Господ Бог "иска всички хора да се спасят и достигнат до познание на истината" (1 Тим 2,4) Бог обича всеки човек и му дава шанс да избяга. Не са хора, обречени на унищожение.
Но Христос казва ужасни думи за невъзможността за опрощение на греховете: "Всеки грях и хула ще се прости на човеците; но хулата против Духа няма да се прости на човеците. нито в този свят, нито в бъдеще "(вж Мт 12, 31). Йоан Павел II обяснява защо този грях не може да бъде простено. Непростим грях срещу Светия Дух произлиза от факта, че този грях, се основава на "отказа да приеме, че спасението, което Бог е дал на човек от Светия Дух действа в силата на Кръста на Христовата жертва. Хулата против Светия Дух тогава е най-радикален отказ да приеме спасението, което вътрешният донор е Светия Дух. Това спасение - в основата на истинската реализация, която се провежда в сърцето. това "не-прошка" е причинно свързан с "nezhertvoy", т.е. с радикално отхвърляне на жалбата. "Хула" на Светия Дух - е грях, извършено от лице, което защитава твърди "право" да остане в зло, във всички други грехове, и по този начин отхвърля спасението. Човек затворен за грях, което прави невъзможно от своя страна, лечение и впоследствие опрощаване на греховете, вярвайки, че е незначително и маловажно в живота си. Това състояние на духовен упадък, когато хулата против Святия Дух не позволява на човек да се измъкне от изолация, да се отворят към Бога, източник на пречистване на съвестта и опрощение на греховете "(енциклика Dominum et Vivificantem 46). Светият отец посочва, че това е единственият непростим грях е "състояние на ума, така да се каже, установен свободен избор" в състояние на близост с Божията любов. Светото Писание нарича това състояние "коравосърдечие" (вж Mk 3, 5) "Такова състояние на ума и сърцето на нашето време до известна степен съответства на загубата на чувството за грях." - казва Йоан Павел II (Dominum et Vivificantem 47). В живота на това състояние изглежда, че Бог не съществува, в нарушение на Божиите заповеди, както и във възприемането на злото като добро. Трябва да се помни, че всеки грях задълбочава човешкия егоизъм и е вредно за всички от най-ценните в човека, а именно способността да обичаш и да бъдеш обичан. Самият човек, по своя собствена вина, да си донесе до състояние на абсолютен егоизъм, пълно затваряне за Божията любов, или към грях срещу Светия Дух.
Какво ще се случи с такъв човек в момента на смъртта, когато той ще се срещне лице в лице с Христос?
Който пребъдва в грях срещу Светия Дух е абсолютен егоист, обичащи само себе си, докато омраза към Бога. Такъв човек с обичайната омразата на неговата личност ще отхвърли спасението, което Христос му дава. По този начин той ще остане завинаги в състояние на вечно проклятие.
Ако искате да изтеглите целия брой под формата на PDF файл
Свързани статии