-Приятно ми е да видя усмивката ти - учтиво глас, нежно докосване ръката й, заяви Шепърд.
Миранда седна на стола пред каютата си люка и гледане на плувка в цяла галактика звезди. За този момент, тя каза Джон Шепърд за сестра му. В края на краищата, той й помогна да стане малко по-близко до нея, с Ориана. Приемайки одобрение от Шепърд, тя изведнъж му хрумна идеята, че тя е по някакъв начин безразлични към своя капитан. Разбира се, че е благодарен за него. Освен това, Миранда се възхищавал от качествата на характера, които трябваше Джон. По време на живота си, за първи път тя е изправена пред човек с такава силна проява на мъжкото начало. Първи от стола, Миранда направи малка стъпка към вече стоеше близо до Шепърд. Ръката й се плъзна по бузата му. Неочаквано за нея, той сложи бавно ръце около кръста й и е на път да я целуне за закръглени, червени устни, но.
-Нашата мисия е много важна и ние не трябва да позволяваме емоциите да получат по-добре от нас. - със съжаление в гласа му, и не без студенина каза Миранда.
-Е, вие сте абсолютно прав, както винаги, но знам, че те обичам да поемат рискове - с увереност и усмивка говори Шепърд.
-Моля ви. - наведена глава на рамото му, Джон, каза Миранда. Тя нежно го прегърна, усещайки мускулна гърба на капитан. Тя отдавна излезе с идеята за възможно интимност с този човек. Но това беше само плод на въображението й, не повече.
-Аз хайде, Миранда. Няма нужда да се противопоставят на това, което наистина искате - сякаш прочел мислите й, почти шепнешком каза Шепърд.
-Не, това си струва. Спри, капитанът веднага. Тя нежно го отблъсна и отиде до работното му място.
- Е, както казвате, г-це Лоусън. Утре Чакам доклад за данните от изследвания на планетите. Донеси ми в кабината.
- Както казвате, капитане.
Шепърд Миранда излезе от кабинета и отиде да посети Garrus.
На следващия ден, Шепърд реши да има почивен ден и голяма част от деня лежала в кабината, гледаше в тавана и си спомни старите дни, преди смъртта си.
На този ден, той е в очакване на Миранда казва в доклада. Разбира се, това е само предлог, че е сигурен, да дойде в кабинета си. И разбира се, има съмнение това. Мисли за посещението си в квартали на капитана със сигурност ще се зарадват. Той сънувал тази жена. Той я желаеше. И така е направил най-романтичната атмосфера. Шепърд решил да нощува сам. "Е, наистина, този път не ме свърта" - Джон помисли с усмивка.
Беше вечер. На малка масичка в капитанската каюта застана шампанско, свещи и чаши за вино вече запълнени. Джон Шепърд взе душ. Той особено не затвори вратата на каютата си, в очакване на пристигането на посрещане. И тогава някой почука на вратата. Миранда, след като изчака малко, влезе. Нямаше никой в кабината. Очите й летяха до красивия аквариума. Това синьо Лоусън напомни пиърсинг сини очи на Джон Шепърд. Miri е чул гласа на вода, идваща от стаята с душ и знаех къде се намира. Минавайки далеч кабини, Миранда видя шампанското на капитана на маса. Докато чакате, докато отпиваше по малко.
Обръщайки кърпа от кръста надолу, Шепърд от душа. Радваше се, когато видя Миранда седи на малък диван пред една маса с шампанско.
- Вие тогава не губете времето напразно. - Капитан ухили.
- Съжалявам, капитане. Аз не съм във времето? - Миранда студено каза, без да погледне към Шепърд.
- Не се тревожете за това.
- В доклад на бюрото ви - всичко това все още седи с гръб към него, каза тя.
Шепърд тръгна надолу по стълбите и тръгна към нея. Погледът й се плъзна веднага за напомпване на тялото на капитан.
- Нека забравим за една нощ върху бизнеса. - приближава Миранда, заяви Шепърд. - Вие сте работили много усилено, мис Лоусън. Аз искам да ви направят продукцията. - не без усмивка заяви Шепърд.
- Благодаря ви, че не съм уморен, капитане.
- Не бъдете толкова студено, Мири. Отдавна съм виждал през отношението ви към мен. Не се преструвам. Човек трябва да погледна в очите само.
