Прочети книгата онлайн
... Анатолий Кони, почетен академик, известен адвокат, е известно, че е човек с голяма доброта. Той е готов да прощава на другите всякакви грешки и слабости. Но мъката беше този, който говореше с тях, изкривен или осакатени руски. Кони се нахвърли върху него с страстна омраза. Неговата страст ме очарован. И все пак, в борбата им за чистотата на езика, той често щракна над ръба.
Днес не всички осъзнават, че отиде, без да каже Аксаков, говорейки за един провинциален лекар:
Но е явно никой не е странно, например, куплет Isakovskogo:
Голяма част се дължи на факта, че Кони е стар по това време. Той е действал като повечето старци защитават нормите на руската реч, които са съществували към момента на неговото детство и юношество. Старците са почти винаги са си представяли (и си представете сега), че техните деца и внуци (особено внуци) помрачават правилната руска реч.
Лесно мога да си представя, че белокосият старец, който през 1803 или през 1805 г., гневно удари с юмрук по масата, когато внуците му започнаха да се тълкува помежду си за развитието на ум и характер.
Веднага след като, например, каза младият мъж в разговор, че сега той трябва да отиде, добре, най-малко на обущар, а възрастните хора гневно извика към него:
Сега ни се струва, че съществуват тези думи в Русия spokon век и че без тях ние никога не може да направи, и все пак в 30-40-те години на миналия век, бяха думите на новака, който след това езикови пуристи дълго не можа да съвместяват ,
За да преведете дума на руски език не е необходимо, тъй като тя е много руски.
Но това е минало годините, а аз на свой ред да стане един старец. Сега на моята възраст, а от мен се очаква с насаждането на омраза, която поставя под въпрос нашата младеж, и да крещи за съсипват езика.
Както на мен, като на всеки от моите съвременници, след като в две или три години нарасна повече нови думи и понятия от моите предци през последните векове на две и половина. Сред тях бяха много прекрасно, и имало такива хора ми се струваше в началото, незаконно, вредно, глези на руски език са изгонени и забравен.
Или тази форма: "Аз да отиде", вместо "Аз заминавам." Човекът седеше все още на масата, това е просто ще си тръгне, но показва бъдещите си действия вече съвършен.
С това, че не могат да бъдат съгласувани.
В същото време, младите хора се превръщат в нов глагол чувстват опит. Ние казваме: "изпитвам мъка" или "изпитвам радост", а сега казват: "Аз съм толкова притеснен" (без добавка) и тази дума в днешно време означава: "Аз съм притеснен", а дори и по-често: "Аз страдам", " страдам. "
Такива форми не знаят или Толстой или Тургенев или Чехов. За тях преживяването винаги е бил преходен глагол. И сега аз чух с ушите си следната перифраза на един от модната филм на древна епоха:
- Толкова съм притеснен! - каза графинята.
- Откажи се да изпитате! - каза маркиз.
Въпреки това, преди да е станало: представете си за себе си ( "много си се представят", и т.н ...). Но сега тя не изисква никакви допълнителни думи.
- Хайде да яде!
Спомням си, когато за първи път чух от устата на един млад прислужница, че вчера вечерта Barmalej куче "лаеха назад към яхтеното пристанище и татуировки", помислих си, като че ли Марина и Tata първи излая на това куче.
Той ме чу нещо шумен, безразсъдно, zabubennoe, самодоволно. ...
Свързани статии