Мъжете не плачат
Силни рев, така че този, ушите, даде фокус. Сребърен слезе от изучаване на неусложнена гама от търговски павилион, се огледа за източника на сигнала и се намръщи. Пет метра от него пълничък детска количка разтърси крехък и викане на каква светлина е. Никой от възрастните се наблюдава в близост. Сребърен сви рамене и се обърна: ако една майка смята, че е възможно да напусне детето си без надзор, той, непознат, му пука! По-добре е да се мисли за цигари. Тези, той често се пуши, изведнъж приключи, а тези, които са били на витрината на павилион, не вдъхнови всеки увереност. Разбира се, можете да изчакате, докато в къщата и да не се рискува здравето, но пушенето като непоносимо.
О, аз желая, че е изпратил за една цигара, Степан! В "Търговска марка на хората" Аз разбрах много по-добре. Но през последните два дни, водачът е в психичното безпорядък поради болест Annushki съпруга, и Silver реши да не се притеснява. Реших, и се изненада от своя алтруизъм. И как съм изненадан Степан, когато шефът, велики и страшни, изрази желанието си да управлява sobstvennolichno за цигарите! Сребърен обратно чувствах озадачено шофьор.
"Марлборо", - той най-накрая реши, и посегна към портфейла си.
Бебето продължава да крещи.
Сребърен плаща за цигари, четете на Министерството на здравеопазването предупреждава за опасностите от тютюнопушенето и отвори опаковката. Цигарата е мръсно. Той вдъхна в парливия дим и се изкашля. Пушенето се разболя.
Бебето продължава да крещи.
Сребърен смачкана пачка и хвърли в кошчето, готов да си тръгне.
Бебето спря да крещи и започна да се хриптене.
Silver се обърна, стисна зъби и чудейки се на собствената си филантропия, към детето. При вида на странен мрачен чичо бебе любопитно мълчи.
- Какво Buyan? - Мисля, че той каза, че нещо не е наред или грешен тон, тъй като бебето изведнъж отново се разнесе сърцераздирателен вик.
Той е успял същото! Сребърен безпомощно се огледа с надеждата да намери наблизо разпуснат родители. Никой не може! Само taraschaschiesya изненада минувачите.
- вие тихо! - Той поклати инвалидната си количка.
Бебето спря и се усмихна бичен устата.
- Е, всичко! - ръкав риза Silver изтри челото му. - Седнете тук, млъкни, и чичо си отиде ...
Зад гърба си чу тихо бучи Silver обърна и замръзна - пет метра от него е огромен ротвайлер. Гръбначният стълб се задържи натиснат студено. Той мразеше и се страхуваше кучета. Това беше единствената му, но неизкореним фобия. Той не можеше да понесе присъствието до него дори и безвредни lapdogs и йоркширски териер. Той хвърли любовница, веднага след като тя реши да имам куче. Тя chetyrehlapoe чудовище не е безобиден кученце. Тя се втренчи в скалите среброто и недружелюбни. Се включиха!
- Тихо, куче, по-тих ...
Бавно, опитвайки се да не прави никакви резки движения, той започна да отстъпва назад.
Сребърна замръзна пое въздух.
Бебето се изкиска щастливо.
Куче внезапно променил пътя си и се отправи към инвалидна количка.
Сребърен затвори очи. Мразеше се за малодушие, но не можа да се сдържи. Какво геройство тук, когато краката на страх корени в земята! Ако той е имал афера с мъж, а не куче ... той е безсилен срещу кучето, тъй като това глупаво дете.
Все пак, той се впуска: бавно непреодолим страх, започна да се получи ротвайлер. Човек трябва да се опита да отвлече вниманието на кучето. Ако успее, той отново ще се почувствате един човек, а не отвратителна същество ... и няколко месеца няма да може да спи, защото на кошмарите.
Куче и бебе любопитно наблюдаваше маневри му.
- За мен, куче - Сребърен изграчи.
Куче изместен от крак на крак, разкривайки два реда остри зъби.
- Е, дойде тук, звяр! - Сребро взе камък, хвърли го в кучето.
Ротвайлер изрева, но не помръдна.
- ... какво правиш. - чух зад възмутен глас.
