Кап-кап ... едва доловими капки падат на пода на таванското помещение .... Валежи плаче .... Странно ....
Защо всички си мислят, че плаче?
- Е, може би не всички да плаче, но все пак голяма част от него ....
- Аз не разбирам ... Кой си ти?
- Дъждът, който плачеше.
Това е може би една мечта .... С мен това се случва .... Аз спя? Ей, дъжд!
- Аз не знам, ще видите ...
- Е, тогава да ми каже, защо плачеш?
- Причините са много .... Водата е живот .... Бих искал да се превърне в красиво дърво и стоя-ти век ....
- И сега не ви харесва?
- И сега аз съм като Сизиф камъка на планински колела ... и после всичко отначало ...
- Как е това?
- Това е много проста. Тук преминава дъждът полива растенията, тя се превърна в част от мен в друг живот. Но безмилостното слънце може да изцеди всичко, включително и локви. И аз отново се изпари и лети към небето .... Или си представете ужасен порой, огромен водата тече Еверт дървета и да ги унищожи .... И аз съм виновен отново дъжд .... И така нататък, без край и начало ......
- И затова често плаче?
- Така че - въздиша дъжд - и само тогава, когато е налице сляпо дъжд, аз се усмихвам ....
В съзнанието ми веднага светна картината на кльощав измършавял призрак огромен растеж, което хвърля огромни облаци от мъгла след дъжда и ги хвърля към облака.
- Не, аз не съм.
- И какво, вие вали?
- Аз съм различен. и добро и зло. Просто често, тя пада и струи вода от небето, и невидими потоци от вихри да преобърнат изпаряване небето.
- Красива!
- Кой твърди. красива. само уморен Наистина, аз не разполагат с почивни дни.
В далечината малко гръмна. Валежи шум утихна.
- Дъжд! Къде си?
Silence. Вижда се, тръгна.
.... Кап-кап-Сизиф ... дъжд .... И идват на ум като .... Напразно той самият, като че ли напразно ....
Спри! Какво съм аз? О, колко странно всичко това .... Или не?
Свързани статии