"Отче наш", Джеймс Tissot. 1886-1896 година
Езикът на Исус Христос. която той използва, за да общува с евреите, е галилеянин диалект на арамейски. но на езика на оригиналния Господната молитва не е запазена. Всички от най-древните текстове на молитвата Отче наш, които в момента са известни от ръкописите са текстове в древногръцкия диалект койне. Древните ръкописи на текстове на молитвите са различни [2].
Господната молитва е евангелия в две изпълнения, по-дълги от Матей и кратки - в Лука. Различни и обстоятелствата, при които Исус казва в текста на молитва. В Матей, Господната молитва е част от Проповедта на планината. докато в Лука, Исус дава на учениците си тази молитва в отговор на пряко искане за "научи да се моли."
Вариант на Матей е универсално разпространи в християнския свят като основен християнски молитвата, с използването на Господната молитва като молитва се връща към най-ранните християнски времена. Текстът на Матей е възпроизведен в Дидахе. древни паметници на християнската литература вероучителна характер (в края на I - началото на II век), и по Дидахе инструктирани да рецитира молитвата три пъти на ден [3].
Библейски учени са съгласни, че първоначалната версия на молитвата в Евангелието на Лука, е значително по-кратки последващи преписвачи допълват текста за сметка на Евангелието на Матей, в резултат на разликите постепенно изтрити. [4] В повечето случаи тези промени в текста на Лука настъпили в периода след Миланския едикт. когато църковните книги копират масово от унищожаването на значителна част от християнска литература по време на голямото преследване по силата на император Диоклециан [5]. В средновековна Textus Receptus две Евангелия съдържа почти идентичен текст [4].
Един от най-важните разлики в текстовете на Матей и Лука е окончателният текст на Матей славословие - "За какво е царството и силата и славата во веки веков. Амин ", която в Лука липсва. Повечето от най-добрите и най-старите ръкописи на Евангелието на Матей тази фраза там, и библейски учени не го част от оригиналния текст на Матей [6] разгледа. обаче допълнение славословие е направена много по-рано, което доказва наличието на подобен израза (без споменаване на кралство) в Дидахе [3]. Това славословие използва от началото на ера в литургия и има корени OT (вж 1 Летописи 29 :. 11-13.) [5].
Разликите в текстовете на Господната молитва и понякога е резултат от желанието да преводачи подчертават различни аспекти на мулти-ценен концепции. Така че Вулгата гръцки ἐπιούσιος (TS-FAMEs. И руски език. "Daily") в Лука, преведени на латински като "cotidianum» (ежедневно) и Матю «supersubstantialem» (над-неотложна обществена), че да сочи директно на Исус като хлябът на живота [5].
Древногръцки текстове на молитвите в древните ръкописи
Πάτερ ἡμῶν ὁ ἐν τοῖς οὐρανοῖς
ἁγιασθήτω τὸ ὄνομά σου
ἐλθέτω ἡ βασιλεία σου
γενηθήτω τὸ θέλημά σου
ὡς ἐν οὐρανῷ καὶ ἐπι-γῆς
τὸν ἄρτον ἡμῶν τὸν ἐπι-ούσιον δὸς ἡμῖν σήμερον
καὶ ἄφες ἡμῖν τὰ ὀφειλήματα ἡμῶν
ὡς καὶ ἡμεῖς ἀφήκαμεν τοῖς ὀφειλέταις ἡμῶν
καὶ μὴ εἰσενέγκῃς ἡμᾶς εἰς πειρασμόν
ἀλλὰ ῥῦσαι ἡμᾶς ἀπο-τοῦ πονηροῦ
Πάτερ
ἁγιασθήτω τὸ ὄνομά σου
ἐλθέτω ἡ βασιλεία σου
.
.
τὸν ἄρτον ἡμῶν τὸν ἐπι-ούσιον δίδου ἡμῖν τὸ καθ ἡμέραν
καὶ ἄφες ἡμῖν τὰς ἁμαρτίας ἡμῶν
καὶ γὰρ αὐτοὶ ἀφίομεν παν-τὶ ὀφείλον-τι ἡμῖν
καὶ μὴ εἰσενέγκῃς ἡμᾶς εἰς πειρασμόν
.
В тази таблица:
червен шрифт, са думите на молитвата Отче наш, Който е в текста на Евангелието на Матей, но не и в текста на молитвата в Евангелието на Лука. зелен шрифт са думите, които се различават в молитвата Отче наш, в Евангелието на Матей от думите на молитвата Отче наш, в Евангелието на Лука.
