отговорността за чужди действия
Заплащането за извършената работа е една от основните отговорности на клиента в договорите за договор за строителство.
Отговорността за чужди действия - един от видовете гражданска отговорност. Това е допълнителна отговорност на лицата, които са отговорни, заедно с длъжника към кредитора за правилното изпълнение на задължението в случаите, предвидени със закон или договор.
Терминът "дъщерно дружество" произлиза от "субсидия" (subsidium), който е на латински означава "помощ и подкрепа"
В съответствие с Гражданския процесуален кодекс на Република България носи споделена отговорност: пълни членове партньорство на задълженията на партньорството, членове на потребителска кооперация за задълженията си в рамките на границите на неизплатената част от допълнителната вноска на всеки член на кооперацията; собственик на имота, предоставена на институцията, задълженията на институцията, в случай на недостиг на това имущество; в случай на несъстоятелност (банкрут) на дъщерното дружество по вина на дружеството, (или партньорство), последният носи споделена отговорност за дълговете си. Гражданско право предвижда други случаи на отговорността за чужди действия.
Институция по отношение на дълготрайните материални активи носи в границите, установени със закон, в съответствие с целите на своята дейност, задачи и цели на правото на владение, ползване и разпореждане на собственика на имота - (. Член 296 от Гражданския кодекс) правото на оперативно управление.
Законодателят ясно е посочено, че институцията е отговорна за задълженията си към кредиторите само в неговите фондове за обезвреждане. С липсата на вторичната отговорност задължения, поети от собственика на съответната собственост (Sec. 2, чл. 120 от Гражданския процесуален кодекс).
По този начин, за имота на институцията въз основа на оперативно управление и които не принадлежат към него, като право на собственост не може да бъде наложено за задълженията гражданска институция.
Все пак трябва да се отбележи, че във Федералния закон "На Изпълнително производство", съдържаща се ограничения по отношение на създаването на възбрана върху имота регистриран двусмислен. В н. 5, чл. 46 от законодателя адекватни правила на гражданското право, показва, че при липса на финансови средства на длъжника, са достатъчни, за да се отговори на изискванията на кредитора, събиране на адреси на друга собственост, принадлежаща на длъжника, с изключение на имущество, които в съответствие с федералните закони не могат да бъдат налагани. Така изключване, ограничение и има имотното състояние на институцията (чл. 120 от НК RF). Въпреки това, чл. 58 от Закона за Изпълнително производство, тези ограничения се отнасят само за спрени от движение или ограничени в обращение собственост. Но институции собственост съгласно оперативния си контрол, както и собственост на основателя, не се отнасят за тях.
На практика има случаи, когато на дело за събиране на задължения за обществена институция от съд се е уверил, заповедта за изпълнение се получиха, но парите да се събират върху него невъзможно. В публикация на отговорността за чужди действия, обсъден въпросът за това, което трябва да се обмисли възможността за събиране на средства по безспорен начин: наличието на изпълнителен лист или фактическа невъзможност на възбрана върху изпълнителния лист.
Въпреки това, невъзможността за затваряне трябва да се монтира по начин, определен в чл. 26 от Федералния закон "На Изпълнително производство", който е необходим определен период от време, и едва след това ще бъде възможно да съди човека, носещ дъщерно отговорност. При условие, положително решение за допълнителен иск на възможно удовлетворяването на кредиторите за сметка на парични средства и друго имущество на собственика.
Резолюция на всички спорове, произтичащи от бизнес сделки следва да се извършва при стриктно спазване на приложимите закони и Конституцията на Руската федерация. Основният закон на страната ни се казва, че собственикът може да бъде лишен от своята собственост само по съдебен ред. Следователно несъдебен, neyurisdiktsionny тяло, в офиса на съдия-изпълнителите не може, с решението си да се оттегли на имота от собственика, а не обвиняем по делото, която не е длъжник по съдебен ред. Това е подходът, използван от арбитражни съдилища в областта на правоприлагането.
Както показва практиката, дългът на институциите най-често се свързва с плащания за електроенергия, топлоенергия, газ, вода, което означава, че разходите не могат да бъдат намалени. Дълговете, натрупани, достигат до много големи суми.
Свързани статии