Член възстанови на работодателя за вреди, причинени по вина на служител (- Счетоводство, 2018

РАБОТОДАТЕЛ обезщетение за вреди,

Причинява се от работника за грешка

Финансова работник трудовото законодателство отговорност е един от видовете юридическа отговорност като санкция за трудови нарушения.

Условия за появата на материал

За служителите обидна отговорност е необходимо да са възникнали по едно и също време на основанията и по реда на тази отговорност. Финансов пасив може да бъде наложено на служителя, само ако са изпълнени следните условия:

- прякото прилагане на действителните щети;

- причинно-следствена връзка между неправомерни действия на служителя (или бездействието) и щетите, възникнали;

- присъствието на служителя виновен за причиняване на вреди от техните действия или бездействия.

Ако служителят не извършва или не правилно изпълняват задълженията си, които определят трудов договор, такова поведение на служителите е незаконно (например, нарушение на вътрешните правила). Налагане на отговорността е възможно не само с незаконните действия на служителя, но и когато неправомерно бездействие. Такава ситуация може да възникне, когато един работник е бил в състояние да се предотврати възникването на повреда, но не предприемат необходимите действия за тази цел (предотвратяване на престоите, брак, кражба и т.н.).

За неправомерни действия на работодателя може да привлече един служител на дисциплинарни, административни или наказателна отговорност. Неправомерно поведение на служителите (своите действия или бездействие), за да бъдат причина за повредата да дойде отговорност. Такава връзка между действията (или бездействие) на служителя и щетите се счита за причинно-следствена.

За да се установи такава връзка изисква фактически обстоятелства и причини, довели до възникване на щетата директно. Така например, на водача на превозното средство не може да бъде държана финансово отговорна за щети на превозното средство, ако то се дължи на вина на завода - производител или техническите служби, които извършват поддръжка на превозното средство, като действията на водача не са в този случай причината за повредата. Ако водачът се задължава инцидент в резултат на нарушения на правилата за работа на регламентите на превозни средства по пътищата, работодателят може да наложи на него финансова отговорност за блокирането на превозното средство.

В случай на конфликт със създаването на причинна връзка между нарушенията, извършени от служители, както и за последиците съдилища проверяват фактите по случая и причините, които са пряко засегнати настъпването на загуба. За да се установи причинно-следствена връзка между неправомерното поведение на служителя и работодателя, произтичащи щети, ако е необходимо, да назначи специална комисия или изпит.

Предпоставка за полагане на отговорност на служителите е наличието на вината му в причиняване на вреди. Вината се различават по форма: преднамерено (пряко или косвено) и небрежност (арогантност, небрежност).

Умишлено увреждане води до по-строги отговорност. Когато умишлено причиняване на щети (кражба на материални активи), служител не може да предвиди последиците от незаконното си поведение и съзнателно отива в увреждането на работодателя. В случай, че работникът или служителят не очаква (макар че трябва да се предвиди) на негативните последици от своите действия (бездействие), налице е неизправност във формата на небрежност. Един пример за тази форма на вината може да се остави в следващия празник на работника или служителя, отговорен за безопасността на материални ценности, ако той не е взела необходимите мерки, за да се прехвърлят ареста му стойностите на други работници, които не са поставени в признаването на необходимостта от прехвърляне на материални активи на работодателя, и за завръщането си от почивка открити липси или липса на повереното му имущество. В този случай, служител на вино се изразява под формата на небрежност (небрежност, арогантност), тъй като той не предвижда негативните последици от бездействието си, въпреки че е очаквал.

В случай на повреди не само по вина на работника или служителя, на който иск, но по вина на официална организация, съдът може да го направи като втори ответник. В този случай, задължението за обезщетение може да бъде наложено в съответните пропорции на двете обвиняеми до степента на своята вина, отговорността на вид и лимит. От размера на щетите да бъдат компенсирани, също оказва влияние върху степента на вина на работника или служителя.