Във всички древни ръкописи на Матей Евангелие фраза: «. Ὅτι σοῦ ἐστιν ἡ βασιλεία καὶ ἡ δύναμις καὶ ἡ δόξα εἰς τοὺς αἰῶνας · ἀμήν» - «За царството е Твое, и силата и славата, до вековете. Амин "липсва в молитвата Отче наш. Тази фраза в молитвата Отче наш, а Матей е по-късна добавка.
Най-кратката версия на молитвата Отче наш, е в най-древните ръкописи (Papyrus 75 (инж.) Руски език. (Началото на века III) и Ватикана кодекс (IV век)), Евангелието на Лука. Текстът трябва да бъде на руски:
Отче, да се свети Твоето име; Да дойде Твоето царство; насъщния ни хляб дай ни всеки ден; И ни прости греховете, защото и сами ние прощаваме на всеки, който е наш длъжник; И не ни въвеждай в изкушение
Och҃e наш род ѥsi на nbs҃h.
Да st҃itsѧ imѧ tvoѥ.
може да дойде tsrs҃tviѥ tvoѥ.
Да bѫdet volꙗ tvoꙗ.
ꙗka на nb҃si и ꙁemli.
hlѣb Наш nasѫschnꙑi. Дай Нам DNS
И прости нам dlgꙑ nashѧ.
ꙗko и mꙑ ostavlѧѥm dlzhnikom nashim.
и ни vvedi в атака.
Hb iꙁbavi nꙑ OT nepriꙗꙁni.
ꙗko tvoѥ ѥst tsrs҃tviѥ и силата и славата до vѣk. амин. [20]
Och҃e наш род ѥsi на nbs҃h.
Да st҃itsѧ imѧ tvoѥ.
може да дойде tsrs҃tviѥ tvoѥ.
Да BOUDET volѧ tvoꙗ.
ꙗka на nb҃si и ꙁemli.
hlѣb наш nasѹschnꙑi (dn҃evnꙑi)
Dai Nam dnⷭ҇.
(Нам Dai vsѧk dn҃).
И прости нам dlgꙑ (grѣhꙑ) nashѧ.
ꙗko и ние ostavlѧѥm dlzhnikom nashim.
и ни vvedi в атака.
Hb нас iꙁbavi ѿ nepriꙗꙁni.
ꙗko tvoѥ ѥst tsrs҃tvo. и силата и славата
ots҃a и sn҃a и st҃go dh҃a при vѣky. Амин. [21] [22].
Ѡ҆ch҃e Наш i҆zhe e҆si на nb҃sѣⷯ,
Да sᲅ҃iᲅsѧ i҆mѧ ᲅvoѐ,
Да prїideᲅ tsrⷭ҇ᲅvїe tvoѐ,
Да bꙋdeⷮ volѧ ᲅvoa,
ꙗ҆ko на nb҃si i҆ на ꙁemlѝ.
hlѣb nashᲆ nasꙋschnyi dazhd Нам днес
i҆ ѻ҆sᲅavi Нам ни dol꙽gy,
ꙗ҆ko i҆ ние ѻ҆sᲅavlѧem dol꙽zhnikomᲆ nashiⷨ,
i҆ не v꙽vedi NAS vnapasᲅ,
но i҆ꙁbavi naⷭ҇ ѿ lꙋkavago.
Ꙗ҆ko ᲅvoѐ e҆sᲅ tsrⷭ҇ᲅvїѐ i҆ сила i҆ слава vѣki. amiⷩ҇. [23] [24]
Ѻ҆ch҃e Неш, i҆zhe є҆sѝ на nb҃sѣh,
Да st҃itsѧ i҆mѧ tvoѐ:
Да prїidet tsrⷭ҇tvїe tvoѐ:
Да bꙋdet volѧ tvoѧ,
ꙗ҆kѡ на nb҃sѝ, i҆ на zemlѝ:
hlѣb Наш nasꙋschny
Дай Нам този ден:
i҆ ѡ҃stavi NAM дългове nashѧ,
ꙗ҆kѡ i҆ ние ѡ҃stavlѧem dolzhnikѡm nashym:
i҆ не ни vvedѝ в атака,
но i҆zbavi NAS ѿ lꙋkavagѡ:
ꙗ҆kѡ tvoѐ є҆st tsrⷭ҇tvїe i҆ сила i҆ vѣki на слава. A҆min. [25] [26] [27]
Отче наш, Който си на небесата!
Да се свети Твоето име,
Да дойде Твоето царство,
Да бъде Твоята воля,
както на небето и на земята.
