Турският - известен още под имената: 1) или табуретка османотурски - наречен "османски" идва от Осман - основателя на династията на сваления султана; В момента Османската (osmanlica) нарече преди революцията, богата на арабски конструкции и farsizmami книжовен език, и 2) Анадолската-турски - име, което стана след All turkologicheskogo конгрес в Баку (1926), във връзка с предложението на турската делегация да се оттегли от използването на термина "османско". Мястото на Т. Ланг. наред с други езици в една и съща система - виж "тюркски езици.".
Обхват Т. LANG. - цялата територия на Република Турция (Анадола, турската част на Румелия), в северната част на Сирия, малко селище на Балканския полуостров (Ada Kaleh и т.н.) и Adigeni и област Ахалцихе HN грузински SSR.
Т. Ланг. в по-голямата площ на неговото разпространение е разделен на определен брой диалекти. Тези диалекти са напълно или все още не са тествани или са учили досега недостатъчно. Следователно, за да поговорим за някои от езиковата карта Т. Ланг. това не е необходимо. Въпреки това, има описания на отделните диалекти (Ерзурум, Трапезунд, kastamuniysky, aydinsky, karamansky, Македонски, karamalitsky, румелийски, босненски), произведени основно от европейски учени. Може да забележите, че диалектите на Източен Анадол разкриват конвергенция с Азербайджан, а диалектите на Централна и Западна Анатолия гравитират към диалекта Истанбул, която е послужила за основа на литературния турски език.
Неадекватно проучване на писмени паметници на появата на Османската империя не позволява да се очертае пълна картина за произхода и развитието на писмен език. Дизайнът му започна силно повлияна от арабски и персийски литература на исляма; налива в Т. Lang. Wave Arabisms farsizmov и рязко се промени лицето на телевизия литературен Ланг. Така например. в някои паметници XVII, XVIII и следващите векове турски слой става незначително (приблизително 10-15%). Арабски и персийски влияния не се ограничават до множествена лексикален данни; привлечени и морфологични (арабски и персийски множествено число, разграничение пола и др.) и синтактични (персийски "ezāfe" система фрази) елементи.
От друга страна, културни, икономически и политически условия в Турция в вековете на XIX-XX. довело да се свържете с държавите от Западна Европа. Отражение на тези отношения е наличието на лексикални пластове от френски на турски език (най-вече), италиански и др. Европейски езика.
Графичен Т. Ланг. До 1928 г. в турската азбука се използва арабската азбука с допълнителните буквите, които са включени в Персийския писмото, и в допълнение към допълнителната буква (SA # 287; irnun), въведен за означаване на "п" гърлен, което съвпадна обаче в Константинопол (литературен) произношение с "N" apicals. След реформата на 1928 (. Вж по-горе) на турски език писмено използва латинската азбука със следните конкретни стойности на буквите: с = J, ç= Н # 287 = звучен проходна д, # 305; (Без точки) = S, J = w # 351; т =.
Позоваването
Weil G. Граматик дер osmanisch-тürkischen Език, Б. 1917
Deny J. Grammaire де ла Език turque (dialecte Osmanli), P. 1921 (с обширна библиография)
Gordlevsky Вл. Турска граматика, М. 1928
Дмитриев VN Материали за османските диалекти, "Зап. Ориенталисти борда ", т.е.. III (ML 1928) и така нататък. IV (LA 1930) (обширна библиография).
За подготовката на тази работа се е възползвал от сайта Feb-мрежата са били използвани /
Свързани статии