Задачи за самостоятелна работа
Търговските банки в пазара на ценни книжа
В зависимост от националното законодателство на историческите традиции и особености на формиране на националните фондови пазари на една страна, банките могат да играят различните им функции.
Световната практика познава два подхода към проблема с комбинация от нормалната банкова дейност с дейността на пазара на ценни книжа.
Според един подход, банките трябва да бъде забранено да осъществяват определени видове професионални дейности в областта на пазара на ценни книжа (брокер, дилър, организатор на пазара), и трябва да бъдат силно ограничени в определени видове непрофесионални дейности, тъй като инвеститорите (инвестиращи в не-държавни ценни книжа, с изключение на дъщерни дружества на банката и финансови компании).
Този подход се използва в Съединените щати, където разделението на универсални банки и търговски инвестиции в началото на 30-те години на ХХ век. Тя е въведена като реакция на вълна от фалити масови банкови. Причината за тези откази е прекомерната активност на банките за инвестицията на депозитите на клиенти в не-държавни ценни книжа и предоставяне на гаранции за такива ценни книжа. Тежка икономическа криза и депресия доведе до масивни разруха компании, увреждане на ценни книжа и като резултат - до верига от банкови фалити. Неговата роля също се играе от липсата на адекватна държавна регулация на инвестиционното банкиране дейност. В резултат на икономическата криза на системата на пазара на ценни книжа и банковата система на САЩ е толкова разбити, отслабва и дискредитирани, които всъщност бяха повторно възстановяване на системата за държавно регулиране на финансовия пазар (както на пазара на ценни книжа и на банковата система). На този фон, концепцията за разделяне на търговската и инвестиционната (така наречената "закона на стъкло - Закон Стийгъл") на банките се приема лесно и ние трябва да отдадем почит, в продължение на десетилетия, решен успешно своята задача - защита Масови вложителите от рисковете, свързани с инвестиции в ценни книжа.
През последното десетилетие в САЩ има "размиване" на границите между инвестиционни и търговски банки, като постепенно изменения в законодателството, разширяване на компетентността на търговските банки, както и чрез въвеждането на нови видове банкови операции (особено с деривати), които не са пряко обхванати от съществуващата ограничения.
Вторият подход е да се позволи на банките да се съчетаят обичайните банкови сделки с по-голямата част от сделките на пазара на ценни книжа (и двете професионални и непрофесионални). Такъв подход преобладава в европейските страни и приет като основа за бъдещето на обединена Европа. Според този подход, ограничаването на риска от инвестиционни банкови операции трябва да се извърши не "хирургически" методи за директен разделение на функциите, както и с въвеждането на специален "вграден" ограничения обезкуражават прекомерни инвестиционни банки в ценни книжа, чрез правилно държавния контрол върху банковата дейност, както и повишено внимание към на проблема с конфликта на интереси в дейността на финансовите пазари.
В най-пълна форма, този подход преобладава в Германия, където съгласно законодателството на само банкови институции са допустими за специален лиценз за работа с финансови средства на клиента в областта на "класически" банкови операции, както и в областта на инвестиционната активност и поддържане на дейността (например, като хранилища).
Под влияние на конкуренцията, някои банки в Европа са се въвеждат в работата си концепцията за специализация и разделение на различните банкови функции за различни клонове и дъщерни дружества. В същото време, обаче, е необходимо да се наблегне на принципа на доброволност, автономия при избора на банковата стратегия, законната възможност, ако е необходимо, да се комбинират различни банкови операции в рамките на едно юридическо лице.
От възраждането на съвременната българската банкова система (края на 80-те - началото на 90) законодателство спазва втория подход - универсална банка.
Според банкови регулации банките в България е универсална банка, т.е. съчетават традиционния банкиране с операции на пазара на ценни книжа (непрофесионален и професионален).