Диференциране на форми на вината е на практическо значение, тъй като в съответствие с това законодателство установява различни отговорност - ограничено или пълно. В същото време в определянето на това дали недостигът на материални ценности, дори и когато тя е била образувана в резултат на мерник служител, т.е. ако има безгрижни форма на вина, той носи пълната отговорност. При липса на умисъл или небрежност е не по вина на работника или служителя за причиняване на вреди. Ето защо, тя се изключва отговорността на работодателя за вреди.

Тъй като служителите са написани договори за пълна индивидуална или колективна (бригада) отговорност, т.е. за обезщетение за вредите, причинени на работодателя в пълен размер за загубата на имущество поверено на работниците и служителите. Договори са сключени с работниците, които са навършили осемнадесетгодишна възраст, и които служат пряко или с помощта на пари, стоки или други ценности собственост (st.244 LC RF).

Отговорност на страните на трудовия договор е за вредите, причинени от него от другата страна на този договор, в резултат на нея за виновен в неправомерно поведение (действие или бездействие), освен ако не е предвидено друго от Кодекса на труда на Република България или други федерални закони. Всяка от страните по трудовия договор трябва да докаже размера на вредите, причинени на него (st.233 LC RF).

В съответствие с st.238 TK България служител трябва да възстанови на работодателя, го накара да насочи действителни щети. Приходите (пропуснати ползи) събирането на работника не е предмет.

Под прякото действителните вреди се отнася до реално намаляване на паричните активи на работодателя или влошаването на това имущество (включително собственост на трети страни във владение на работодателя, ако работодателят е отговорен за съхраняването на имота), както и плащанията за покупка или за възстановяването на имота.

Служителят носи финансова отговорност както преките действителните вреди, причинени пряко от работодателя си, както и за вреди, понесени от работодателя, в резултат на репарации към други лица.

Финансовите служители не носят отговорност, в случай на повреда поради непреодолима сила, нормален икономически риск, спешни случаи (например управление на аварии, пожарогасителна и т.н.) или неизпълнение на необходимата защита или задължението на работодателя за осигуряване на подходящи условия за съхранение на имущество възлага на работника или служителя (st.239 LC RF).

Работодателят също има право на конкретните обстоятелства, при които са били нанесени щети, изцяло или частично да се откаже от възстановяването си от виновен служителя. Вреди на работника или служителя, подлежат на облагане в рамките на тяхната средна месечна работна заплата (st.241 LC RF).

Случаи на пълна имуществена отговорност

Съгласно чл 243 от отговорността за TC България в пълен размер на щетите се възлага на работника или служителя в следните случаи:

- когато в съответствие с Кодекса на труда на Република България или други федерални закони за служител назначен финансова отговорност изцяло за вредите, причинени на работодателя при изпълнение на служебни задължения на служителите;

- недостиг на ценности, които са му възложени от специален писмен договор или получени от нея под един документ;

- умишлено увреждане;

- увреждане от алкохол, наркотици или токсични вещества;

- вреди в резултат на престъпни действия работник създадена от съд присъда;

- вреди в резултат на административно нарушение, ако е инсталиран на съответния държавен орган;

- разкриване на информация, представляваща защитена от закона тайна;

- увреждане не е служител при изпълнение на служебни задължения.

Определянето на размера и реда на събиране

Съществуващото законодателство установява размера и реда на събиране на вредите, причинени на работодателя (st.st.246, 248 TC RF).

Размерът на щетите, причинени на работодателя в случай на загуба или повреда на имущество се определя от реалните загуби, изчислени въз основа на пазарни цени, преобладаващи в района в деня на увреждането, но не по-ниска от стойността на имота, съгласно счетоводното в зависимост от степента на влошаване на имота.

Федералният закон може да бъде специална процедура за определяне на размера на обезщетение за вреди, причинени на кражбата на работодател, умишлено увреждане, недостиг или загуба на някои видове имущество и други ценности, както и в случаите, когато действителният размер на щетите надхвърля номиналната й размер.

