Испанският е един от етапите на развитие на говоримия латински, които доведоха до римските колонизатори Иберийския полуостров през век пр.н.е. на III-II Част от испанските думи, придобити от някои германски езици по време на инвазията вестгот в V-ти век. По време на арабско владичество (711-1492gody) населението на централната и южната част на Иберийския полуостров са запазили своя език по-добре от жителите на северната част на полуострова. Този език се нарича Mozarabic. Историците знаят за него е много малък, че е по-архаичен от испански и португалски. Постепенно Mozarabic диалект е напълно изместена от кастилски и португалски диалекти по време на християнски Реконкистата. Но, въпреки това, в каталунската и португалски частично запазени архаични черти, които са заменени с кастилския език от централната част на Иберийския полуостров.
Историята на литературен испански е формирането и развитието на местния диалект starokastilskogo силно повлиян от латински и арабски. Starokastilsky диалект е доминиращ в по-голямата част на Иберийския полуостров поради някои политически причини. Една от основните причини е доминиращата роля на кастилския царе в Reconquista (Реконкистата - ининг на Иберийския полуостров Land християни заловени мавритански царства, последвани от преследване и принудени кръщение на евреи и мюсюлмани). Кастилски крале завладени от арабите в испанските земи през 1492 г. и се присъединява към по-голямата част на Иберийския полуостров под неговото управление (единственото изключение е Португалия).
До края на XV век, Кастилия и Арагон са обединени в една държава и на кастилския език стана официален език в по-голямата част на Иберийския полуостров. И този език в XVI век, достигна бреговете на Новия свят с първите заселници.
Испански в нова светлина
В Новия Свят испанците използва потомците на испанците, испански Creoles, както и смесен Испано-американската популация. След края на войната за независимост през ХIХ век испански бе раздаден на новия управляващ елит в много страни от Новия свят, че е засилила националното съзнание.
Филипините испанците хванат наравно с местните езици, а те все още съществуват като две отделни, независими език. Основната причина за това явление е, че Филипините е единствената испанска колония в Азия, изолирана и отдалечена от останалите колонии на Америка. В допълнение, Филипините не е пряк колония на испанската корона, те най-вероятно е принадлежала на така наречената Нова Испания (испанска колония), чиято столица е град Мексико.
През 20-ти век е имало по-нататъшни промени в испанския език. Научно-техническият прогрес е довел до испански език, както и в много други езици, много неологизми.
Испански - съвременни диалекти
Територията на разпространение на испанския език има повече от две дузини страни. съществува испански език в различни форми с различни фонетични и граматични разлики, както и различия в речника. Диалекти на испански език е нейните регионални варианти. Някои от тях са много различни една от друга по произношение и лексика, но разликите граматическите наблюдавани не са толкова много.
В рамките на испанската държава могат да бъдат разграничени кастилски диалект и андалуски диалект на кастилски испански, въпреки че друг диалект може да бъде идентифициран в езиковите термини, който комуникира населението на областта между Мадрид и Андалусия.
Първите испански заселници, които се приземи на бреговете на Северна и Южна Америка, са основно жителите на Андалусия, съответно, в техните колонии те регионализирани стилове на испански език.
Латински - е специален език (диалект), който в момента се говори за потомците на депортираните в XV век, населението на Испания.
Yeismo (yeizm) - е традиционен диалект на испанския говори в райони, където местните езици досега разпределени - гуарани, кечуа и други (Боливия, Перу и Парагвай).
Латинска испански произношение американски може да бъде идентифициран в пет отделни групи:
Първата група - Карибите (Carrabin), който се говори най-вече в Куба, Пуерто Рико, Доминиканската република, Панама, в Карибския басейн части на Венецуела, Никарагуа и Мексико и Карибите част на Колумбия.
Втората група - южната част на региона на САЩ Pacific, това включва Чили, Перу, Еквадор и Гуаякил.
Третата група - от Централна Америка, където диалекти, говорени в Ел Салвадор, Гватемала, Хондурас, Белиз, Коста Рика, Панама и Никарагуа.
Четвъртата група - е вариант на т.нар аржентинската уругвайски-парагвайски версия на испански език се говори в Източна Боливия.
Петата група - не е напълно завършена езикова група. Тази група се нарича Mining латиноамерикански испански.
Те говорят на този език, хората, живеещи в Гватемала, Мексико, Коста Рика, Колумбия Андите, Венецуела и Кито (столицата на Еквадор) и Боливия (с изключение на Бени, Санта Крус и Пандо).
Свързани статии