буркани, извършвани сделки с ценни книжа от непрофесионални общите правила за инвеститорите и емитентите, както и в рамките на правилата и на допълнителни правила, установени българска банка. Трябва да се отбележи, че Централната банка на България регламентира непрофесионални дейността на банките на пазара на ценни книжа, по-строго, отколкото другите български публични органи контролират своите подчинени търговски организации.
Професионална дейност на банките на пазара на ценни книжа се извършва от банков лиценз, издаден от Централната банка на България. Предполага се, че Централната банка на България като един надзорен и контролен орган, има всички правомощия да проверяват и ако е необходимо регулиране на професионалната дейност на банките, включително и на пазара на ценни книжа. В България банката за тази цел е възможно да се изисква редовни и специални доклади, правото да назначава банковите проверки и да наложи санкции на банки (и двете леки и тежки, до отнемане на лиценза и ликвидация на банката), ако е необходимо.
В допълнение, съгласно действащото законодателство, българската валута само банки, които са получили лиценз, въз основа на Централната банка на България има право да извършва сделки с чуждестранна валута, са свободни да извършват двете професионални и непрофесионални дейности в чуждестранни финансови пазари.
Централната банка на България оперира редица ограничения по отношение на инвестиционните операции на банките - с рискови фактори при изчисляването на съотношението на собствените средства на банките и на различни изделия от активите си, както и значителни изисквания за създаване на вътрешни банкови резерви за потенциална обезценка на инвестициите в ценни книжа.
Дейността на банките инвеститори, така и за емитентите на пазара на ценни книжа регламентира Банк България, включително създаването на счетоводните правила и операции технологии.
Сегашното състояние на нещата на българския фондов пазар предполага, че в близко бъдеще, банките ще поемат водеща позиция сред двете емитенти и институционални инвеститори, както и сред професионалните участници на пазара на ценни книжа. Така например, в пазарните банки с държавни ценни книжа - най-активните купувачи в първоначалното им разположение. Основната оборота на вторичния пазар на държавни ценни книжа се извършва от банки. Последно активно да започнат да придобиват акции на дружеството с цел създаване на финансово-промишлени групи и консолидира своето влияние в производствените сектори на икономиката.
В допълнение, български фондов пазар инфраструктура ще продължи да расте, поради факта, че банките ще предоставят на клиентите с масови търговци и други професионални услуги в областта на родителските права, населено място и парични и клиринговите дейности.
Като професионален участници на пазара на ценни книжа, банките могат да извършват брокер, дилър, клиринг, попечителство и управление на ценни книжа.
Основните цели на дейността на банките като посредници на пазара на ценни книжа, е:
- разширяване на списъка на услугите, предоставяни на клиентите;
- разширяване на приходната база на дейността на пазара на ценни книжа;
- разширяване на каналите за проникване на пазара, и като следствие, повишаване на мобилността на работата по него.
Стойността на дейността на банките на пазара на ценни книжа, като голяма активност за всяка отделна банка, така и за икономиката като цяло. Така че, банки, извършващи дейности на пазара на ценни книжа, като се укрепи позицията си на банковия пазар, разширяване на приходите и на клиентите си база, подобряване на тяхната мобилност. Всичко това допринася за по-динамична банкова система, която се характеризира със мултидисциплинарни дейности и участие в дейността на реалната икономика. В допълнение, наличието на банките на пазара на ценни книжа се увеличава мобилността на икономиката като цяло и увеличава скоростта на потока на средствата между секторите.
Инвестиционен фонд - е форма на колективно инвестиране в ценни книжа. Инвестиционният фонд не е професионален участник на пазара на ценни книжа. Неговата цел - да се съберат от средствата на инвеститорите за инвестиране в ценни книжа или други активи; продължителната употреба на тези средства и тяхното управление - това е специален мениджър.
Инвестиционният фонд е предназначен главно за натрупване на средства на дребните инвеститори. Благодарение на Фонда, инвеститорите да получат достъп до пазарите с голям брой минимален обем от сделки и възможността за привличане на специалисти в управлението на неговия портфейл.
