- И можете да си говорите? - каза заек. Таралеж отново мълчи.
- каза - каза Bear.
- Първият път, когато седнете на тъмно - каза Заека, - така че не знам правилата. Ти не си ми сърдит, нали?
- Ние не се сърди, - каза на таралеж.
- Научих, че седите на тъмно, започнах да се прибегне до твоя, таралеж, вкъщи и гледам на него, от това храст. В, мисля, колко е красива те седят на тъмно! Това би било за мен! И той изтича към дома си и свали тавана на стара стол, седнах, и да седне ...
- И какво от това? - попита Bear.
- Нищо. Светлината е - каза заек. - Не, мисля, че не е просто ей така, това не е просто седи и да чака. Нещо не е там. Аз питам, аз мисля, posumernichat с таралеж и мече. Изведнъж празен?
- Да, - каза Bear.
- И ние вече седи на тъмно? - каза заек. Таралеж гледаше как бавно спуска здрач, както облаците nizinki мъгла, и почти не слушам заек.
- А възможно sumernichaya пее? - каза заек. Таралеж мълчи.
- каза Bear - Синг.
Никой не отговори.
- И можете да се забавлявате? Нека пеят весело и хладно, че по някакъв начин?
- каза Bear - Синг.
- ла-ла! Ла-ла! - I извика заек. И таралеж стана много тъжно. Мече се смути пред таралеж, че тук той донесе мелниците Хеър и заек, няма да разбере защо и сега вой песен. Но Bear не знаеше как да бъде, и затова извика заедно с дивия заек.
- ла-ла-лу-лу! - изкрещя Bear.
- ла-ла! Ла-ла! - пя заек. А привечер се задълбочи, и таралеж е просто болезнено да чуе всичко това.
- Нека да си мълчат, - каза на таралеж. - Слушайте тишината!
Зайче с бебе Bear млъкна и слушаше. Над поляната се носеше над гора есента тишина.
- И какво - прошепна Хеър - да направя сега?
- Шшт! - каза Bear.
- Че ние седим на тъмно? - прошепнах заек. Bear кимна.
- Преди мрака - мълчат.
Стана съвсем тъмно, а точно над върховете на дърветата, сякаш златен парче на Луната.
От този таралеж с бебе мечка изведнъж моментално се превърна в по-топло. Те се спогледаха и всеки усеща в тъмното, те се усмихнаха един на друг.
КАК Otten спокойствие
- Обичам есенни облачни дни - каза таралеж. - Слънцето грее слабо, мъглявини и толкова неясно ...
- Лесно - каза Bear.
- Да. Ако всичко спря и си заслужава.
- Къде? - попита Bear.
- Не, всъщност. Тя не трябва да се движат.
- Е, не виждаш ли? Никой не.
- Никой не си струва и не се движи?
- Да. Никой не се движи.
- И комари? Виж как лети! Pi. Pi. - И махна Bear си лапи, показа как лети комар.
- Комарите само още повече - тук таралеж спряха да се намери една дума - за т т е н т и т неподвижност, - каза той най-после.
Те лежаха на тревата в скалите над реката и се припичат на слабата есенното слънце. От другата страна на реката, пламнал трепетлики, затъмнена гора.
- Ами, вижте! - таралеж се изправи и се затича. - Виждаш ли?
- Как неподвижен гора?
- Не, - каза Bear. - Виждам, че сте се изпълнява.
- Не ме гледай, гората! - И на таралеж отново побягна. - Е?
- Така че, не гледам?
- Е, - каза мечка и се обърна.
- Защо трябва да се обърна някои доста далеч?
- Ти сам каза, че аз не търся.
- Не, вие виждате, само аз и гората на г н о м е с р е н н о, го имам? Ще тичам и то ще устои. Аз съм за т т н ф му неподвижност.
- Е, - каза Bear. - Нека се опитаме. - И аз се втренчи в таралеж в очите на всички. - Бягай! Таралеж се затича.
- По-бързо! - каза Bear. Таралеж се затича по-бързо.
- Спри! - наречен Bear. - Да започнем от самото начало.
- Да, аз не мога да ви гледам и гората в същото време: ти си толкова смешно план, таралеж!