Хлябът наш насъщен дай ни днес;
И прости ни дълговете,
Ти и ние прощаваме на нашите длъжници;
И не ни въвеждай в атака,
но избави ни от лукавия:
Ти tvoé EST Цар-а-VIE, силата и Sláva в vѣki. Амин. [27]
преводи на български език
Дълги православен катехизис митрополит Филарет (Дроздов) пише: "Отче наш - молитва, която нашият Господ Иисус Христос ни учи апостолите и те дадоха всички вярващи" [32]. Той го определя: призоваването, седем петициите и славословие.
За да се обадите Бог Отец дава християни вяра в Исус Христос и благодатта на регенерация на човека чрез жертвата на Кръста, подадена от тях. Кирил Йерусалимски пише [33]:
Позволяват на хората да се обаждат Бог Отец може да бъде само себе си Бог. Той е дал това право на хората, което ги прави сина Bozhmi. И въпреки факта, че те са избягали от него и са били в крайна ярост срещу Него, Той даде забравяне на обиди и общението на благодатта.
Забележка ", който си на небето" е необходимо за да започне да се молим: "оставете всичко земно и тленно, и повишаване на ума и сърцето на небесното, вечното и божественото." [32] Той също така показва, че седалището на Бога. [34]
Според св. Игнатий (Брянчанинов) "Петициите, от които Господната молитва - петиция духовни дарове, закупени изкуплението на човечеството. Нито дума в молитвата на плътта, временните нужди на лицето. " [34] Въпреки това, Григорий Нисийски казва, че "в команда, за да поискат насъщния хляб, ни предлагат, мисля, доктрината, че удовлетворението на малки и умереност по силата на закона е равен на безстрастие, а не да има нещо нужди на природата" [35].
- "Да се свети Твоето име" Йоан Златоуст пише, че тези думи означават, че един вярващ трябва първо да поиска от "славата на Небесния Отец." [36] православен катехизис казва: "Името на Бог е свят, и, без съмнение, е свят сам по себе си" и по този начин да "по-свято в хората, че е вечен светостта на Него да са те." [32] Максим Изповедник посочва: "Светият Отец, ние имаме името на своя небесен по благодат, когато умирам похот, прикрепена към майка си и се пречиства от гибелните страсти." [37]
- "Да дойде Твоето царство" Православен катехизис казва, че Божието царство "идва тайно и вътрешно. Божието царство не иде с изпълнението (с признаци). " [32] Тъй като влиянието на чувството за Божието царство на човек Игнажден (Bryanchaninov) пише: "Почувствай себе си в Божието царство се пролива за света чужденец, враждебен на Бога. Чувствайте се в Божието царство може да има желание, с истинска любов към другите, така че в цялото си царство на Бога. " [34]
- "Да бъде Твоята воля, както на земята на небето" Това вярващ изразява, че той иска Бог да всичко, което се случва в живота си, това не се случи, по негова молба, но както е угодно на Бога. [32]
- "Хлябът наш насъщен дай ни днес," В православния катехизис "ежедневно хляба" - е "необходимо хлябът да бъде, или да живее." но "хляб за душата" - е "Божието слово и Тялото и Кръвта на Христос." [32] В Максим Изповедник думата "днес" (днес) се тълкува като съвременната епоха, което е, земния живот на човека. [37] Блажени Йероним [1] и св. Йоан Дамаскин [2] Думата "ежедневно» (έπιούσιον) се отнасят до бъдещето вечен, която се стреми Бога в тази молитва и би искал вкус на "днес" (още преди физическата си смърт).
- "Прости ни дълговете, както и ние прощаваме на нашите длъжници" по дълга в тази петиция се отнася за греховете на хората. [38] Необходимостта да простим на другите своите "задължения" Игнатий (Bryanchaninov) обяснява, че "Оставянето на съседните им грехове пред нас, дълговете си имаме собствена нуждата ни да не я изпълнява, ние никога не Придобиване настроение, способен да приеме обратно изкупуване". [34] Вж. Притча на прощава служител.
- "Не ни въвежда в изкушение" Тази петиция, вярващи питат Бог как да ги предпази от изкушението, и ако това е така, по Божията воля, трябва да бъдат тествани и се почистват с помощта на изкушения, е, че Бог не ги даде на изкушението да напълно и да ги предпази от падане. [38]
- "Избави ни от злото" В тази петиция, вярващият моли Бог да го избави от всяко зло, [39] и по-специално "от греха и злото, от зли предложения и клевета дух на злобата -. Дявола" [38] и от неизбежна съдба хитър.
- Doxology - "Защото царството е Твое, и силата и славата, до вековете. Амин. "
Тези думи изразяват християнската вяра, надежда и любов, че Всемогъщият Бог със сигурност ще изпълни искането му. В славословие в края на Господната молитва предоставя на вярващия, след като всички петиции, които се съдържат в него, за да даде Бог дължи почит.
Нашият Отец в музика
Свързани статии