В името на Аллах, Всемилостивия за всички в този свят, и само на вярващите - нататък.
والسماء ذات البروج) 1 (واليوم الموعود) 2 (وشاهد ومشهود) 3 (قتل أصحاب الأخدود) 4 (النار ذات الوقود) 5 (إذ هم عليها قعود) 6 (وهم على ما يفعلون بالمؤمنين شهود) 7 (وما نقموا منهم إلا أن يؤمنوا بالله العزيز الحميد) 8 (الذي له ملك السماوات والأرض والله على كل شيء شهيد) 9 (إن الذين فتنوا المؤمنين والمؤمنات ثم لم يتوبوا فلهم عذاب جه م ولهم عذاب الحريق) 10 (إن الذين آمنوا وعملوا الصالحات لهم جنات تجري من تحتها الأنهار ذلك الفوز الكبير) 11 (إن بطش ربك لشديد) 12 (إنه هو يبدئ ويعيد) 13 (وهو الغفور الودود) 14 (ذو العرش المجيد) 15 (فعال لما يريد) 16 (هل أتاك حديث الجنود) 17 (فرعون وثمود) 18 (بل الذين كفروا في تكذيب) 19 (والله من ورائهم محيط) 20 (بل هو قرآن مجيد) 2 (في لوح محفوظ) 22 (
Кълна се в небето - собственик на големите звезди (1), и обеща Ден (2), и свидетелства, и доказва, (3) прокълнат Потребители Отървете (4) и [хора] огън, който беше пълен с дърва за огрев, (5), когато те седяха за него (6) и да погледнем какво правят с вярващите. (7) И те ги обвини, че само защото те вярват в Аллах, Всемогъщия, достойни за всяка похвала (8), на когото принадлежи владението на небесата и на земята. А Аллах - свидетел на всяко нещо. (9) Истина, тези, които преследвали вярващите мъже и вярващите жени, а след това не се покаяха - за тях наказанието Dzhahannama (Hell), а за тях - изгарянето на наказанието. (10) Истина, тези, които вярват и вършат праведни дела - за тях Градините, при които реки текат. Това е страхотна награда. (11)
Истина, вашият Господ е тежка сцепление! (12) Истина, той води до (създаване) и повторения (след създаването на смъртта му). (13) И Той е опрощаващ, любящата, (14) Собственикът на Трона, Glorious. (15) Той винаги прави това, което иска. (16)
Аз съм вече сте стигнали до историята на въоръжените сили (17) Fir`auna (фараона) и самудяните? (18) Но тези, които не вярват, отричат [истината]. (19) Така че Аллах ги иззети от всички страни. (20) истината е, че е слава Koran, (21) [записва] съхранявана в таблетката (Mahfouz Lyauh).
Значение ". Ден и обещания, и свидетелството и да се доказва. "(85: 2-3) Според Хадиса разказана от Ал-Тирмизи, фразата" Обетованата ден "описва Деня на Страшния съд," доказателства "означава деня петък, като" доказва "- деня of` Arafah. По този начин, в тази сура Аллах се кълне в четири неща: 1) въздух - собственик на големите звезди, 2) в Деня на възкресението, 3) и 4 петък) следобед `Arafah. Връзката между обекта и предмета на клетвата (между това, което те се кълнат, и така това, което е клетвата) са както следва: те показват, всемогъществото на Аллах и да служи като доказателство, че в Съдния ден ще бъде доклад и награда. Петък и ден `Arafah (основната ден в хадж, на 9-ия ден от месеца на Dhul-Hijjah в ислямския календар) - благословени дни за вярващите, когато това е възможно да се съберат множество награди за вечен живот. Следващ в клетвата те прокълнат неверниците, които изгарят мюсюлманите заради вярата и вярващите преминали радостната вест, че ще бъдат отпуснати след смъртта на най-високите нива на Рая.