Инвестиционните фондове са най-удобната форма на инвестиции и капиталови печалби.
Инвестиционният фонд има отрицателни точки. Всички контрол е съсредоточена в ръцете на малка група от инвестиционни мениджъри. Това означава, че те могат едностранно да се разпорежда с големи активи.
Инвестиционни фондове в България са в наличност и взаимно.
Инвестиционни фондове - отворено акционерно дружество, чийто изключителен предмет на дейност е да инвестират в ценни книжа на собственост и други съоръжения, предвидени в закон №156-FZ "за инвестиционните фондове". Събраните средства се инвестират в ценни книжа, депозити, недвижими имоти и други активи.
Имуществото на акционерно инвестиционен фонд е разделена на собственост, държани за инвестиции (инвестиции резерв) и имота, предназначена за работата на правителствата и на други органи на акционерно инвестиционен фонд.
Инвестиционен резерви инвестиционни фондове да бъдат прехвърлени на доверително управление компанията.
Акциите на инвестиционните фондове се поставят само от отворен абонамент, с изключение на настаняването дял сред квалифицирани инвеститори.
Акционерите на акционерно инвестиционен фонд има право да поиска обратно изкупуване на акциите си на същата основа като тази на обикновените акционери на дружеството.
Съдружници на управляващото дружество, както и служителите на управляващото дружество или на партньорите си, не могат да представляват повече от една четвърт от броя на членовете на Съвета на директорите (Надзорен съвет) и колегиален орган на изпълнителната власт акционерно инвестиционен фонд.
Съдружници са лица, които са пряко ангажирани в този фонд. Техният състав са дадени в таблица. 8.3.1.
1. В пазара на ценни книжа, България се използва:
а) на американския модел на банковата система;
б) германският модел на банковата система.
2. Банките на пазара на ценни книжа български имат право да:
а) действа като емитент на ценни книжа;
б) да се регистрират проспекти;
в) да служи като посредник на сделки с ценни книжа;
ж) функцията на борсата.
3. Икономическият ефект от инвестициите в основен капитал финансира инвестиционния фонд:
а) увеличение на стойността на акциите на дружеството;
б) редовно интерес за използването на средствата на инвеститорите;
в) доход под формата на дивиденти;
ж) доход не е предвидено.
4. управление на акционерно дружество Инвестиционният фонд има право да:
а) купуват продажба на ценни книжа;
б) извършване на сделки с деривативни финансови инструменти;
в) извършват кредитиране;
г) купи български депозитарни разписки.
5. Дава възможност да се инвестира в неликвидни активи:
в) използването на интервали взаимни фондове.
6. Инвестирането в договорни фондове:
а) гарантира малък, но стабилен доход;
б) осигуряване на растеж на стойността на акциите;
в) осигурява приходи от лихви, в зависимост от резултатите от управлението на дружеството;
ж) дава право на непрякото притежаване на ценни книжа.
7. Съставът на отворен портфейл взаимен фонд могат да включват:
а) акции на български компании;
б) акции на чуждестранни компании;
в) недвижими имоти;
г) валутни депозити.
8. пенсионните резерви NPF формират от:
а) средства за задължително пенсионно осигуряване, да прехвърлят управлението на NPF;
б) размерът на вноските на учредителите;
в) пенсионни вноски;
ж) доход от инвестиции на пенсионните резерви.
9. Ограничения за структурата на портфейла APF:
а) акции на ценни книжа на един емитент - не повече от 20%;
б) делът на ценни книжа на един емитент - не повече от 10%;
в) делът на чуждестранни ценни книжа - не повече от 20%;
ж) делът на чуждестранни ценни книжа - не повече от 10%.
10. пенсионни спестявания могат да се реинвестират в:
а) банковите депозити;
б) деривативни финансови инструменти;
в) облигации;
д) ипотечни ценни книжа.
Банките и инвестиционните институции
На рев ЦЕННИ КНИЖА
Свързани статии