8.3. Българското законодателство в областта на чуждестранните инвестиции гаранции
Един от най-важните проблеми в създаването на благоприятен инвестиционен климат за чуждестранните инвеститори е да се подобри националната правна закрила на чуждестранните инвестиции. Въз основа на опита на правното регулиране на чуждестранните инвестиции в индустриализираните страни в сегашните условия е необходимо да се опитаме да решим някои концептуални проблеми в тази област. Един от тези проблеми в чуждестранни инвестиции контекст, разработването на национално законодателство, е въпросът за правните гаранции, дадени на чуждестранни инвеститори.
На първо място става дума за гаранция за неприкосновеността на чуждестранни инвестиции в България.
Икономически права, посочени в чл. 35 от Конституцията включва правото да се притежава, да купува и продава всички видове частна собственост. Никой не може да бъде лишен от своята собственост, освен по съдебен ред. Принудително отчуждаване на собственост за държавни нужди е възможно само в случай на пълно обезщетение (стр. 3).
Конституцията на България не съдържа специфични разпоредби за различните видове собственост. Той установява ясно, че частни, държавни, общински и други форми на собственост се ползват от равно признаване и защита (чл. 8).
За чуждестранен инвеститор, който не е приемаща държава, в договорни отношения, основните нетърговски рискове, свързани с изпълнението на мерките, приемащата държава за принудително извеждане, равняващи се на отчуждаване или национализация [400].
Българското законодателство предвижда такъв форми на принудително извеждане на чуждестранни инвестиции, национализация и изземване. Процесът на национализация на българското право е обявена, но в момента не е получил поради регулиране развитие.
На вътрешния теорията и практиката на правното регулиране на чуждестранните инвестиции по отношение на този аспект се фокусира върху проблемите на национализация, защото тази институция има дълга история [401].
Съветски България е първата страна, която, според Джордж. Бяла, не само въвежда напълно неизвестни в момента на думата "национализация", но на практика е показала на света какво означава. Болшевишки указ през 1918 национализира всички повече или по-малко големи предприятия в страната, включително и чуждестранна собственост. Впоследствие, в хода на новата икономическа политика, чуждестранни инвеститори, което води широки инвестиционни дейности в страната ни въз основа на концесионни договори, за пореден път не успяха. И през 30-40-те години. XX век. известни международни арбитражни съдилища се произнася по необходимостта да се компенсира концесионерите Запада, но Съветският съюз явно е отказал на тяхното изпълнение. Интересното е, че много западни фирми, които сега са действат като инвеститори в България, в момента вече са загубили техния капитал [402].
С оглед също така изрази по-горе обстоятелства, национализацията на чуждестранни инвестиционни въпроси все още са актуални в България досега. Не е без значение и за себе си практичен и доктринален материал, натрупани в двете националното и международното право.
Терминът "национализация" вътрешното законодателство обикновено третира като държавна властен акт, насочен към принудителното прекратяване на частната собственост върху определен имот и (или) на правата на частно участие в акциите и капитала на организацията и възникването на правото на собственост върху този имот (право на участие в акции и капитал) на държавата, обикновено при екстремни условия (революция, войни, кризи и т.н.).
Национализация на всяко имущество, се допуска само чрез издаване на индивидуален специфични Закона за принудителното обезсилване на даден имот на държавната изпълнителна власт (стр. 3 на чл. 35 от Конституцията). Смята се, че национализацията като принудителен акт не подлежи на обжалване по съдебен ред. Принципът е, че който и да е национализация трябва да бъде придружено от плащането на справедливо обезщетение и равен процент, както и временно (стр. 3 на чл. 35 от Конституцията).
Това обяснява факта, че държавната получателя на кръга се опитва да осигури за насърчаване на чуждестранни капитали на благоприятен инвестиционен климат, поради организационни и законови мерки, и да се подобри правната защита на чуждестранните инвестиции.
Предоставяне на инвестиционни гаранции означава да се гарантира, че съвкупността от състоянието на организационни и законови мерки за защита на международните инвестиции от неговото създаване до неговата ликвидация. Концепцията за правен статут и защита на инвестициите, от една страна, и инвестиционни гаранции - от друга, са взаимно зависими и неделими една от друга.
Гаранция механизъм - механизъм, който действа в интерес на обществото, тъй като целта му е да насърчи националните инвестиционни политики. Тя насърчава създаването на инвестиции от лица, на държавата на - капитал износителя в държавата на получателя [403]. Ефективността на правния режим на чуждестранните инвестиции зависи от нивото на държавните гаранции за чуждестранните инвеститори. Движещата сила зад инвестиционна политика, насочена към насърчаване на чуждестранните инвестиции чрез създаване на благоприятен инвестиционен климат, действа гаранции недвижими сигурност са заложени в законодателството в хода на изпълнение на инвестиционния проект. първите инвестиционни гаранции, предоставени от национални правни инструменти. Гаранции, предоставени от физически и юридически лица, действащи като чуждестранен инвеститор на територията на страната получател. Осигурени са тези гаранции, като правило, със специална инвестиционна статут, съдържа допълнителен степен на защита, която е извън обхвата на общото гражданско право, насочени към предоставяне на правна обичайната му търговска дейност.