-Вероятно си прав. - каза тя с усмивка злонамерен. Той я хвана за ръката и го издърпа правото на разстояние от дивана. Ръцете й докоснаха мократа си тяло на вода. Друг момент - и те бавно и страстно целуна, прилепени един до друг. За момент настрана, Джон привлече Миранда в леглото. Умът й изведнъж се помрачи. Разбира се, тя го искаше. това е просто вече не може да устои. "Аз съм жена, ада Една жена може да си позволи понякога малко слабост." - Миранда замисли за себе си. Докато Шепърд вече разкопчава костюма си.
Тя затвори очи, предаде капитана си на милостта. Джон я галеше, проникваща език по-дълбоко, целувки, докато двамата стана задушаваща. И след това момиче Шепърд седна в скута му и спадна до нея преди разкопчани комбинезон крайни, жажда да почувствате нежността на кожата на жените под дланите си.
- Вие сте перфектни във всяко едно отношение.
Миранда обви краката си около тялото му, прокара пръсти през косата си и усети пълната сила на възбудата му. Шепърд я искаше. Но дали тя се съмняваше?
- На вас прекалено много дрехи. - прошепна Джон. Той нежно отстранява черен сутиен, разкривайки достатъчно й гръд. Тогава бикини. И след това надолу към нея, покриваща тялото й. Миранда погали гърба му, учи всеки милиметър мускулесто тяло.
- Обещавам ви, че няма да съжалявате - Шепърд заяви, възхищавайки се и целува гърдите й. - Днес, вие сте свободни да правят това, което искате. На тази вечер аз не съм си капитан.
Миранда смело свали Джон все още мокри кърпи от водата, като го докоснете развълнуван плът.
- Така че искате да имате просто забавно?
- Имам нужда от нещо повече. И двамата се нуждаят от нея.
И без да й даде повече да се съпротивлява, Шепърд отново я целуна, да я целуна всички, докато тя не стене в очакване спиращ сладка отмала. Извивайки гърба си, тя заби нокти в раменете му, когато квалифицирани му пръсти се плъзнаха между бедрата й, дразнеше и съблазнителен, гали, докато, докато тялото потръпна от екстаз. Миранда лежеше под него с хвърлят коса върху възглавницата. Тя се затича към него, шепнеше името му, в отговор на ласките му. И все пак, до края тя не осъзнават какво се случва. Но толкова дълго време, че не е имал нещо подобно. Тя беше толкова страстен и щедри в този момент. И сега тя ще принадлежи на капитана си, който, макар и скрито, но се възхищавал. Шепърд се разпространи хип момиче и внимателно влезе тялото си. Pleasure двамата покрити. Движенията му стават ритмични и бързи. Телата им преплетени в един танц толкова стара, колкото света. С никой друг не се чувства, че е тези силни емоции, като в момента, в който двамата достигна върхове на удоволствие.
- Можете да останете сега имам. - дъх и съединител да я Миранда Шепърд каза.
- О, Джон, това, което правим. Ние не можеше. Вдигна пръст до устните си, преди да довърши изречението си.
- Не съжалявам за нищо. Беше страхотно, дори повече, отколкото.
- Трудно е да се спори, но нашият бизнес не може да чака. "Cerberus" ви върна към живота, за спасението на галактиката, а не за. това. Ние даваме взаимно голямо удоволствие и сега е време да се върне към задълженията си. Ghost е мъчно, че.
- Да вървят по дяволите с призраци! - Шепърд махна. - Ако е необходимо, той ще престане да бъде част от екипа.
Лежейки на гърдите му и работи пръста си върху тялото му, лицето му разцъфна в усмихва Миранда.
- Както винаги, ти си твърде уверени в действията си.
- Ти ми даде сила, е до мен. Аз почти неуязвим за вас, Мири. Шепърд отново целуна разделиха си устни. След целувката им приключи, тя започна да се облича. С поглед към нея, той все още се помни, че само последния момент. Той се усмихна. Но усмивката не избяга очите на Миранда.
- Спрете да се усмихва, по дяволите! - с едно докосване на възмущение, каза тя. Като се облече, Миранда Лоусън уверен походка тръгна към вратата.
Joker по-късно каза, от радио стаята на входящо повикване от призрака.
Свързани статии