Преди да вземе решение относно вредите специфичен работодател е длъжен да извърши одит за определяне размера на щетите и причините за него. За да извършва такава проверка работодателят има право да се създаде комисия с участието на съответните експерти.

Рекултивация на служителя писмено обяснение за да се установи причината за повреда е задължително.

Служителят и (или) неговия представител има право да се запознае с всички тестване материали и да ги оспори по начина, предписан от st.247 на Кодекса на труда.

Процедурата за възстановяване на щети, причинени на работодателя, определени st.248 TK България и трябва да се следват при провеждането на действия за възстановяване на щети по вина на работника или служителя.

Възстановяване от виновното служителя в размер на вредата, да не надвишава средните месечни доходи, направени със заповед на работодателя. Поръчката може да бъде направена не по-късно от един месец от датата на окончателното определяне на размера на работодателя работникът или служителят е причинило вредата.

Ако след един месец е изтекъл или служителят не е съгласен доброволно да компенсират щетите на работодателя, както и размерът на вредите, които се събират от служителя надвишава средните си месечни доходи, възстановяването се извършва в съда.

Когато работодател неспазване на установената процедура за събиране на обезщетение служител има право да подаде жалба срещу действията на работодателя.

Или служител, който е виновен за причиняване на вреди на работодателя, може доброволно да възстанови изцяло или частично. Според споразумението между страните на трудовия договор може да бъде щети от вноски. В този случай, работникът или служителят е работодателят се ангажира писмено за вреди с конкретни падежи. В случай на уволнение на служител, който е дал писмено задължение за доброволно обезщетение, но отказа да възстанови такава вреда, дължимата сума се възстановява от съдилищата.

Със съгласието на работодателя работникът или служителят може да се отнася към него за обезщетение равностоен имот или да поправите повредени собственост.

Освобождаване от отговорност, независимо от участието на работника или служителя да дисциплинарна, административна или наказателна отговорност за действията или бездействията, които са причинили щети на работодателя.

На практика, от датата на установяване на щетите може да не съвпада с деня на тяхното възникване. Един пример за тази ситуация е откриването на повреда по време на рутинна годишна инвентаризация. В този случай, в деня на откриване на повреди, се счита за датата на подписване на съответния акт или друг документ, удостоверяващ, че е със щети.

Ден на установяване на щетите трябва да се счита денят, когато работодателят е узнал за наличието на значителна вреда, причинена на служителя. Необходимо е да се документира това събитие чрез бележка, записка, доклад и т.н. в главата.

В съответствие с st.392 TK България за лечение на работодателя в съда за възстановяване от служител на материалните щети, причинени на работодателя, да определи срок от една година, считано от датата на откриване, причинено от повреда на служителя. Ако този срок е пропуснат по уважителни причини, той може да бъде възстановен от съда. Започвайки в определения срок в съответствие с член 191 от Гражданския процесуален кодекс на България е в деня след деня, в който работодателят е знаел или е трябвало да знае за настъпването на вредите, които задължително подлежат на преглед от съдебен орган да разглежда спора.

В зависимост от това, който е причинил материални щети на организацията, въпросите репарации са адресирани по различни начини. Ако служител е в трудови отношения с организацията, той е длъжен да компенсира щетите на самия него в съответствие с правилата на Кодекса на труда. Служителят не се освобождава от отговорност за действията си, ако към момента на откриване на нарушения, че не е работил в тази организация.

Ако повредата е предизвикана от лице, което не намират в трудово правоотношение с тази организация, обезщетението му се извършва в съответствие с правилата на гражданското право, което обикновено се определя пълната компенсация на щетите (член 15 от Гражданския процесуален кодекс).

Ресурсен трудови спорове могат да се степента и формата на вината, материалното положение на служителя и други обстоятелства се намали размерът на щетите, за да бъдат възстановени от служителя (член 250 от Кодекса на труда).

Подписано в печатните L.G.Vostrikova

Българска академия по икономика

тях. GV Плеханов