По принцип, набор от гаранции, предоставени на чуждестранни инвеститори в различни страни е почти един и същ. По-специално, има три основни групи от тези гаранции: а) предпазни мерки, за да гарантират целостта на имота, съставена от чуждестранни инвестиции; б) гаранция признаването на правото на чуждестранните инвеститори да се възползват от техните инвестиционни дейности; в) гаранции относно реда на разглеждане на инвестиционни спорове [404].
Тези видове държавни гаранции са отразени в Закона за чуждестранните инвестиции (гл. II), следва да се отбележи, че всички тези гаранции за осигуряване на този закон са били включени като условия в редица двустранни споразумения за насърчаване на инвестициите, както и международни споразумения, свързани с с дейността на международните икономически организации.
Този обширен списък на гаранции, съдържащи се в закона, с неясното определение за държавните гаранции, тяхната декларативен характер, липса на процесуални механизми на действие на тези гаранции [405]. непредназначена приоритетни сектори на икономиката, развитието на заинтересуваните държави, nonreflection съвременните тенденции на развитие на инвестиционни отношения [406]. доказателства може би, че неуспехите на България в изпълнението на правните реформи.
Федералния закон "за чуждестранните инвестиции в България" съдържа следния списък с държавни гаранции, предоставени на чуждестранни инвеститори.
1. Гаранция за правна защита на чуждестранните инвеститори на територията на България (чл. 5).
2. Гаранция за използване на различни форми на чуждестранните инвеститори да инвестират на територията на България (чл. 6).
3. Гаранцията на правата и задълженията на инвеститора на друго лице (чл. 7).
4. Гаранцията за плащане в случай на национализация и изземване на имущество на чуждестранен инвеститор или търговска организация с чуждестранни инвестиции (чл. 8).
5. Гаранцията срещу неблагоприятни промени в чуждестранните инвеститори България законодателство (чл. 9).
6. гарантиране на адекватна спор, възникнал във връзка с изпълнението на инвестициите и стопанската дейност на територията на България, чуждестранният инвеститор (чл. 10).
7. използване Гаранция на територията на България и българския превод отвъд доходите, печалбата и други законно получени парични средства (ст. 11).
8. гарантиране на безпрепятствен износ извън български имота и информация (в документален филм и електронен носител), внесени на територията на България като чуждестранни инвестиции (чл. 12).
9. права гаранция за чуждестранните инвеститори за закупуване на ценни книжа (чл. 13).
10. Гарантиране на участието на чуждестранни инвеститори в приватизацията (чл. 14).
11. Гарантиране на правата на чуждестранен инвеститор на земята и други природни ресурси, сгради, съоръжения и друга недвижима собственост (чл. 15).
Списъкът на гаранции, предвидени в закон за инвестициите на външните в България, начело с гаранция за правна защита на чуждестранните инвеститори на територията на България, посочени в чл. 5 от закона. Той предвижда, че "чуждестранният инвеститор е дадена пълна и безусловна защита на правата и интересите, които се съдържат в настоящия федерален закон, други федерални закони и други нормативни правни актове на български и международни договори на България".
Тази разпоредба по смисъла и съдържанието на съответните понятия, посочени в международните двустранни споразумения за насърчаване и взаимна защита на инвестициите.
Законът предвижда също, че "чуждестранния инвеститор има право на обезщетение за вреди, причинени на него, тъй като в резултат на незаконни действия (бездействия) на държавните органи, органите на местното самоуправление и техните служители, в съответствие с гражданското законодателство на Република България."
Инвестиционен Закона за външната казва тук за два случая на причиняване на вреда. На първо място, на щетите, причинени от действията на държавните органи или от техните служители. Ние не говорим за всички действия, но само тези, които противоречат на действащото законодателство в България. На второ място, на щетите, причинени в следствие на неправилно прилагане на държавни органи или от техните служители на задълженията, предвидени от законодателството на чуждестранен инвеститор. Така вреди, причинени от чуждестранен инвеститор в резултат на горните действия, изпълнявани от органа, който е извършил такива актове, което означава, че държавният орган или длъжностно лице, се наказва с чуждестранен инвеститор на неговото имущество. Днес, тази разпоредба е в противоречие с чл. 16 и 1069 от Гражданския кодекс, според които щетите, причинени на държавните органи, местните власти и техните служители трябва да бъдат компенсирани чрез съответна на касата. В този случай, вредата се компенсира изцяло (стр. 1, чл. 1064 от Гражданския кодекс).
Следващият Гаранцията покрива използването на чуждестранни инвеститори от различни форми на инвестиционната активност на територията на България. Според Закона, "чуждестранния инвеститор има право да инвестират в България във всичките му форми, не е забранено от законодателството в България."
Свързани статии