Не е по-добре, както и с произнасянето на имената на някои германски градове: всички говорители анкети казват, например, "Потсдам", че е необходимо да се каже "Потсдам".
Но чуете произношението radiodiktorov десетки милиони хора, да ги обмисля модел на правилен говор. Така трябва да бъде.
Произношението на чужди думи понякога имат погрешно е толкова вкоренено, че давността не е възможно да се справят с тях. Вземете най-малко знае името. Но ние се разграничи този разговор в специален раздел.
За фамилните имена
Фамилия на великия английски писател Уилям Шекспир трябва да се произнесе с акцент върху първата сричка на "Шекспир". Въпреки това, всички ние казваме "Шекспир": както се случи с появата на Шекспир на руски сцената и в българските преводи на книгата. Не е ясно защо - защото името на друг голям английски поет Байрон ние произнася правилно. Достатъчно е да се припомни, Лермонтов линии:
"Не, аз не съм Байрон. Имам други, все още неизвестни до избраният ..."
Имайте предвид, между другото, че името на известния герой на "Хамлет" на Шекспир, за дълго време ние произнася с грешен акцент на последната сричка - "Хамлет", но през последните години се превърна в норма правилното произношение - ". Хамлет"
(Но "Макбет" следва да се произнесе с акцент върху последната сричка: тя е по същество "Мак - Бет" - това е, старата форма на "син Бета" ...)
Чуждестранните фамилия, много по-нови от Шекспир изненадва mispronunciation на имената на големия немски учен Рьонтген: тя трябва да се произнесе "Рьонтген", с акцент върху първата сричка, но по някаква причина ние го произнася в "френски" стил: "рентгенов".
Но името на великия френски учен Пастьор произнася в много "немски" по следния начин: "Пастьор".
Що се отнася до българските имена, трябва да спрете на първо място за най-често срещаната фамилия "Смит", който се произнася по два начина: "Иванов" и "Иванов".
Как да се поправи? Струва ми се, че да се твърди, че не е нищо; необходимо е да се каже, "Смит".
Защо? Да, дори и само заради това, което правим, е стрес във всички подобни фамилни имена: "Степанов", "Романови", "Selifanov", "Улянов", "Dem'yanov", ". Касянов" В крайна сметка, никой не дойде на ум да се каже "Степанов", "роман" и така нататък. Г.?
Имайте предвид също така, че имената на всички известни "Иванов" се произнася правилно: на художника Александър Иванов, композитор Ippolitov-Иванов, писател Всеволод Иванов. И накрая, играта на Чехов "Иванов" прекалено, никой няма да каже: "Иванов". Изглежда, че няма причина да се наруши от името и на всички останали многобройни Иванов.
Трябва да се отбележи, че произношението на имената понякога се променя драстично. Така например, в детството ми, тоест, преди петдесет години, всички, винаги казва "Мусоргски", както и "Чайковски", "Жуковски", "Загорски", "Maslowski", "Smirnovsky" и др. Сега, всичко - и най-вече radiodiktory - произнася се "Мусоргски". Струва ми се, че е за предпочитане да се говори все още, "Мусоргски", не на последно място, защото тя е хармонично ...
Понякога въпросът за правилното произношение на имената може да се реши много просто.
Като пример, че е необходимо да се каже: "Odoyevski" или "Odoyevski"?
Правилно, разбира се, "Odoyevski", защото това име идва от град Тула област, която се нарича "Odoev" ...
Е, ако разговорът се обърна към имената, и да поговорим за имена.
Тук говорим за "нередности" много специален, всеки човек на нашето време, разбира се, е свободен да има някакво име, без оглед на Поповски "календар", но ако се подходи към този въпрос от историко-филологически страна, може да се намери нещо любопитно и като значение за темата на тази книга.
По-голямата част от нашите имена - гръцки произход: те дойдоха при нас от Византия, заедно с християнството. Много по-малко латинските наименования (Роман), иврит, и има много малко - славянски, че се открояват сред другите на своята семантична яснота (вяра, надежда и любов, Владимир, Владислав, Всеволод, Богдан, Людмила и др.). Има някои имена на арабски, индийски, персийски, сирийски, халдейски, готически и немски произход.
Всички те влезли в така наречената "календар" на Руската православна църква. Всяко име означаваше нищо на езика, от който е взето - най-вече нещо положително, добродетелен и достойно за похвала.
Например, Akaki означава "мек", Ириней - "мир" Модест - "скромен" Astion - "приятелски".
Не е забравил достойнството на друг вид: Paramon - "твърд", Андрей - "смел", Никита - "победител", Calistrat - "добър войник", Пахомий - "широк".
На имената на жените, ние отбелязваме: Агнес - "чисти" Anfisa - "цъфтят", Агата - "добра", Glikeriya - "сладък", Глафира - "гладко", Евтропий - "милостив".
Това обаче не трябва да мислим, че всички имена, засегнати от достойнства и добри качества. Сред имената на осветен църквата и много от тях са тези, които едва ли биха могли да си намерят работа, ако родителите са знаели, че в действителност, по смисъла на тези имена.