Истории за хора, канавки
През 4 стих говори за народа на канавката. Тяхната история е разказана в един хадис, предаден от Имам мюсюлманин. Имало едно време живял един цар, и той е езически. Той имаше гадател му, или, според някои предавания, магьосник. Това невярващ цар беше господар Йемен. Според Ибн Абас, че името му е Юсуф Зу Нууас, и той е живял около седемдесет години преди Пророка sallallaahu "alaihi уа Салам. Гадател и магьосник казал на царя, че той би трябвало да доведе хитра момче, да го научи на изкуството на чародей. Тогава царят го изпратил в обучението на момчето от името на Абдула ибн Тамир. Всеки път, когато момчето отиде при учителя си, замина си от християнски монах. Той последва истинската религия на пророка Иса мир на праха му, както и да се покланят на Аллах. Тъй като по това време религията на Иса, мир нему, е истинската религия, това монах всъщност е мюсюлманин. Момчето седеше до един монах и бях впечатлен от неговото учение. И той започна да се често в дома на монаха и остана там в продължение на часове преди да дойдат на учителя си, и приема исляма. И Бог му даде такава силна вяра, че той е готов да прехвърля никаква болка и преследване в името на Аллах. Неговият учител го победи, че закъснях. Завръщайки се от магьосник, пак излезе с монаха и се прибра късно. Семейството бяха също го бити, че закъснях. Но той е толкова склонен да остане в общността на монаха, който седеше в къщата си, без страх от който и да е наказание за него. И чрез благодатта на Аллах аз му дадох много чудеса (Karama). Един ден момчето видя, че лъвът бе блокиран от хората начин. Хората бяха в смут. Той [момчето] взе камък и се обърна към Аллах: "О, Аллах! Ако религията е истински монах, убие звяра каменната [да се даде възможност на хората да преминат]. И ако пророкът или инструкциите, за да бъде истина, тогава нека животното не умре от този камък. " С тези думи той се прицели и хвърли камък в лъв, и той падна мъртъв. Сред хората помете слухове, че момчето има прекрасен знания. Един слепец чували за това и отиде при него. Той помоли да се възстанови зрението си. Момчето се съгласи, при условие, че той приема исляма. Слепецът прие това състояние. Момчето се моли, и Бог възстановява зрението на един сляп човек, и той станал мюсюлманин. Царят разбрал за всичко това, момчето е конфискуван, а сляп монах задържан. Те бяха доведени до краля. Той уби монахът и слепеца и му казал да вземе момчето на върха на една планина и го изхвърли. Но онези, които го заведе там, събори планината и умря. Момчето се завръща у дома жив и здрав. Тогава царят му наредил да се удави в морето. Момчето беше запазена, и хората, които го отвеждат в морето, са се удавили. Тогава момчето каза самият крал, за да го убие. Той нареди да се стрела от колчана и да го застреля с лък, да речем. "В името на Аллах, моя Господ" Така че те е направил, и момчето е бил убит. По този начин, момчето даде живота си, но след като я видят, всичките люде извикаха: "Вярваме в Аллах!" Тогава царят много ядосан, и след като обсъди въпроса с неговите съветници, е наредено да копаят дълбоки ровове и запаля в тях огъня. Съобщено бе, че хората трябва да се откажат от вярата си в Бог. Ако откажат, те ще бъдат хвърлени в огнената пещ. Една жена държи бебе доведе до огъня, и то се поколеба. Но Аллах е направил така, че детето говори. Той каза: "О, майка ми, дали солидна, защото следите на истината." И толкова много хора изгарят. Според един доклади, дванадесет хиляди мъже, изгорен до основи. Според други, имаше дори повече. И гневът на Аллах е паднал върху хората на канавката и огнена пещ. Той е този случай се отнася до четвъртия стих, след клетвите.
В съобщение от Мохамед ибн Исхак Предава се, че на мястото, където момчето е бил погребан Абдула бин Тамир, проведено важни разкопки в дните на нашия господар Умар, Аллах да е доволен от него. Установено е, че тялото на Абдула ибн Тамира недокоснат от гниене, а той седеше в гроба. Ръката му беше закован на мястото, където се приземи на стрелката. Някой бутна ръката му, и раната кървеше. Когато ръката обратно на мястото му, кръвта спря. На пръста си е пръстен с гравиран надпис: ". Бог - моя Господ" Viceroy в Йемен уведомил нашия господар Умар anhu Аллах, и той пише обратно: "погребат тялото отново с пръстена" (Ибн Катир).
Ибн Катир, позовавайки се на Ибн Аби Хатим пише, че в различни части на света, в цялата история на огнища се появи повече от веднъж. Следваща Ибн Абу Хатим споменава три специфични инциденти: 1) яма в Йемен (този случай се случва по време Fatra - периода между пророческата мисия на Иса, мир на праха му и нашия пророк, sallallaahu "alaihi уа Салам - около седемдесет години преди Пророка благослови го WA така приветства 2) канавка в Сирия и 3) ров в Иран. Той твърди, че инцидентът е описан в Корана в сура "Ал-Burudzh" се отнася до първата канавка, в Наджран, рова в царството на Йемен, както беше в арабските земи.
إن الذين فتنوا المؤمنين والمؤمنات ثم لم يتوبوا
Значение: "Истина, тези, които преследвали вярващите мъже и вярващите жени, а след това не са се покаяли. "(85:10)
Този стих описва как тези нечестивите ще бъдат наказани, че мюсюлманите изгарят в огъня на вярата им. Описанието на тези две неща: 1) فلهم عذاب جهنم смисъл ". за тях Dzhahannama наказание (Hell) "2) ولهم عذاب الحريق смисъл". и за тях - изгарянето на наказанието ". Второто може да се разглежда като обяснение на първата част, като го укрепване. Това означава, че те ще отидат в ада и страдат вечно наказание има пожар. Възможно е също така, че втората част е наказание за нечестивите в този свят, както се споменава в някои доклади. Вярващите, които са били хвърлени в ямата на огъня, избягваха мъка от огъня, защото душите им са били взети пред огъня ги обзе. Огнената пещ бяха мъртви тела. После пламъците се повишиха толкова високо, че разпространението на града и да унищожи всички онези, които се забавляват, гледайки как мюсюлманите изгорени. Юсуф избягал само Зу Нууас. Той се хвърли в морето, за да избяга от разразилата пламъка, но удавил (Mazhar).
Дума на наказанието на ада и наказанието на изгарянето на ограничени думи: ثم لم يتوبوا (което означава). " и тогава не са се покаяли. "С други думи, наказанието в магазин за тези, които не са се покаяли за делата си и не ангажира Тоб. По този начин, тази част от стиха призовава за покаяние. Sayyiduna Хасан, Аллах да е доволен от него, той каза: "Виж как Бог пощаден [хора], и както Той е милосърден. Те изгарят до смърт приятели на Аллах, но Той ги призовава към покаяние и прошка "(Ибн Катир).
Свързани статии