- А ти ме гледаш и гората, знаеш ли? I - бягай, гора - стои. Аз осеяни с неговата неподвижност.
- И вие не може да избяга от големите скокове?
- Не, но ти - крака, крака, и не мога да се откъсна.
- Няма значение как аз тичам, става ли? Важното е, че бягам, а той - си заслужава.
- Е, - каза Bear. - Бягай!
Таралеж отново побягна.
- Тези малки стъпки не са Otten, каза Bear. - Ти трябва да скочи по този начин! Той скочи като кенгуру.
- Спри! - наречен таралеж. - Вижте! Мече замръзна.
- Чуваш ли как тихо?
- И ако викат, викам за т т н ф мълчание.
- А-А. - извика Bear.
- Аха! За да викат и да падам! А-ах-ах! - Bear извика отново и салта през главата.
- Не! - наречен таралеж. - Необходимо е да се движи и скочи. Тук! - И той се разпада в галоп от другата страна на поляната.
- Не! - наречен Bear. - Необходимо е да се работи, есен, да скачат и да летят.
- Как е? - таралеж спря.
- Ето как! - И Bear стрелна от скала.
- И аз! - Обадих се на таралеж и се претърколи от скала след мечката.
- La-ла-ла! - Bear извика vskarabkivayas назад.
- U-лу-лу! - птица изкрещя таралеж.
- Ай-Яй-Яй! - от все сърце Bear извика и отново скочи от ръба на скалата.
Така че до вечерта и там, скочи, бяла риба от скалите и изкрещя от смях, засенчил тишината и тишината на есенната гора.
Харе сутрин излезе от къщата и се изгуби в огромната красотата на есента гора.
"Крайно време е снегът да падне, - помисли си Хеър. - А гора е топло и оживен ". Срещнах Харе Forest Mouse.
- ходи? - каза заек.
- Дишайте - каза Mouse. - Не мога да дишам.
- Може би за нас забравят зимата? - каза заек. - За всички дойдоха, и в гората не се гледа.
- Вероятно - каза мишката и се премества си антени.
- така мисля - каза Хеър. - Ако все още не е така, тогава не изглежда инча
- Какво си ти! - каза Mouse. - Това няма да се случи! Но нямаше кой зимата премина с.
- И ако не искате да дойдете?
- Не знам - каза Хеър. - Аз все още трябва да се знае предварително.
- Много ще знае - скоро остареят.
- Зайци не sostarivayut - каза заек. - Зайци умират млади.
- Търсим работа, нали знаеш? И на движението - това е живота.
- Хи-хи! - каза Mouse. - Друг начин е стара воля.
Те вървяха заедно по пътя и не можеше да спре да гледа в гората.
Той беше всичко skvozyaschy, меки, роден. И тъй като това е толкова добро за душата на Заека и мишка става тъжно.
- Не бъди тъжен - каза Хеър.
- за съжаление, виждам.
- Да, не тъжен, просто тъжно.
- Тя ще се проведе - каза Хеър. - Nasyplet сняг, ще бъде необходимо да обърка следи. От сутрин до вечер, за да се движи и объркващо.
- Глупаво вас. Яжте.
- А ти тече назад - каза Mouse. - Уф! - и се затича по пътя назад, муцуната на заек.
- Уау! - извика Хеър. И аз го подгонил.
- Виждаш ли? - каза Mouse. - А сега, никой няма да знае кой си.
- Аз ... аз ... аз знам, сте научили? Аз ще ви научи да има кора, което искаш?
- Аз не ям кората, - каза Мишката.
- Тогава ... Тогава ... Хайде, аз ще те науча да тичам!
- Не, - каза Мишката.
- Но как мога да ти се отплатя?
- И нищо, - каза Ууд Mouse. - Би било добре, ако помогна на моя съвет.
- Благодаря! - каза заек. И той се завтече от мишката назад с усмивка и преместване мустаците си.
"Уау! - помисли си Хеър. - Сега имам никой да хване. Нужно е само да тренира правилно, докато изпразни снега. "
Той изтича назад в любимата си гора, надолу в дефилета, се изкачи хълма ", се оказва,!" - изкрещя на себе си Хеър и почти се разплака от радост, че сега никой никога няма да го намерите в родната гора.
Свързани статии