При посещение в Хамбург петел, г-н Симонович, няма да отидат твърде далеч. Давате ли си сметка обаче, че той пред вас - съмнение, защото това е чудо - продукт на постоянната дългосрочна отглеждане на Хамбург кмет Карл Фридрих Петерсен (Карл Фридрих Петерсен, 1809-1892). Въпреки това, в Уикипедия на немски език на този факт и дума. Но жителите на Хамбург рускоговорящите казали, че "кур" слезе от преминават кмет животновъд патици, гъски и пуйки, е непретенциозен, holodoustoychiv, а той е с много крехко месо. Дали да вярваме в тяхната версия - личен въпрос. Най-малко, между другото, както и разнообразните атракции на града може да погледнете на паметника и на кмета, който се намира на улица Neue стена. Понякога шегаджии пуснати в протегнатата му ръка яйце ... Може би петел Чудните Хамбург, така че все повече и той се втурва?

Всъщност, ако е малко по-сериозно, рок мацка в Хамбург наистина съществува. Те я ​​взе, според германците, вече през 1700 в Англия и Холандия .... Най-активно участие в избора взе британски - пиле се различава забележително представяне. Името на породата е отишло, най-вероятно, по метода на доставката му в Англия. "Предшественици" на скалата Хамбург уж живее в Турция и Близкия изток, откъдето те са били транспортирани през Хамбург британски "kurovedam". И в началото на генерализирана името Hamburgh Птиче се отнася за всички пилешки богатства, които идват на острова от различни Хамбург агенти. Окончателното прехвърляне "титлата" настъпили през 1850 година по време на изложба в Бирмингам.

Въпреки това, съществуват сериозни съмнения относно реалното съществуване на тези игри - това е възможно, то е само писатели. Във всеки случай, изразът веднага стана фраза улов, което е равно на обективна оценка на всичко, без отстъпки и облекчения, той охотно се предприемат, когато става въпрос за определяне на мястото на истинския човек в йерархията на състоянието. Възможно е, че това е "Хамбург сметка" Шкловски и зареди друг популярен идиом - "като цяло". Литературни критици казват, че за първи път е използвана от Бенджамин Kaverin през 1935 г. в романа си "Желае".