Важно в Коледния руска литература, за разлика от Западна Европа традиция - не толкова въплъщение на "началото на карнавала," култура "хумор" като култура "светлина". Той е светлината на Витлеемската звезда сияеше в източната част на раждането на Исус Христос. Тази "Gentle Light".

Алла Новиков-Stroganov. Откъс от делата на "изгрее в сърцата ни."

Gentle Light свята слава
Bezsmertnago Небесен Отец, Светия, благословен,
Исус Христос!
Кой стигна до залез слънце,
След като видя, че светлината вечер,
пея на Отца, Сина
и на Светия Дух на Бога.
Ти си достоен за всички времена
byti пеене гласове на монаха,
Син на Бога, dayay стомаха,
По този начин управлението на Мир Те хвалят.

Размисли за църковната поезия и молитви

Говорейки за живота на ранните християни ( "ученици", тъй като те се наричали себе си) в Йерусалим, евангелист Лука в "Деяния" ни казва, че всеки ден те продължиха единодушно в храма, и къщата счупи хляб и премина дните си, което хвалеше Бога с радост и простотата на сърцето. В библейския иврит, думата "радост" и "радост" е много близо в смисъл и, като правило, се използват заедно, както в Псалм 50: "Слуховете раздам ​​радост и веселие", или в краен стих на Псалм 31: "Радвайте се в Господа и радвайте се, праведен, вик с радост всички, които са с право сърце. "

Взети заедно, тези две думи звучат в Проповедта на проповедта на Исус (Матей 05:12), чийто текст, като цяло на Новия Завет, дойде при нас на гръцки, въпреки че в оригиналната версия звучеше на арамейски: "Радвай се и весели, за наградата страхотно в небето ", сега тези думи са в началото на литургията на св. Йоан Златоуст, когато хорът пее Уводните думи

Проповедта на планината: "Блажени бедните духом. "И т. D.

Това е "простотата на сърцето" разполага песни на тази епоха, доколкото ние можем да ги съди, те не са добре запазени, тъй като се счита, че се моли да не е уморен, но сърцето, "учениците" не винаги си записват своите молитви. Отделни линии от тези химни държат на апостол Павел, той ги цитира в неговите писма (1 Тимотей 3:16) .:

Той се появи в плът,
Аз Доказан чрез Духа,
Отворен на ангелите:
Проповядван между народите, аз бях,
Вярвах в света
И се възнесе в слава.

Това, разбира се, ние говорим за Христос: на първа линия на Коледа, във втория - кръщението в третата - на изкушението в пустинята, за Матей историята на изкушението на Исус (04:11) завършва с думите: "И ангелите дойдоха и Му служат с него. " Наричани по проповедите на апостолите, на евангелизацията на вярващите и Възнесение. Химн това не е написано в стих, и малко на ритмична проза. "Простотата на сърцето" и определя формата на националния химн, до границата на простите, но тази простота, няма нищо общо с протестантството Жан Калвин (1509-1564), са изключени от църквата за връщането на

за произхода на християнството и на органа, и пеене "Простотата на сърцето." - не грубо,

той е пълен с радост и забавление. Но защо тогава, поетите от ранните християни отказват да поетичен форма? Фактът, че първите химни са били написани в допълнение към Псалмите на Давид, пеенето, която е основа за обща молитва; Псалми преведени на гръцки и буквално така в проза. Когато пее проза текст неизбежно се разпада в някакъв ритмична единица за приблизително равен на продължителността на звука линия и по този начин се превръща в така наречения свободен стих или свободен стих.

В оригинала на иврит псалмите са поезия и проза стихотворения от отличава не ритмична организация на текста и на наличието на рима, която, освен това, в тези дни е имало нито гърците, нито римляните, и най-вече на собствения си език. Това е начина на френския лингвист пише Цветан Тодоров:

"Поетично език не само няма нищо общо с правилното използване на езика, това е неговата противоположност. Същността му се свежда до нарушение на приетите норми на езика. "

За типичен поезия, отколкото проза ред на думите, самите думи на поетичен речника на другите, в проза, те понякога не се използват.

И накрая, в стих, читателят ще намери винаги повторения, не само ритмично (размер) и звукови (алитерация и рима), но думата: повтаря една и съща дума, която се превръща в нещо като рефрен и т.н. Нищо чудно Gumilev .. поезия, наречена "високо онемял."

Тази "Езиците" се запазва в проза превод - превежда проза стихотворения все още остават поезия. Това е, което се случва с псалмите. Тяхната поетичен характер е толкова силна, че тя не може да убие нелеп преводач в Александрия. Тя се открояваше мощно несръчен превод на неговата линия. Вземете, например, Псалм 102, който започва с пеенето на литургията на св. Йоан Златоуст:

Благослови душата ми, Господи
И цялото ми същество, нека хвали светото Му име.
Благослови душата ми, Господи,
И не забравяйте, всичките Му благодеяния,
Прощава всичките ти беззакония,
Лекува всичките си болести.

Гледайки напред, ние се отбележи, че в IX век. когато славянски първият учител Кирил и Методий и техните ученици, започна да превежда псалми на славянски, те управляват чрез гръцкия превод, за да видите красотата на оригинала и предаде това означава новородено в момента на езика славянски. До този момент, въпреки че 1100 години-Plus ни разделят от Кирил и Методий светиите, преведени на Псалмите звучат прекрасно и може би надмине красотата на своята всичко

След това, което е написано на славянски. Ето как, например, започва в славянската псалм 120:

Vozvedoh очите ми в планините,
Otnyuduzhe [1] ще дойде да ми помогне;
Помощта ми е от Господа,
Sotvorshago небето и земята.

