През втората половина на ХIХ век е било Тургенев представлява "лицето" на руската литература във Франция и в Англия. Никой от българския писател не предизвиква много внимание критици, вестници и списания, не се превежда с такава закономерност като Тургенев. Може да се твърди, че сериозно развитието на руската литература във Франция и Англия започнаха с Тургенев.

За първи път във Франция, Тургенев дойде през 1847 той е бил запознат с големите френски писатели Виктор Юго, Жорж Санд, П. Мериме. Тя Мериме въведена литературен Франция с Тургенев [2]. По-късно, в 1860-70-те години Тургенев се движи близо до Флобер, Зола, Е. де Гонкур, A. Daudet, Мопасан. Последно наричал себе си ученик на Тургенев. Творбите на Тургенев, добре известни френски литературен елит, образовани клас и са високо ценени от тях, никога през XIX век не са имали във Франция обикновения читател, дори му роман "Бащи и синове", преведена от П. Мериме през 1863 г. [3]

В последните двадесет години от живота си Тургенев живели във Франция. Разбира се, френската литературна среда е създадена много по-дълбоко и по-строг, отколкото на английски, така че образът на Тургенев ясно във Франция, отколкото в Англия.

познанство Тургенев с Англия се проведе десет години по-късно, отколкото с Франция. За първи път на писателя пристигна в Англия през 1857 г. Впоследствие, Тургенев многократно посети Англия и се срещна известни английски писатели като Т. Карлайл, Джордж Елиът, А. Тенисън, получи почетна докторска степен от университета в Оксфорд. През 1870 г. с началото на Тургенев се мести в Лондон Френско-пруската война. През 1875 г. в Париж се проведе личен познат на Тургенев и Хенри Джеймс, който ще се превърне в един от най-активните организаторите на творчеството български писател в Англия, където американския писател се мести от края на 1876

В същото време, в някои отношения, въздействието на Тургенев на френските потребители е по-дълбоко от англичаните. Четене Франция не е лесно да се направи оценка на художествени достойнства на романите и разказите на българския писател, но през призмата на неговите произведения се възприема България. Например, писател и редактор на списанието Париж "Le Nouvel rovyu" Джулиет Адам призна, че благодарение на Тургенев Беше идея на България [4]. Френски изследовател Чарлз Корбет казва, че Тургенев значителен принос към руско-френски алианса. [5]

Въпреки това, тази промяна в отношението към Тургенев във Франция не попречи на господин дьо Вог в известната си книга "Български роман" (1886), за да се посвети отделна глава [13]. В Тургенев Vogue видя най-големия български писател ", който е в състояние да бъде български, а не скъсване със Запада, реалист, не оставяйте на грижите на формата и се ангажира до идеала за" [14].

По-дълъг и по-сложен, отколкото във Франция, това е начинът, по Тургенев на английски читателя. Тенденцията към културния изолационизъм оставили своя отпечатък върху възприемането на Тургенев в Англия почти през целия XIX век. Снизходително отношение на английските критици и повечето от литературния елит на нови явления и тенденции в Европа (включително и руски) литература доведе до повърхностно възприемане на творчеството Тургенев в Англия, докато почти в края на ХIХ век. [17]

В края на ХIХ век британски видя Тургенев антидот, от една страна, срещу прекалено натуралистичен френски роман, а от друга - срещу Викторианската морализаторски литература. Освен това, съгласно MB Feklin което се е променило в началото на XIX-XX век атмосферата на късния Англия "е служил като почва за възприемането на писателя. По това време, песимизъм Тургенев вече не изглеждаше толкова извънземно явление и импресионизъм от неговите разкази и романи е съвсем естествено на фона на широко разпространеното импресионизма в изкуството и литературата ". [18]

Специални заслуги на Тургенев Търнър вижда, че той е с най-голяма точност пресъздадени в работата си на българския характер, присъщ на българската вяра в Бога, неприязънта си на всяка преструвка и търпение в лицето на несправедливостта, способността да издържат трудностите на живота (бедност, болест и така нататък. И т.н. .) и лицето смърт достойно. [22]

В статията има елемент на Джеймс литературен портрет. Джеймс не се ограничава до описанието и оценката на творчеството Тургенев. Той има за цел да даде на читателите една идея, макар и много контура на личността на писателя, неговият талант. Тургенев - "гражданин на света" и "аристократ на духа." Очарованието на таланта му, Джеймс вижда "Комбинацията от аристократичен и демократичен дух на ума."

Академично проучване на руската литература в Англия започна по-късно, отколкото във Франция. Изучаването на българския език в Университета в Оксфорд е въведена само през 1889 г. Има големи заслуги на Уилям Морфи, който е бил учител по български език в Оксфорд, а след това през 1900 г. оглавява катедрата по славянски филологии. В своята встъпителна лекция на езиковите курсове славянски преобразява Тургенев, наречен "велик писател". [28]

По този начин, в средата и в края на XIX век и двете големи европейски страни Turgueneff възприема като център и най-представителната фигура на съвременната руска литература, а понякога и повече - като приносител характеристики славянски манталитет (като счита, например, Ернест Ренан, Пол Бурже ). В същото време, "образ на Тургенев" във Франция е по-ясно, отколкото в Англия, което се дължи на по-висока Тургенев асоцииране с френската литературна среда (разкривайки, че г-н Джеймс е включил есе на Тургенев в книгата "френски поет и романист"). Основен приоритет в областта на превода на произведения на български писател в западноевропейските езици принадлежат на френски (Charriere, Delavo, Мериме), но интензивността на последващ превод работата на превод от английски на Тургенев е не по-малко от това на френските си колеги (особено благодарение на самоотвержената работа на Констанс Гарнет). Във всеки случай, Англия вече е през 1922 г. е имал пълна колекция на проза на Тургенев, докато той дори не беше във Франция от 1935 година

Разнообразие от алгоритъм е възприемането на творчеството Тургенев в двете страни. Във Франция, на върха на славата Тургенев дойде през 1870, а след смъртта му (1883) мястото му най-голям представител на руската литература в съзнанието на французите бързо пое друг (особено Толстой и Достоевски). В Англия, а напротив, тя е най-1880-90-те години е бил на върха на интереси в работата на Тургенев, чиито песимистичен тон, близостта в някои отношения да изпитва в тези години на разцвет импресионизма е български писател, приспособени към новите идеологически и артистични стремежи на края на викторианска Англия.

[3] Вж. Corbet Ch. L'мнение ФранçAISE лицето à l'inconnue Русе (1799-1894). P. P. 1967 370.

[6] Ламартин А. де. Cours Familier де litterature. Revue mensuelle. XXIII. P. 1867. стр 76.

[9] G. дьо Мопасан. Разкази и статии. M. S. 1953 149.

[10] Пак там. Pp 152.

[11] Corbet Ch. Оп. съч. P. 387.