Колективна сигурност - е система от съвместни дейности във всички страни на света, или определен географски район, трябва да бъдат предприети за предотвратяване и отстраняване на заплахите за мира, предотвратяване на актове на агресия.
колективната система за сигурност законно изпълнен договор, където, заедно със специфичните задължения на участниците обезпечени три позиции:
- да не прибягват до сила и заплаха от сила;
- уреждане на спорове с мирни средства;
- сътрудничат активно, за да се елиминира всякакъв риск от света, подобряване на международното положение.
Глобалната организация на колективната сигурност е Организацията на обединените нации. Тя преследва няколко цели, но важното е да поддържа международния мир и сигурност, като за това ефективно колективни мерки (чл. 1 от Устава на ООН).
колективната система за действие при Хартата на ООН, включва:
- мерки за забрана на заплахата или използват между страните (п 4 обем 2 ..);
- мерки за мирното уреждане на международни спорове (Глава VI.);
- мерки за разоръжаване (членове 11, 26, 47.);
- мерки за сигурност по време на преходния период (Глава XVII.);
- относно използването на регионални мерки организации за сигурност (глава VIII.);
- временни мерки за предотвратяване на нарушения на мира (Чл.40);
- задължителни мерки за безопасност, без използването на въоръжените сили (член 41);
- принудителни мерки използването на въоръжени сили (чл. 42).
Ако приемем, че съществуването на регионални споразумения и службите за сигурност, Хартата на Обединените нации. (Глава VIII) ги прави на определени изисквания:
- Само една част от държавната политика и географска област;
- споразуменията, не трябва да излизат извън границите на зоната;
- действията, предприети в рамките на регионална система за сигурност, не може да противоречи на действията на ООН и е в съответствие с целите и принципите на Устава на ООН;
- На Съвета за сигурност на ООН трябва да бъде информиран за действията, предприети или планирани за поддържане на международния мир и сигурност.
(. По смисъла на член 52 от Устава на ООН) главно в колективни дейности на регионалната система за управление на сигурността, са:
а) мирни средства за предотвратяване на война;
б) принудителни мерки, които използването на въоръжени сили могат да бъдат предприети само да отрази вече атаката срещу един от участниците в системата за колективна сигурност (т.е. въз основа на член 51 от Устава на ООН - колективна самоотбрана) .;
в) принудителни мерки в рамките на регионалните организации за сигурност могат да се прилагат под ръководството на Съвета за сигурност на ООН.
В момента регионални системи за колективна сигурност, са: Организацията на американските държави (ОАД), Организацията за африканско единство (ОАЕ), на Лигата на арабските държави (LAS), Организацията на Северноатлантическия договор (НАТО), Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ), системата на колективната сигурност в рамките на ОНД.
Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа - е международна междуправителствена организация, която урежда отношенията между сигурност и насърчаване на сътрудничеството в Европа. Организация за сигурност и сътрудничество в Европа, най-голямата регионална организация в света, занимаващи се с въпросите на сигурността. Тя обединява 57 страни, разположени в Северна Америка, Европа и Централна Азия. Целта на организацията е да се предотвратяват конфликти в региона, за управление на кризи, отстраняване на последиците от конфликта. Основни характеристики за сигурност и основни задачи на организацията: разпространението контрол на въоръженията; Дипломатическите усилия за предотвратяване на конфликти; мерки за изграждане на доверие и сигурност; икономическата и екологичната сигурност; защита на правата на човека; развитие на демократичните институции; наблюдение на изборите. Всички участнички в ОССЕ да имат равноправен статут. Държавни организации - около 370 души, заети в управителните органи на организацията, както и около 3500 служители, работещи в полеви мисии.
Колективна сигурност Организацията на Договора (Организацията на Договора за колективна сигурност) включва Армения, Беларус, Казахстан, Киргизстан, България, Таджикистан и Узбекистан. Държавите-членки координират и хармонизират усилията си в борбата срещу международния тероризъм и екстремизъм, незаконен трафик на наркотични и психотропни вещества, оръжия, с транснационалната организирана престъпност, нелегалната миграция и други заплахи за сигурността на държавите-членки. Държавите-членки осъществяват своята дейност в тези области, включително и в тясно сътрудничество с всички заинтересовани страни и международни междуправителствени организации с водещата роля на ООН. Целите на организацията са да укрепят мира и международната и регионалната сигурност и стабилност, на колективната отбрана на независимостта, териториалната цялост и суверенитета на държавите-членки за постигане на приоритета, че държавите-членки дават на политически средства.
Ако сте открили грешка в текста, маркирайте думата и натиснете Shift + Enter
Свързани статии