Конституционният съд на Република България разглежда делото относно конституционността на разпоредбите GKRF и UFPA. Това е въпрос за възможността за обезщетение за имуществени вреди от лицата, осъдени за кражба на коли, човек ранени по наказателни дела за отвличане.
Предварителното разследване на наказателното дело е било спряно в съответствие с параграф 1 от част първа на член 208 от Наказателния кодекс на Република България (лицето да бъде обвиняем не е установена). В този случай, откраднатото превозно средство не е намерен, обвинението за кражба му К. и М. ще бъде изискана.
Според член 52 от Конституцията на Република България на правата на жертвите на престъпления, са защитени от закона; Държавата гарантира достъпа на жертвите до правосъдие и обезщетение за вреди.
Един от най-правни инструменти, предназначени за прилагане на разпоредбите на член 52 от Конституцията на Република България и определя неговия параграф 1, първата част на член 6 от Наказателно-процесуалния кодекс на Република България, а именно да се защитят правата и законните интереси на гражданите и организациите на жертвите на престъпления - на граждански иск за обезщетение за имуществени вреди, причинени на престъпление, което, както следва от член 42 от този кодекс може да бъде подадена от преценка на жертвата в рамките на наказателното производство или гражданско производство срещу установен Втори закон на юрисдикцията на случаи в двора на обща компетентност или арбитраж.
Основната структура на престъпление по член 166 от Наказателния кодекс на България, е проектирана като формален (незаконната окупация на автомобил или друго превозно средство без цел грабеж) и само в третата част се предвижда отговорност за същото деяние, която е предизвикала много голям щети. В този случай, по-горе решение на Пленума на Върховния съд на Република България насочва практиката на правоприлагане на база оценка на щетите, действително страда от собственика на разходите, свързани с ремонт на автомобили намери, ако е повреден по време на кражба; ако откраднати превозни средства, получени техническа повреда, с изключение на възможността за неговото възстановяване и по-нататъшна употреба, се препоръчва на размера на щетите, трябва да се изчисли въз основа на действителната му стойност към датата на престъплението (параграф 25);
Поради факта, че нарушаването на правата на собственост и следователно, причинявайки щети на собственика от момента, когато виновното лице е незаконно имущество (в този случай - на колата) и по този начин лиши собственик на реална възможност да притежава, използва и се разпорежда с тях по свое усмотрение ( включително за да се гарантира тяхната безопасност) от същата точка трябва да се разглежда като възможен участие на лицето, отговорно за имот (в този случай - за вреди, причинени от последващото кражбата unst среда на лицето на откраднат автомобил).
В резултат на действията на лице, което е незаконно завладените от колата на някой друг, неговия собственик загуби контрол върху имуществото му (и това създава обективни условия за последващото му кражба на трето лице), трябва да се изхожда от факта, че тези, които отговарят за кражба на пълноправно факто да поеме отговорността за последващото съдбата този имот - до фактическото връщане на автомобила на собственика или за привличане на дадено лице от отговорност, да се ангажират кражба на превозното средство, освен ако не се докаже, че в резултат на действията си ( ezdeystviya) не са създадени условия за последваща загуба на собственика на колата си.
В същото време, разпоредбите на параграфи 1 и 2 от член 1064 от Гражданския кодекс на Република България и точка "а" от втората част на член 166 от Наказателния кодекс на Република България в отношенията им определяне на условията за обезщетяване в случай, ако колата е била обект на две серии от перфектен, но независим престъпление - кражба и кражба, по смисъла им е възложена от тълкуване на закона не може да осигури компенсация за лице, осъдено за кражби на коли. собственост на вредите, нанесени на собственика на превозното средство във връзка с кражбата и последваща кражба, извършена лице с неустановена самоличност, че - противно на изискванията на членове 35 (част 1 и 2), 46 (част 1), 52 и 55 (част 3) Конституция на Република България - резултати непропорционално ограничение на правото на жертвата на обезщетение за вреди, причинени от престъпление, нарушение на конституционните гаранции за правото на собственост и правото на съдебна защита.
Федералното трябва законодателя - въз основа на изискванията на българската конституция и на базата на тези правни позиции на българския Конституционен съд, изразена в настоящото решение, - изменение на съществуващата уредба на промени, насочени към подобряване на правната механизъм за изпълнение на жертвите на правото на обезщетение за имуществени вреди, причинени във връзка с отвличането и последвалото кражба на автомобил, принадлежащ към него.
Свързани статии