за универсален neoromantikov.
Още по-близо до Западна Европа, четем произведенията на Максим Богданович. Това е твърде рано да се починалия поет-модернист началото на ХХ век, е роден в селско семейство, баща му е бил Russified belobolgarskim фолклорист. Богданович е направил само на 10 години (през 1917 г., той умира от туберкулоза), но в този кратък период от време той успя да внуши беларуски поетични постижения на европейския модернизъм (той е бил привърженик на по-специално работата на Верлен). Някои от произведенията му Богданович стилизиран класическата персийска или японски поезия, имитира сръбски народни песни, поетичния си баланс между символика и импресионизма.
Що се отнася до втората най-важна поет на Беларус на ХХ век, Якуб Kolas, също така е свързан с полската литература. Достатъчно е да се каже, че всъщност името е Константин Мицкевич Kolas. Основните му творби прослава на живота в Беларус селото, дълга поема "новите земи" (1911-1923) намира родство с "Пан Тадеуш".
Говорейки за работата на поети от кръга на "Наша нива", отбеляза значителни разлики Tsivinsky своята креативност чрез дела, написани на на тридесет години, преди Bogushevich. "Има лиричен герой на поемата или историята винаги е бил разорен фермер, но сега в главната роля се играе от градските работници, но по-често - интелигентни, интелектуални, художници или философи."
Силата на влиянието на "Наша нива" и насърчава неговата формула на съвременния беларуски идентичност може да посочи самоличността Źmitrok Biadula (1886-1941). Самуил е роден Fin, той дойде от семейство на еврейски хазяин на провинция Вилна. Той започва кариерата си на 13 години с произведения на поезията на иврит, а след това започва да пише на руски, но в крайна сметка под влиянието на "Наша нива" и работи Купала продължи belobolgarsky. Особено големи заслуги Byadulya в жанра на проза, той създава един талантлив импресионист истории.
Belobolgarskie писатели в БССР.
Резултати от Първата световна война са направили възможно да се възстанови независимостта на Полша, но в Беларус имаха предвид разпадането на националните си стремежи, най-накрая записва през 1921 г. Договорът от Рига. Въз основа на територията на страната му е била разделена между много различни държави: II Rzeczpospolita и Белоруската съветска социалистическа република.
В началото на 20-те години на новата комунистическа държава със столица в Минск изкушени възможности за себереализация и работа в полза на собствения си народ; в II Rzeczpospolita, че е по-трудно. В Минск постепенно се връща дейци на изкуството и членове на освободителното движение. През 1923 г. от Вилна със семействата си дойде Максим Haretsky Аркадий Smolich. Малко по-късно, през 1927, вярвайки, че пропагандата обещава комунистическите власти в Съветския Беларус се завърна един от най-изявените борци за независимост (в 1919-1923. Министър-председател на непризнатата БНР) Вацлав Lastouski. През 1930 г. той бе последван от Владимир Vein (въпреки че последният не е имал никакви илюзии по отношение на съветската система).
Ключовото събитие за цяло поколение писатели belobolgarskih, решава да построи Съветския на Беларус, се изработва от силите за сигурност сделка никога не са съществували съюз на освобождението на Беларус. През 1930 г. по обвинение за принадлежност към Съюза и намерението да се откъсне от източната част на СССР Беларус 108 души са били арестувани. Сред тях бяха Вацлав Lastouski Александър Tsvikevich, Jazep Lyosik Аркадий Smolich, Jan Serada Антон Balitskiy Дмитрий Zhilunovich, Всеволод Ignatovskiy Александър (Алес) Adamovich, Янка Купала и Якуб Kolas. През 1931 г. основните фигури по делото получиха 10 години в лагерите.
Като цяло, според Lavon Borshevsky 1938 оцелял - като цяло, или в "златната клетка" на сталинисткия режим (например, Янка Купала, Якуб Kolas, Аркадий Kuleshov) - не повече от 10 belobolgarskih поети - членове, съставен през 1934 г., Съюза на съветските писатели.
Еньовден, която също е въвлечена в случай на несъществуващата съюз на освобождението на Беларус, през 1930 г., страда от тормоз, опит за самоубийство. Той живее още 10 години, като същевременно продължава да пише и умира в Москва по време на произшествие (?) През 1941 г. при мистериозни обстоятелства все още.
. и в Полша