Четене псалми гръцки християни първите векове. д. две хиляди години преди съвременни поети са открили, че един свободен стих и създаване на нови химни, също започна да го използвам тази форма. Славянски псалми са прости и почти нямат нищо общо с поезията на гръцката и римската, но е тясно свързана с поезията на Библията.

Християни се събраха за молитва преди зазоряване (оттук и модерен утринна молитва) и залез (вечер). В средата на II. п. д. имаше време една песен, която се задържа и до днес в литургията; в превода на това славянски започва с думите "Тиха Светлина", въпреки че думата "тихо", че би било по-добре да се превеждат от гръцки като "весел":

Gentle Light свята слава
Immortal небесен Отец,
Saint благослови
За Исус Христос.
Кой стигна до залез слънце,
Всеки, който е виждал вечер светлината,
Пейте на Отца и Сина,
И на Светия Дух на Бога,
Достойните екю по всяко време
Пет byti гласове STS, [2]
Син Бог стомаха dayay, [3]
Същият свят прославя Тебе. [4]

В центъра на химна - Христос, за които всеки християнин трябва да отиде. Залез, вечерното слънце, спокойствие и наслада, съвсем тихо и леко печален пеене - това е, което си представяте, когато получите разбиране, или по-скоро "надникне в душата", както той казва в едно от неговите стихотворения Хомяков, по думите на химна. "Нежна Light" - мистичен образ. Той все още се вижда, и нейния източник, слънцето, вече се вижда, тъй като се скри зад планините. Невидим Христос, "Който се възнесе в слава", както пеят християни във времето на Павел, но ние виждаме Неговата светлина, която озарява човека и го прави различен, светлина, любов изпълва сърцето на човека

Латинска мотети се появяват по-късно, тъй като дори в Рим първите християни са били гърци и да се насладят на молитва гръцки. Един от първите християнски поети, които са написани на латиница, е Свети Амвросий на Mediolanum (днешен. Милано), който умира през 397 от неговите химни той пише поезия, но в същото време имитират гръцките модели, включително и химна "Gentle Light". Тук е един от неговите химни, предназначени за сутрешната молитва:

Sunrise среща слънчево,
Ние умоляваме Господа,
Това сред всички от нас ежедневно работи
Той се съхранява на нарушителите.

Ще запазим невъздържан
Език и очи, за да можем
Те не са хвърлени лакомо
На светски суетата.

Нека сърцето ще бъде чист
Дълбочина и мъдро нека
Смири горд плът
Умерено хранене.

Така, че когато денят е над
И през нощта се връща на тъмно,
По време на общото сън
Още веднъж, ние хвалим Господа,

Нека Бог Отец да се прослави
И единствения си син
И Утешител [5] божествен,
Както е сега и за в бъдеще е.

Амброуз език просто и кратко, но в същото време перфектно. Един от най-филология на XIX век. сравняване на стихотворения с "древни надписи, издълбани върху мраморни плочи" и отбеляза, като към тази характеристика, че те "не е нужно светлината, но спокойно светлината на духовна радост." Тези химни искат да се сравни с купата на светена вода в църковните Витаутас в Каунас. Издълбани от кръгла гранит камък стъпил върху чугун статив в предната част на църквата, купата поразява със своята простота, строгост, а дори и груб вид. абсолютно съвършенство.

В химн цитирани по-горе съдържа думи, които изразяват почти целият смисъл на проповядване на Исус:

Човекът е грешен, но Бог му прощава, като баща прощава блудния син в Евангелието на Лука, ако се покае от дъното на сърцето си, да бъде чиста, да се пере от вътрешната страна, то ще бъде по-различно. Не само добро поведение изисква

Но "можеш да направиш добро, които са свикнали да вършат зло" - така попита слушателите си пророк Еремия (13:23), дори и в VII. Пр.н.е., и продължи:

Може ли етиопец да промени кожата си
И леопарда - петната си,
Така че, което правите.

В действителност, за да си възвърне чистотата на който може да помогне на човек, ако той е безсилен. Само Бог. Така се раждат такива молитви като "О, Господи, върху тебе, ме научи да изпълня Твоята воля, за вас. - Боже мой" Покаянието - не е просто да бие своите гърди, не само на твърдението, че "съгреших", както и искане за извинение, че е надпреварата за чистота на сърцето. Именно от тази гледна точка е необходимо да се вгледате в песните на покаяние, което е толкова богата църковната поезия.

И този импулс се изразява, като правило, не дори и в думите на химни и техните мелодии. Ами това Н. Ogarev пише добре известна причина, като атеист, позовавайки се на молитвата: "О, Gentle Light":

Събудих се на звука в тихата нощ -
Звъни утринна молитва тръстика,
Това дете слух звукът на светец.
О! как удовлетворяващо душата излива
Отново тържествена почивка,
Сълза трепери, коляното завои,
И аз, аз се моля, аз мога лесно,
И на гърдата въздъхва широко.
Не всички, не всички, о, Боже, не!
Не всичко в копнеж на душата разрушен.
На дъното му има тиха светлина,
В дъното на това има власт;
Аз затопля тайната на вярата,
И какво би живота на мен не обещание,
Оглеждам се наоколо тихо -
И ясни очи и светъл дух.

2 Voice обич

4 В една от лекциите Отец Жорж каза, че тези думи могат да бъдат толкова, преведени на руски език (с използване на размер):

Син на Бога, живота, който го дава
Те хваля за този свят!

5 Утешител (на гръцки.) - Утешителят, Светият Дух.