Опитвайки се да не позволява на кучето извън полезрението, Силвър се обърна. Разрошен момиче в дънки безразмерна го пробити ядосан поглед.
- Махай се! - той сви рамене и взе още един камък.
- Да, да спре едно и също! - извиках аз на момичето и се втурнаха към количката.
- Къде. - Silver уловил луд страна и се опита да дръпне настрани. - На живо, уморен?
- Да вървим! Е, нека веднага! - Момичето ритна боли, зелени очи гледаха.
Куче скочи и тихо porykivaya, започва да се доближава.
- Да, успокой се, глупако! - Silver изсъска. - Виждате ли, кучето!
- Сам глупако! - Остър лакът в раната на ребрата почина. - Тайсън, седнете! Какво казах - седнете?!
Куче послушно спря, но продължава свределче Silver враждебен поглед.
- Защото това е вашето куче? - Вълнението е изчезнала и е отстъпила място просто невероятна умора.
- Разбира се, ми! Някой друг? - Момичето се освободи от прегръдката му.
- И детето ми също! И това, което ви е необходимо?
Сребърни сърца плюеха. Ето един идиот! Героят реши да играе, спаси дете от chetyrehlapoy създание. И за да спаси никого, оказва се, не! И кучето и детето е тук тази разрошен durynde!
От опита, и още повече, тъй като през целия си емоции бяха напразно, Silver чувствах Фел никъде, исках да се пуши отново. Maid не я вземе със себе си от изненада, под око, куче изръмжа и лигавене.
- Човече, ти не е добро?
- Оставете ме на мира! - Silver раздразнено махна, извади смачкания пакет кутии "Марлборо", отбеляза цигара, бръкна в джоба запалката. Този път цигарата му се струваше възхитителен. Момичето поклати глава и тръгна към инвалидната количка.
- Какво, по дяволите, оставяйки детето си сама. - в собствената си изненада отсече той.
- Какво? - тя се обърна.
- Вашето дете крещи кървави убийства - по-спокойно каза: Сребро и пое дълбоко дъх, за да навреди на белите дробове.
- Аз не го остави на мира. С Ванка е Тайсън.
- Вие не казвате. С Ванка беше Тайсън! Имаше Ванка Тайсън! А майка не е! Медицинска сестра и Тайсън някъде shastali и Ванка крещи!
- О, Боже мой! - Момичето хвана бебето в ръцете си, погледна обвинително кучето. - Тай! Къде бяхте, пикльо? Казах ти, че?
Сребърен въздъхна и се отдалечи. Очите не са видели някоя Ванка, не Taya, нито този луд.
Той не се обърна.
- Хей, човече. - Момичето не е далеч зад себе си.
- Е? - Той неохотно спря.
Тя имаше широко лице неудобно, прекалено голяма уста, твърде бледа кожа и коса като кълчища. Ако не за очите, ярко зелено, със златни петънца, тя може да бъде безопасно да се нарече обикновена жена. Очите определено спасяват положението.
- За Бога, съжалявам. Тай обикновено никога не се отклонява от Ванка. Той много ще изплаши?
- Слушай, ще ходят с неговата Тай ...
Maid прекъсна, примигна възмутено.
- Просто исках да се извиня ...
- Моля? - отсече той. - Тогава подпечатва си тук!
Сребърен не разбира напълно причината за раздразнението си. Той е бил труден характер, той знаеше повече от всеки друг, но той никога не си позволи да бъда груб с жените. Той ги използва, за да се наемат, уволнен, той спал с тях, но никога не повиши глас, за да ги. И сега тук бях разорен ...
Maid боли изсумтя, изрева бебе, куче изръмжа ...
- Madhouse! - Silver хвърли полуизпушената цигара, ускори ход.
- ... Това, което отне толкова много време, на шефа? - каза Степан с фамилиарност, общи за всички частни шофьори без изключение.
- Цигари избрали - Silver изсумтя силно надолу на седалката на пътника.
Смачкан пакет от пожар "Marlboro" изгори потен длан.
- Сега у дома? - каза Степан.
Определено това е ден на неочаквани решения - от идеята да отиде в гробището имаше внезапна ...
Свързани статии