Дъжд е сложен символ (маска), включващ множество от други знаци, при което: брадва чук зигзаг мълния, дъжд от огън и светлина, змия, дракон, жаба и други земноводни, куче (който се свързва с боговете приключване носещ дъждовни облаци) и др И, много изненадващо, че сред тези герои е налице и една котка.
Смисълът на изразяване «съпругът продължи четене, лежеше подпрян с две възглавници, в подножието на леглото» се крие във факта, че нейният съпруг комфортно в тази ситуация, и като цяло е доста доволни от живота си. Нощувка символизира уют, топлина, семейно легло. По този начин, историята се разглежда паралелно: съпругът се чувства комфортно в самота, и съпругата му изпитва негативни чувства в едни и същи условия.
Друг пример показва също, смисъла на връзката им: .. "Не е всяко забавно да бъде лошо коте в дъжда." Джордж отново четях - «Не е лесно да бъдеш беден коте под проливния дъжд," Джордж продължи да чете, вероятно в това. ситуация на женската се свържете с тази котка и се опитва да изрази една проста идея - тя, като всяко живо същество, е трудно без внимание и подкрепа, но главният герой не вижда опитите на жена си да открия себе си като личност, като човешко същество, че не е доволен от себе си, а това .. неудовлетвореност прониква в историята. героинята се стреми да се превърне в един и същ schinoy: "Аз получавам толкова уморен от него", каза тя "Толкова се нагледам като момче .. Искам да ми дърпат косата назад здраво и гладко и да направи голям възел на гърба, че мога да се чувствам ", каза тя. -« Уморен съм уморен съм да бъда като момчето Искам категорично да дръпне косата, така че те са гладки .. и това беше голям възел на гърба, така че се чувствах ха "- каза тя.
Главният герой иска да бъде една жена в пълния смисъл на думата. Безразличието на любим човек, студенина му към нея напълно обръща внимание на хората около нея - собственик на хотела и слугините: "Тъй като тя стоеше на вратата чадър отвори зад нея. Това беше камериерката което се е грижило стаята си. "Не трябва да се намокри," се усмихна тя, говорейки италиански ". - Докато го задържа във вратата, чадър отвори зад нея. Това беше камериерката, обикновено ясно в стаята си. "Не трябва да се намокри," - тя се усмихна, говорейки на италиански език. В сравнение с мъжа на прислужница на героинята й дава много по-голямо внимание - съпругът ми дори не помръдна, когато тя реши да отиде след котката в дъжда, но камериерката проведе на главния герой до мястото, където тя е видяла путката, като се внимава да postoyalitsey не болен ,
Понякога капризите на главния герой дори дразни мъжа си: «" Млъкни и да получите нещо за четене ", каза Джордж» - «Млъкни и да получите нещо за четене - каза Джордж". Съпругът ми не се поколеба да груби изрази по отношение на съпругата си, че само потвърждава своята отчужденост и нежелание да отиде на контакт.
Самотата на главния герой е отразено и във факта, че нейните желания и мечти за съпруга си незначителни, като например:
"Както и да е, аз искам котка", каза тя, "Аз искам котка. Искам котка сега. Ако не мога да имам дълга коса или който и да е забавно, не мога да имам котка, "Джордж не го слушаше Четеше книгата си." - «" Б или иначе, аз искам котка - каза тя - Искам котка, веднага. Ако не разполагате с дълга коса или други удоволствия, имам котка. "Джордж не го слушаше. Той е бил четене на книга." главният герой не се откъснат от четенето, докато съпругата му се опитва да привлече вниманието му, да иска да свалиш котка.
"В прага стоеше прислужницата. Тя държеше голяма котка черупка на костенурка натиснат здраво срещу нея и скочи срещу тялото си. "Извинете", каза тя, "на гостилничар ме помоли да доведа това за синьора." - На прага стоеше прислужницата. Тя държеше голяма петна джинджифил котка, който недоволен хвърли в ръцете си. "За съжаление," - каза тя, - "Падрон каза да го кажа да Синьора." Главният герой е изцяло пропити с симпатия към жена си, когато тя губи малката си мечта - за разлика от съдържателя, който се опита да се върне postoyalitsey надежда за бъдещето, да й даде още една котка.
2. Хемингуей Д. "Котка в дъжда" // "В нашето време», Scribner, Ню Йорк. - 1925-C. 96-102.