Достатъчно е да се спомене, такива наименования, включени в календара: Азат - "евнух", Pamfamir - "просто липсва," Цезар - "рязани" Ardalion - "flyblown" Ekdit - "съблича" Маруф - "плешив", Ирина (да не се бърка с Ириней) - "плаче" Filoktimon - "алчен човек", Фоча - "тюлен", агаве - "скакалци", Vianor - "изнасилвач" Psoi - "месо на кръста" ...
Не е по-добре, и такива женски имена: Барбара - "груб", Присила - "стари", Клаудия - "куц" Bacca - "пустиня", Сира - "примка" зла жена - "червен кон" ...
Всяко име е неговата "шеф", което е, на "светец", чиято памет се чества ежегодно на Църквата в същия ден; Този ден се нарича у дома "имен ден". Някои от най-често срещаните имена или сте имали няколко "светии" или чества няколко пъти в годината. Така че, Джон (Иван) - празнува 70 пъти в годината, Петър (!) - 33 пъти, Пол - 20, Мери - 11 пъти. (Имайте предвид, между другото, че Антъни (Антон) е в година 16 "именни дни", благодарение на което кметът не трябва да има Гогол, за да отпразнуват своя имен ден и дори на "Onuphrius", който имаше само три "Имен ден"!)
Приписват на "светците" е въпрос на много ясен: Едва ли, например, е било оправдано "святост" жесток и отмъстителен принцеса Олга, съпругата на Игор, постанови, Киевска Рус през Х век ... Не по-малко объркване беше католиците по този въпрос: достатъчно е да се припомни, че през 1431 г. Жана д'Арк е изгорена на клада като еретик и порочен врагове на католическата църква, а през 1910 г. е обявено за светец от Ватикана!
Не без странности. По този начин, православната църква е "открит" в началото на ХХ век, на светиите Ина и Rima, чиито имена бяха считани преди това жените са мъже, защо продължават тези имена са били инструктирани духовници дават само едно новородено бебе момче ...
Много от имената, включени в нашето ежедневие, в двойна форма: длъжностното лице (означените в календара) и под формата на народната народен език, тоест, с някои - понякога значително - отклонения от установената форма.
Примери за това са много: Мелания ( "черен") - Malanya, Glikeriya ( "сладък") - Lusha, Ирина ( "мир") - Арина, Евдокия ( "dobroslavnaya") - Avdotya, Ксения ( "гости") - Aksinya, Aquilina ( "орел") - Akulina, Джордж ( "земеделец") - Егор, Изидор ( "дар от Изида") - Sidor, Йоаким ( "одобрението на Бога") - Akim, Киприан ( "зрял плод") - Kupriyan, Дионисий ( "бог на виното") - Денис, и т.н. ...
Трябва да се отбележи, че поради огромния брой имена, споменати в календара, в дома в продължение на векове да се използва не повече от една четвърт: другите имена - всичко това Дула, Psoi, Завулон, Luppos, Pavsikaky, Bidzina, Гад (има и imechko!) Huzdazat , Golinduha, Христодулос Epihariya и много други - или изобщо да не дават на новородени или дадени в редки случаи ...
Revolution, трансформира всеки аспект от живота ни е донесъл със себе си нови имена.
Някои от тях са пълни с дълбок смисъл, красиво и удобно в ежедневието. Това са - Vladlen, Нинел, Vilena, Маркс, Марат и Спартак ... Има нови имена: Radium Volt идея Силиконовата Поема ...
Разбира се, пак повтарям, всеки съветски гражданин и всеки съветски гражданин са свободни сами да избират и име на детето си на вкус, без оглед на Поповски "календар", но изглежда, че имена като "Електрификация" и "индустриализация" - не-живот поне за поради трудната произношението на ...
Едва ли заслужава поощрения и ентусиазъм митологични имена (Афродита, Венера, Диана, Титан, Атлас), както и чуждестранни, като Ричард, Робърт Уилямс, Хенриета Матилда, Елвира, и така нататък. Г.
"Защо?" - Предвиждам въпрос някои читатели.
Да, доста по същата причина, че новото селище някъде в девствените земи на руски природен име, като "Krasnograd", отколкото "Redtaun", "Villruzh" или "Rotburg". И главната улица е по-добре (по-ясни, по-лесно, по-естествено, по-логично), наречена "Още" от "Биг Стрийт", "Гранд авеню" или "Grosse Strasse" ...
Всеки народ има свои национални традиции, обичаи и навици, които могат да се разбираме много добре със своите международни приятелски чувства с други хора, по отношение на неговото изкуство, национална по форма, за чуждестранни фолклорни обичаи и навици.
И не защото сърцата ни по-сладък имена като Иван, Илия, Алекс, Мария, Елена и др., Че се спазват някои митичния "свята", но тъй като те живеят и "Иван Царевич" в памет на нашия народ, и "Иля Муромец" и "Альоша Попович" и "Мария Beauty" и "Елена Wise" ...
Свързани статии