- За какво? - Очите на стареца присвити и характерен жест, сложи ръката си до ухото му.
- И, за войната. - Той се намръщи, а очите му някак избледнели веднъж - и вие сте това, което?
- Ами, просто. Чудя се едно и също - сви рамене момчето - каза?
- Но защо говорим за това. - той махна с дядо си, но след кратка пауза, той продължи: - тук имахме един офицер. Старши лейтенант Гаврилов.
Старецът си пое дълбоко дъх и погледна в далечината, постепенно потъва в своите далечни спомени.
Войникът трепна от изненада. Скочи на крака, той инстинктивно се изправи форма и движение се обърна към гласа. В изкопа той се приближи от служител.
- Добро утро, другарю старши лейтенант!
- В лекота, - Кимнах офицер - така че какво е това? Колко преброих?
- Кой, другарю старши.
- Небесните соленки, Анисимов, как брои, питам аз?!
Soldier объркан. Според gladkovybritym бузите обходени издайнически руж и погледнете себе си заровено в земята. Лейтенант, забелязвайки срам боец, го потупа по рамото с лек усмивка.
- Добре, добре, Анисимов. Това се случва. За булката, предполагам, мисълта му?
- Не, другарю старши лейтенант, - поклати глава боец.
- И тогава какво?
Soldier притесни още повече. Преминаването от крак на крак, той хвърли бърз поглед към офицера.
- Какви са мълчи, Анисимов? - Лейтенант се намръщи, - вие, час, а не от германците ще, а?
- Не говори така, другарю старши лейтенант? - войниците гледаха обвинително офицера.
- Е, защо мълчиш след това, тъй като шпионин?
- Нищо не съм казал нищо, другарю старши лейтенант. Само като си малко. Тук, мисля, че ще завърши на нацистите, нека да се прибера вкъщи. Памет - това е също такова нещо. Long съхраняват. Така си мислех - след войната може да предприеме, за да напише книга?
- Уау - служителят повдигна вежди - и това, което книгата е?
- Да, всички едно и също нещо - той се усмихна Анисимов - една и съща песен, тя пее добре. На война ще напиша. Тъй като нашата единица бори германците бяха прогонени от земите ни. Аз и ти, също има забравяйте да напишете.
- Ето това означава, че. Реших да напиша книга, - замисли се полицаят и погледна внимателно войника - добре, добре. Това е нещо добро, разбира се. Може би дори похвално. Просто ми кажете - че сте, например, на сержантът Потапов ще пиша в книгата си?
Smile веднага изчезна от лицето на Червената армия. Поглеждам надолу отново и на моста избухна няколко бръчки.
- Ще разбира се, другарю старши лейтенант.
- И какво искаш да пишеш за това?
- Аз пиша, че е имало един войник Червена армия. Това героичната смърт, защита на нашата родина.
- И той умря разкажат на своите читатели? - поглед лейтенант стана някои тежки и бодлив.
- Бъдете сигурни, да ти кажа. Аз пиша, че в сержант битка Потапов показа смелост и храброст, покриваща отстъпление от нашата.
- Това е разбираемо - офицерът кимна, продължавайки да войник Свределче очи - и че сержант Потапова парчета, събрани, но половината от черепа никога не е бил намерен. Той се пишеш, Анисимов?
Войникът понечи да каже нещо, но се спря по средата на изречението.
- И как на следващия сайт в целия взвод от германци Caterpillar увити - пиша за това? И ни артилерист Kolyvanova че ти пиша? Спомням си как той седеше на земята, черния му дроб разкъсан в ръцете държи и се засмя от шока? И той умря с усмивка на лицето му. Ще ви кажа това на своите читатели? Или можете да пишете за това войник, който всички се сблъскваме с шрапнел отрязани? Не забравяйте него? Помните ли как се извършва до лазарета и имаше кървави мехури по балона на каша? Той ми казва как той изрева като стиснал си лицето му? Спомняте ли си как този резервоар шофьор да излезе извън резервоара? Zarisuesh в книгата, като кожата му изгорени петна паднаха? И за нашата Сергеева? Кажи ми как е без крака в локва собствената си кръв лежаха и да поиска да я завърши? Или как нашите войници са убити от снайперисти? Без големи думи преди смъртта си, без трагичната музиката. Просто стоеше войници, а след това изведнъж пада на земята. Тихо така небрежно. Сякаш за да спи оформление. Само една малка дупка в челото, а зад мозъците, разпръснати по земята. Просвети хора като здрави мъже плачат и име на майката е на войната? Както по време на обстрела земята дълбае зъби? Как да се задуши кръвта като луд? Един писател?
Един войник е трудно да се гледа. Раменете му се отпуснаха, очите напълно загасен.
- Какво увехнали, Анисимов? Ами ти сам каза, че войната щях да пиша. Или искаш да кажеш някаква друга война щеше да кажеш? За някои от комикса?
- Можете да не е така, другарю старши лейтенант - войниците гледаха с блестящи очи в очи на служителя - защо хората, които не виждат, които трябва да знаете всичко това?
- Така че аз ви питам - защо? - офицер въздъхна и се облегна на ръба на изкопа - войната и след нея - и тя изглежда. С кървави бучки вместо лице, с овъглени до ръцете на костите, краката и вътрешностите скъсани, зад по земята. И ти го знаеш. Така че, Анисимов, искате някой да говори за войната - или ти каже истината или не казвай нищо. И тогава разказвачи и без да сте там. Особено тези за войната-що чух по радиото. Това е всичко, писателя.
Лейтенант отново се ухили удари войника по рамото и продължи да пълзи. А Червената армия Анисимов възмутено го наблюдаваше и се прокле за които са решили да споделят с командира на мислите му. Тогава той не знаеше какво старши лейтенантът Гаврилов умре пред него през седмицата и половина. В борба. Точно както се случва по време на война - просто тихо да падне на земята и не се изправи.
- И какво се е случило с него? - Реших да се прекъсне дълга пауза момче.
- Е, ти започна да се говори за някакъв лейтенант.
Старецът излезе от спомените, погледна внука си и въздъхна.
- А, да. Той беше добър човек.
- И това, което е направил?
- Ами, например, резервоар или нокаутиран германски затворник взе?
- Не, внук. Просто ми говореше да напише книга.
- Какви други книга?
Свързани статии